Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на К. Й., в качеството му на кмет на община В., чрез процесуалния му представител юрк. М. Йорданова, срещу решение № 1867 от 09.11.2009 г., постановено по адм. дело № 959/2009 г. от Административен съд Варна. В жалбата се мотивират отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната на съдебния акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В писмено становище, представено по делото, ответникът - ЕТ "Насияна - Я. В.", представляван от Я. В. Я. от гр. В., чрез пълномощника му адв. М. Левон, възразява срещу основателността на касационната жалба и моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивиран заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил, като незаконосъобразна, заповед № 0784 от 17.03.2009 г. на кмета на община В., с която е наредено да бъде иззет от ЕТ "Насияна - Я. В.", представляван от Я. В. Я. от гр. В., на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, 131 кв. м ид. части от недвижим имот, представляващ УПИ ІV-5, кв. 2, осми подрайон по плана на града, целият с обща площ от 230 кв. м, актуван с акт за общинска собственост № 106 от 28.03.1997 г. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че владелецът на имота се легитимира като такъв въз основа на сключен приватизационен договор. Ето защо съдът е направил извод, че...