Производството е по реда на чл33 и сл. От ЗВАС във вр. с чл.131-чл.132 от ДПК отм. .
Образувано е по касационна жалба на ЕТ”И. Х.-ИБ”-И. Б. Х. срещу решение №285/17.03.06г. на Варненски окръжен съд, постановено по ад. д.№1242/05г. и частна жалба от Директор на Дирекция”ОУИ” при ЦУ на НАП срещу същото решение в частта относно разноските.
С обжалваното решение,Варненски окръжен съд е отхвърлил жалбата на ЕТ”И. Х.-ИБ”представляван от И. Б. Х. срещу ДРА №208/30.05.05г. на данъчен орган при ТДД-Р у. потвърден с решение №631/28.07.05г. на Директор на РДД-Варна в частта, с която на търговеца е определен за периода-месец април 2003г. данък добавена стойност за внасяне за периода м. април 2003г. в размер на 32 234лв. и лихва за забава върху така е определеното данъчно задължение в размер на 8 259,31лв.Със същото решение жалбоподателят е осъден на осн. чл.130 ал.4 от ДПК да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 984,68лв.
Касаторът –ЕТ”И. Х.-ИБ” твърди неправилност на решението.От обстоятелствата, изложени в жалбата може да се направи извод, че твърденията са за неправилно приложение на материалния закон, което е резултат от допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при оценка на събраните по делото доказателства-отменителни касационни основания по чл.218б ал.1 б.”в”ГПК.Систематизирани оплакванията се свеждат до следното:неправилни са изводите на окръжния съд, тъй като те не почиват на фактите по спора;неправилно съдът не се е съобразил с предварителния договор за покупко-продажба на недвижимия имот;съдът не се е съобразил, че спор между страните не съществува относно съдържанието и датата на предварителния договор в резултат на което без да е налице оспорване на предварителния договор от ответника, съдът е нарушил принципа за равнопоставеност на страните, като е изразил становището си по правната стойност на договора;съдът не се е съобразил със съдържанието на договора, а именно, че чрез заплащане на СМР се покрива цената на самата на производствена сграда, чрез която данъчнозадълженото лице осъществява основната дейност на предприятието си.Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, като се признае правото на данъчен кредит на касатора в обжалвания размер.
Ответникът по касационната жалба-Директор на Дирекция „ОУИ” при ЦУ на НАП не изразява становище по жалбата. Частният жалбоподател-Директор на Дирекция”ОУИ” при ЦУ на НАП обжалва решението на окръжния съд само в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че присъденото възнаграждение за юрисконсулт е занижено като размер и не е съобразен с разпоредбата на чл.7 ал.2 вр. Чл. 8 от Наредба №1/09.07.04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Иска се отмяна на решението в тази част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1149,86лв.
Ответникът по частната жалба не изразява становище по нея.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за основателност на частната жалба.Сочи се, че предварителният договор не променя направения от съда извод, че жалбоподателят не е собственик на построената сграда, поради което правилен е изводът, че е налице извършена услуга от страна на едноличния търговец в полза на физическите лица, собственици на терена.
Върховният административен съд ,Първо отделение в настоящия състав след като прецени допустимостта на жалбите и след като съобрази наведените касационни основания при спазване разпоредбата на чл.39 от ЗВАС приема следното :
Окръжният съд е бил сезиран с жалба от ЕТ”И. Х.-ИБ” представляван и управляван от И. Б. Х. от гр. Р. срещу Решение №631/28.07.05г. на Директор на РДД-Варна, което потвърждава ДРА№208/30.05.05г. издаден от данъчен орган при ТДД-Р у., в частта относно допълнително начисления ДДС в размер на 32 234лв. и лихви върху тази сума в размер на 4 795,32лв.С ДРА , е доначислен ДДС в обжалвания размер за данъчен период-м.04.03г.Фактическите констатации в ДРА по този повод са следните-ЕТ”И. Х.-ИБ” в качеството си на строителен предприемач е построил сградата в ж. к.”Дружба3” гр. Р. като е ползвал строителни услуги от трети лица, закупувал е строителни материали, заплащал е държавни и местни такси във връзка с новостроящата се сграда.За извършените разходи във връзка със строителството, едноличният търговец е ползвал данъчен кредит по фактури, описани в Приложение 2 към ДРА на обща стойност 161 172лв.Констатирано е също така, че собствеността върху сградата е на физическите лица-И. Х. и Р. Р. при равни права, а не на ЕТ”И. Х.-ИБ”.Констатирано е също така, че след построяването на сградата ,ЕТ”И. Х.-ИБ” не е издал фактура за Ѕ част от разходите по строителството и на Р. Р. и не е начислил ДДС върху тази стойност както и не е начислено ДДС върху другата Ѕ част от разходите касаещи предоставяне на услуга за лични нужди на собственика.За дата на извършване на услугата, респективно възникване на данъчното събитие по смисъла на ЗДДС данъчният орган е възприел датата на разрешението за ползване на новопостроената сграда-02.04.03г.С ДРА за периода-м.04.03г. е доначислен на осн. чл.55 от ЗДДС ,ДДС в размер на 16 117лв. и на осн. чл.55 във вр. с чл.10 т.9 от ЗДДС, ДДС в същия размер, като общо доначисленият ДДС за този период е 32 440,24лв.
