Производството е по реда на чл.33 и сл. от Закона за Върховния административен съд, във връзка с чл.131 и сл. от Данъчния процесуален кодекс отм. и § 5, ал.4 от ПЗР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба на С. И. С., в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ "Стенли 99-С. С.", срещу решение № 244 от 6.03.2006 г. по адм. дело № 335 по описа за 2002 г. на Варненския окръжен съд.

В касационната жалба са изложени доводи неправилност на съдебното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл.218б, ал.1, б."в" от ГПК, във връзка с чл.11 от ЗВАС.

Ответната страна по касационната жалба - Дирекция "ОУИ"- гр. В. при ЦУ на НАП-гр. С. не ангажира становище по нея.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеният отменителен довод, съгласно чл.39 от ЗВАС, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в производството пред Варненския окръжен съд е бил ДРА № 1-23-1207 от 2.11.2001 г. на ръководител екип при ТДД-гр. Д., потвърден в обжалваната част с решение № 1248 от 10.01.2002 г. на РДД-гр. В.. С този акт, издаден в резултат на осъществена данъчна ревизия по прилагането на ЗОДФЛ, на ЗКПО и на ЗДДС, на ДЗЛ са определени задължения, като предмет на административното обжалване е бил доначислен данък добавена стойност в размер на 7 818.24 лв. и лихви за забава в размер на 1 299.53 лв. за данъчен период м. август 2000 г., с оглед разпоредбата на чл.29, ал.1, т.2 от ЗДДС.

В мотивите на обжалвания съдебен акт е обсъдена фактическата обстановка по спора...