Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДС). Образувано е по касационна жалба на Т. П. Д. от гр. Е., против решение № 549/09.02.2011 г., постановено по а. д. № 9516/2010 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ).

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил като неоснователно оспорването от Дюлгерова на заповед № 2165/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на Агенция по заетостта (АЗ), с което е прекратено служебното `и правоотношение на длъжността директор на Дирекция "Бюро по труда", гр. Е. (ДБТ).

Недоволна от решението, Дюлгерова го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон. Моли отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което се уважи първоначалната `и жалба и се отмени обжалваната от нея заповед.

Ответната страна - изпълнителният директор на АЗ не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът дава становище за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло приетото за установено от фактическа страна от АССГ. То не се оспорва от касаторката. Предмет на жалбата `и са правните изводи на съда.

Доводът за допуснати нарушения на материалния закон се развива в насока, че АССГ е приел процеса на атестирането за законосъобразно извършен, докато в действителност е нарушен чл. 76, ал. 3 от ЗДС: изготвената атестация не е мотивирана и не се основава на обективно установени факти и обстоятелства. Нарушени са били и норми от Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите от държавната администрация (НУРАСДА - отм. Наредбата). Доводът е основателен.

Решаващият съд е изложил съждения и доводи в насока на липса на предвидена нормативна възможност за съда да упражни контрол относно правилността на...