Производството е по чл.33 и сл. от ЗВАС, във вр. чл.130-131 от ДПК отм. и §5, ал.4 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба от "М. Р."С.А.Р.Л., с предишно наименование "П”ЕООД, е концесионер по Концесионен договор от 16.05.2001 г., сключен на основание Решение №230/09.04.2001 г. Министерският съвет за предоставена концесия за добив на газ от находище „Галата”. Данъчната регистрация на дружеството чрез място на стопанска дейност в Р. Б., е в гр. В., с данъчен адрес – гр. В., ул. “А. Д.” №1. Регистрацията по ЗДДС е от 21.06.2002 г.

При внос на машини, съоръжения и материали, необходими за изпълнение на независимата икономическа дейност на дружеството – проучване и добив на природен газ в континенталния шелф по концесионния договор, осъществен за периода 03.12.2002 г. – 16.07.2003 г., по общо 69 броя ЕАД на обща стойност 9 080 755 лв., вносителят е отразил в митническите декларации в кл.47, че ДДС е „недължима сума”, като се е позовал на разпоредби от концесионния договор. С така подадените митнически декларации, приети без корекции, митническите органи са дали разрешение за вдигане на внесените стоки, т. е. същите са били освободени от митнически контрол.

С последващи решения, всички заведени в регистъра под отчет с дата 23.07.2003 г., общо 69 броя, началникът на МП”П. В.” определя като дължим ДДС за внесените стоки на обща стойност 1 816 156 лв., като във всички 69 бр. ЕАД извършва корекция в кл.47 с отразяване на съответния ДДС като дължим.

Тези данни установяват, че в конкретния случай не се касае за дължим ДДС по митнически декларации, а същият е определен допълнително с решенията на началника на МП„Пристанище-Варна”, взети под отчет с регистър от 23.07.2003 година., въз основа на писмо от Агенция “Митници”, съгласно което вносът на тези стоки не е освободен от ДДС и такъв данък следва да се определя и събира по предвидения в...