Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 171, ал.1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. (ЗОВСРБ).

Образувано е по жалба на А. Д. А. против заповед № КВ- 64/ 14.02.2011 г. на министъра на отбраната на Р. Б., с която е прекратен договора на жалбоподателя за кадрова военна служба и последният е освободен от длъжност и от военна служба. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е постановена в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът - министърът на отбраната на Р. Б. оспорва жалбата.

Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното:

Жалбоподателят Атанасов е кадрови военнослужещ със звание капитан и е назначен на длъжност „помощник – началник” на отделение „Личен състав” в поделение 52060 – „Център за военна подготовка и логистично осигуряване” - Шумен към Национален военен университет „В. Л.”, гр. В. Т.. Със заповед № КВ - 32/ 13.01.2009 г. договорът на жалбоподателя за кадрова военна служба е прекратен, последният е освободен от длъжност и от военна служба и зачислен в мобилизационния резерв, на основание чл. 128б, ал.1, т. 2 от ЗОВСРБ отм. – поради организационно –щатни промени – закриване на поделението. Тази заповед е отменена с решение № 18 от 22.01.2010 г. по адм. дело № С – 39/ 2009 г. на Върховния административен съд, пето отделение, влязло в сила с решение № 88 от 29.04.2010 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. В изпълнение на съдебното решение жалбоподателят подава заявление за възстановяване на служба (писмо от директора на дирекция „Управление на човешките ресурси” в Министерство на отбраната от 13.05.2010 г.).

След разглеждане на заявлението началникът на Националния военен университет „В. Л.” – В. Т. констатира, че няма...