О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1165

гр. София, 17.05.2023 г.

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 3609/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Е. И. от [населено място] срещу въззивно решение № 677 от 10.05.2022 г., постановено по в. гр. д. № 313/2022 г. на Софийския апелативен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила решение № 265747 от 15.09.2021 г. по гр. д. № 9303/2020 г. на Софийския градски съд, с което са отхвърлени предявените от касатора против С. Е. И. – Д. искове за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 22.10.2002 г., изготвено от Е. Е. И., починала на 27.04.2005 г., на основание чл. 42, б. „б“, във вр. с чл. 25, ал. 1, изр. 1, предл. 2 и 3 ЗН, тъй като не е подписано и датирано от завещателката, и в условията на евентуалност на основание чл. 42, б. „в“ ЗН, тъй като е изготвено с единствен мотив, противоречащ на закона и добрите нрави, и с поставено от завещателката условие, което е невъзможно.

В приложеното към жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. Нарушен ли е принципът по смисъла на чл....