Производството е по реда на чл. 33-40 от Закона за Върховния административен съд във връзка с чл. 131-132 от Данъчния процесуален кодекс във връзка с § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на "ПРОВАДСОЛ" АД - гр. П., срещу решение на Варненския окръжен съд № 255 от 09.03.2006 г. по адм. дело № 140 от 2005 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу ДРА № 613 от 29.10.2004 г., издаден от ТДД - Варна, потвърден с решение № 1282 от 29.12.2004 г. на РДД - Варна. С обжалваното решение жалбоподателят е бил осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 6824,52 лева. В касационната жалба се поддържа неправилност на решението поради неправилно прилагане на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК във връзка с чл. 11 от ЗВАС. Конкретните оплаквания са, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 61д от ЗКПО (в редакцията й, в сила през 2003 г.) и чл. 23, ал. 2, т. 10а от ЗКПО. Иска се отмяна на решението, вкл. и в частта относно разноските, и отмяна на ДРА в частта, в която за 2003 г. на данъчния субект са определени задължения за корпоративен данък в размер на 291 809,04 лв. и лихва върху тази сума в размер на 28 709,99 лева, както и в частта относно завишаването на размера на облагаемата печалба за същата година с 15 775 лева.

Ответникът по жалбата - директорът на дирекция "ОУИ" - гр. В., не изразява становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд - І отделение, в настоящия състав, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания при спазване разпоредбата на чл. 39 от ЗВАС, приема, че е налице следното:

Предмет на контрол...