В ДРА са направени също така констатации, че с подаването на СД за м.02.03г. от ревизирания данъчен субект е деклариран ДДС за възстановяване в размер на 165,36лв. с който се открива процедура по приспадане по чл.77 от ЗДДС, която приключва с подаване на СД за м.05.03г. с резултат –ДДС за възстановяване в размер на 2 630,07лв. / тъй като през м.03.03г. е деклариран ДДС за възстановяване в размера на 2 834,92лв. през м.04.03г.- ДДС за внасяне в размер на 206,24лв. и за м.05.03г –ДДС за внасяне в размер на 163,97лв./.Констатирано е също така, че резултатът от изтеклата процедура по чл.77 от ЗДДС е ДДС за възстановяване в размер, посочен по –горе, който е възстановен с ДАПВ №3678/28.08.03г.
С решението на Директор на РДД-Варна,ДРА в обжалваната част е потвърден с мотиви, аналогични на изложените в данъчният ревизионен акт.
Окръжният съд е отхвърлил жалбата с мотивите, че след като не е налице валидно учредено в полза на ЕТ право на строеж, построената сграда по силата на приращението е собственост на физическите лица, собственици на терена върху който е построена.Прието е от съда, че предварителният договор няма достоверна дата, поради което не следва да се съобразява с останалите обстоятелства по делото.Прието е, че строежът е извършен от едноличният търговец, поради което последният е извършил строителна услуга в полза на физическите лица.
Върховният административен съд ,Първо отделение в настоящия състав приема, че решението на окръжния съд е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, състоящо се в липса на обсъждане и преценка на релевантни за спора обстоятелства.
Окръжният съд съобразно разпоредбата на чл.130 ДПК отм. дължи произнасяне по съществото на спора, т.е дължи отговор на въпроса - дължат ли се или не определените данъчни задължения за съответния период и правилно ли са определени като размер.При произнасянето си, съдът следва да прецени обжалвания акт издаден ли е от компетентен за това орган, спазени ли са административнопроизводствените правила за издаването му, както и законосъобразно ли са приложени съответните материалноправни разпоредби.Необоснован, а от там и неправилен е изводът на окръжния съд, че в обжалваната си част, ДРА е издаден от компетентен за това орган.
Както е констатирано в самия ДРА налице е ДАПВ№3678/28.08.03г. който касае периодите –м.02.-м.05.03г. Месец 04.03г е част от периода обхванат от ДАПВ и е част от ревизирания период, като именно той е обжалвания период.От констатираното следва извода, че с обжалвания ДРА се изменят данъчни задължения за ДДС за периода-м.04.03г. определени с ДАПВ.Съгласно чл.115,ал.1 ДПК отм. данъчно задължение, определено с влязъл в сила данъчен акт, може да бъде изменено при наличие на основанията по ал.2 на същия член.Законодателят не е ограничил приложното поле на разпоредбите на раздел VІІ от гл.Х ДПК/уреждащи изменението на данъчни задължения/само до такива, определени с влязъл в сила ДРА.В подкрепа на извода, че ДАПВ е данъчен акт по смисъла на посочените норми е и разпоредбата на чл.115 ал.2 т.4 ДПК.Компетентен да възложи данъчна ревизия за период, за който данъчните задължения са установени с влязъл в сила данъчен акт е Директорът на РДД според изискването на чл.116 ал.1 ДПК отм. след спазване на съответната процедура за това, която от своя страна е обусловена от наличието на определени предпоставки, визирани в закона.В конкретния случай АВДР е издаден от данъчен служител при ТДД-Р у..
По изложените съображения, настоящата инстанция преценява изводът на окръжния съд, а именно, че в обжалваната част ,ДРА е издаден от компетентен орган за прибързан и необоснован.Окръжният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е изискал, респективно обсъдил и преценил ДАПВ № 3678/28.08.03г. Преценката на този ДАПВ е необходима за разрешаване на конкретния спор, тъй като именно от нея зависи дали за процесния период данъчното задължение за ДДС е било определено с влязъл в сила данъчен акт или не, като от този отговор зависи и отговора на въпроса кой е бил компетентния орган да възложи ревизията по ЗДДС за този период.Решението като неправилно следва да се отмени и на осн. чл.40 ал.2 пр.1 от ЗВАС и делото се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на окръжния съд, който следва да се произнесе по спора след като събере по делото посочения по-горе ДАПВ,прецени и обсъди същия в решението си.При новото разглеждане, съдът следва да прецени влязъл ли е в сила ДАПВ№3678/28.08.03г. Ако отговорът на този въпрос е положителен следва да се прецени от съда доколко е спазена процедурата по чл.115 от ДПК по отношение на определените с обжалвания ДРА ,ДДС за м.04.03г. и налице ли е възлагане на ревизията в тази част от компетентен орган.
С оглед изхода на спора, следва да се отмени решението на окръжния съд и в частта относно присъденото юрисконсултско възнаграждение, като предвид разпоредбата на чл.218з ал.4 ГПК вр. с чл.11 ЗВАС вр. с чл.133 ал.3 ДПК отм. по претенцията за юрисконсултско възнаграждение следва да се произнесе окръжния съд при новото разглеждане на делото.
Воден от горното и на осн. чл. 133 ал.3 ДПК отм. вр. С чл.40 ал.2 ЗВАС,Върховният административен съд ,Първо отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ
решение №285/17.03.06г. на Варненски окръжен съд, постановено по ад. д.№1242/05г. като вместо това, ВРЪЩА
делото на Варненски окръжен съд за ново разглеждане от друг състав на съда. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. А.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Т. Н./п/ И. А.а
И.А.