О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1157
София 17.05. 2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. П. ЧЛЕНОВЕ :М. Р. ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр. д.№ 4685 по описа за 2022г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, наричана по-долу за краткост Комисията, чрез процесуалния представител инспектор В. против въззивно решение № 124 от 8.07.2022г. по в. гр. д. № 143 по описа за 2022г. на Апелативен съд Б., с което е потвърдено решение № 102 от 12.04.2021г. по гр. д. № 1581/2018г. на ОС Бургас в частта за отхвърляне на предявените искове с правно основание чл.142, ал.1,вр. ал.2, т.2 ЗПКОНПИ, вр.§5, ал.2 ПЗР на ЗПКОНПИ срещу М. К. Ж. за отнемане на имущество на следните суми : 1 270евро, равняващи се на 2 483.91лв., представляваща извършени вноски по сметка в спестовен влог в евро в „Ю. Б. АД, сума в размер на 7 450 евро, равняваща се на 14 570.93лв., представляваща извършени вноски по сметка в спестовен влог в евро в „Ю. Б. АД и сума в размер на 12.21евро, равняваща се на 23.87лв., представляваща извършени вноски по сметка в спестовен влог в евро в „Ю. Б. АД, всички с титуляр М. К. Ж..
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
Въззивният съд е преценил предявения иск – в обжалваната част - за неоснователен, възприемйки дадения от първата инстанция отрицателен отговор на приетият за основен спорен по делото въпрос: дали следва да се включи в подлежащото на отнемане имущество внесените и постъпили суми по банковите сметки на проверяваното лице, за които не се установява законно основание, но които не са налични към датата на завеждане на иска. Приел е, че предмет на отнемане може да бъде „само наличното към края на проверявания период имущество, което съществува в патримониума на проверяваните лица“. Тезата, че може да се отнема равностойност на нена-лично имущество е в противоречие с целта на закона за предотвратяване на обогатяване на лицето чрез използване на незаконно придобитото имущество.
В представеното към касационната жалба изложение, касаторът оспорва тези изводи и във връзка с основанието за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК поставя следните въпроси: 1. Представлява ли „имущество“, по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ, респ.§1,т.1 от ДР на ЗОПДНПИ/отм./ и участват ли при определяне на размера на несъответствието, съгласно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ и нормата на §1, т.7 от ДР на ЗОПДНПИ/отм./ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в патримониума на лицето към края на проверявания период?, 2. Подлежи ли на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на внесените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай, че те не са налични в патримониума ан лицето към края на проверявания период и не е установено преобразуването им в други имущество? и 3. Дължи ли Комисията държавна такса при отхвърляне на жалба, подадена от нея срещу решение по предявен иск с правно основание чл.74, ал.1 или ал.2 ЗОПДНПИ/отм./,респ. чл.153, ал.1 или ал.2 ЗПКОНПИ? Прилага множество решения, на които счита, че въззивният акт противоречи.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор.
Пред вид гореизложените мотиви на въззивния съд и наличието на веч установена противоречива практика на състави на ВКС, с оглед приетото в ТР № 8/7.05.2014г. по т. д.№ 8/2013г. на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав намира, че не може да се произнесе по поставените от касатора въпроси с №№1 и 2 преди постановяване на Тълкувателно решение по т. д.№ 4/2021г. на ОСГК на ВКС, образувано по въпросите : „1.Представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период? И 2.Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?“
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА производството по гр. д.№ 4685/2022г. по описа на Върховен касационен съд до постановяване на тълкувателно решение по т. д.№ 4/2021г. на Общото събрание на ГК на Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :