Производството по реда на раздел трети от глава трета на ЗВАС е образувано по касационна жалба от проф. В. Л. М. от гр. С. срещу решение от 06.01.2005 г. по адм. дело 2132 от 2003 г. на Софийския градски съд в частта, с която е отхвърлена жалбата му за реално връщане на отнетата от наследодателя му земя – част от имот пл. номер 987 с обща площ 3470 кв. м. кв. 28 по плана на гр. Б., и му е признато право на обезщетение с компенсаторни записи, с искане да се отмени като незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 218б, ал. 1, б. ”в” от ГПК във връзка с чл. 11 от ЗВАС.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява и не взема становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд – трето отделение, като извърши проверка на обжалваното решение, намира касационната жалба за допустима, а разгледана по същество за неоснователна за посоченото в нея касационно основание.
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 2, ал. 5 от ЗОСОИ да бъде възстановена собствеността в реални граници за цялата част от завзетите незаконно имоти от наследодателя на жалбоподателя, тъй като са построени пет вили с гаражи, които се ползват от трето лице и за които следва да се осигурят нужните отстояния според разпоредбите на чл. 34 от ЗУТ, поради което е признал на жалбоподателя право на обезщетение с компенсаторни записи. Постановеното решение е правилно.
Развитите в касационната жалба доводи за неправилност на решението в частта, в която съдът е признал право на обезщетение с компенсаторни записи, са неоснователни. П. С. градски съд е приел, че за земята под изградените пет вилни постройки следва да бъде признато право на обезщетение...