Производството е по реда на чл.33 - чл.40 от ЗВАС.

Образувано е по касационна жалба на "ВС"ООД-гр. С. против решение от 20.04.2005 г., постановено по адм. дело №1500/2003 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлена жалбата срещу решение №РМ-4417-0187/03. 12.2001 г. на директора на РМД-София, с което е потвърдено решение №В-470155/ 15.10.2001 г. на Началника на М. С.. Изложени са твърдения, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се отмяната му и решение по същество, с което да бъдат отменени обжалваните митнически актове.

Ответникът по касационната жалба-РМД София и заинтересованата страна-РДД София, сега Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП не вземат становище по жалбата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.33, ал.1 ЗВАС и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

За да отхвърли жалбата срещу обжалваните актове на митническите органи градският съд е приел, че са налице противоречиви данни по отношение на цената на внесената стока по двата ЕАД и не са представени външнотърговски договори между турската страна, от която има две турски фирми и жалбоподателя, поради което не е установено, че реално заплатената стока на турските фирми е договорената и е неприложим метода да се определи митническата стойност по реда на чл.35 от ЗМ. Според съда не е приемлив и метода на сходни стоки - чл.36, ал.2,т.2 от ЗМ, тъй като стоките които са внесени са без произход, няма подробно описание на същите, не е налице нарушаване на чл.36, ал.2, т.1 от ЗМ. По отношение на останалите стоки от кл.№9,№14,№19,№3 и №6 се потвърждава от заключението на вещото лице, че правилно са определени нови стойности от страна на митническите органи, като са определени нови ставки и суми за доплащане.

С тези мотиви съдът е приел, че жалбата е неоснователна.

Решението в частта за потвърдената част от актовете с определена нова митническа стойност на абразивните дискове и определените на тази база допълнителни задължения за мито и ДДС, е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

Принципът, който е въведен в областта на митническото право при определяне на митническата стойност на внасяни в България стоки е този, заложен в разпоредбата на чл.35 от Закона за митниците и това е договорната стойност, която е реално платена или е подлежаща на плащане с корекцията по чл.38, т. е. включваща и разходите предвидени по закона. Когато митническата стойност не може да бъде определена по реда на чл.35 ЗМ, тогава определянето й става по реда на чл.36 ЗМ, при последователното прилагане на методите определени в т.1-4 на ал.2.

В случая митническите органи не са посочили в актовете си правното основание за определяне на митническата стойност на внесените от дружеството абразивни дискове. Актовете не съдържат и мотиви за това защо не е приета за достоверна декларираната от вносителя митническа стойност.

Необходима предпоставка за определяне на митническата облагаема стойност на внесени стоки по реда на чл.36 от ЗМ е тя да не може да бъде определена по чл.35, т. е. да липсват доказателства за договорна стойност, която да е реално платената или подлежащата на плащане, коригирана съгласно чл. 38 с разходите по закон. В случая тази законова предпоставка не е налице.

С ангажирани доказателства и то още в хода на административното производство вносителят е установил, че договорната стойност съвпада с декларираната, поради което не може да се приеме наличие на "основателно съмнение" по смисъла на чл. 102, ал. 1 от ППЗМ у митническите органи по отношение на декларираната митническа стойност. От доказателствата за осъществената сделка, отразена по представените фактури не може да се изведат аргументи за "основателно съмнение", че продажбата или цената е подчинена на условия или съображения, които не дават възможност да бъде определена стойността на подлежащите на остойностяване стоки, предмет на вноса. При съмнение, включително и по отношение на декларираната митническа стойност, митническите органи извършват проверка в рамките на последващ контрол по реда на чл.84 и сл. от ЗМ и въз основа на събрани в рамките на тази проверка насрещни доказателства могат да определят митническа стойност на внесена стока, различна от декларираната, но само при доказателства, събрани в хода на последващата проверка, които съдържат данни оборващи установените от вносителя. В конкретния казус няма данни за проведено производство по този ред и съответно събрани доказателства, а тези посочени от митническите органи като такива не са нови доказателства в смисъла, който законът предвижда. При липса на каквито и да е доказателства за обуславяне на "основателно съмнение" в декларираната митническа стойност на внесените стоки при издаване на акта, предмет на обжалване, митническите органи незаконосъобразно са определили митническа стойност на абразивните дискове и останалите внесени стоки, различна от декларираната. Договорната цена за закупуването на стоките е тази по представените фактури, а различието по двата ЕАД се дължи на обстоятелството, че стоката е закупена от две различни турски фирми, което е безспорно установен факт.

При така установените фактически констатации следва да се приеме, че договорената стойност е тази, която вносителят е декларирал като митническа. Използването на договорната стойност като метод за определяне на митническата стойност на внасяните стоки кореспондира с принципа на договорната свобода в търговските отношения. За да се определи митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 36 ЗМ следва да се установи, че е налице занижаване на реално договорената стойност. В обжалваното митническо решение такива констатации не са налице. Така че договорната стойност е безспорно установена, и доказателствата за това не са опровергани по съответния ред, за да се приеме, че облагането не може да стане по чл.35 от ЗМ и да се премине към облагане по чл.36 от ЗМ. В този смисъл са и констатациите на вещото лице К. Л. Р. по приетата по делото съдебно-икономическа експертиза.

По изложените съображения обжалваните пред градския съд решение на РМД-София и потвърденото с него решение на началника на Митница - София частично са незаконосъобразни, като издадени при липса на мотиви и без да е посочено правното основание по отношение на определената от митническите органи митническата облагаема стойност на внесените абразивни дискове при единична цена от 1.10 лв./бр. и като е отхвърлил жалбата изцяло градският съд е постановил неправилно решение в тази част, което следва да бъде отменено. Върховният административен съд следва да постанови решение по същество, с което да отмени митническите актове по изложените по-горе мотиви.

В останалата част - за претарифирането на стоките, митническите актове не са оборени и следва да бъдат потвърдени като законосъобразни, както правилно е приел градския съд.

С оглед изхода на спора Директорът на Регионална митническа дирекция-София следва да бъде осъден да заплати на касатора - "ВС"ООД-гр. С. срещу решение №РМ-4417-0187/03. 12.2001 г. на директора на РМД-София и потвърденото с него решение №В-470155/ 15.10.2001 г. на Началника на М. С. в частта, с която е определена митническа облагаема стойност на абразивните дискове за стоки с №4 от ЕАД 5002/4-14207/18.12.2000 г. и №10 от ЕАД 5002/4-9104/24.08.2000 г. при единична цена от 1.10 лв/брой и определените на тази база допълнителни задължения - мито за доплащане в размер на 2397 лв. и ДДС за доплащане в размер на 10 068 лв. и съответните на тези задължения лихви за забава и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ

решение №РМ-4417-0187/03. 12.2001 г. на директора на РМД-София и потвърденото с него решение №В-470155/ 15.10.2001 г. на Началника на М. С. в частта, с която е определена митническа облагаема стойност на абразивните дискове за стоки с №4 от ЕАД 5002/4-14207/18.12.2000 г. и №10 от ЕАД 5002/4-9104/24.08.2000 г. при единична цена от 1.10 лв/брой и определените на тази база допълнителни задължения - мито за доплащане в размер на 2397 лв. и ДДС за доплащане в размер на 10 068 лв. и съответните на тези задължения лихви за забава. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. Осъжда

Директора на Регионална митническа дирекция-София да заплати на "ВС"ООД-гр. С. разноски по делото в размер на 995 (деветстотин и деветдесет и пет) лв. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Ф. Н.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. З./п/ И. А.а

Ф.Н.