Производството е по реда на чл. 33 и сл. ЗВАС във връзка с чл. 131 и сл. ДПК отм. и § 5, ал. 4 от ПЗР на ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на РДД - гр. В. Т. (сега директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. В. Т.), против решение № 421 от 07.07.2005 г., постановено по адм. дело № 85 от 2005 г. на Великотърновския окръжен съд - административно отделение, с което е отменен ДРА № 30 от 07.05.2002 г. на ТДД - гр. В., потвърден с решение № 499 от 03.07.2002 г. на РДД - гр. В. Т., в частта, с която е преобразуван финансовият резултат на дружеството по реда на чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО за четири броя фактури: № 11 от 11.08.1998 г., № 19 от 09.09.1998 г., № 26 от 06.10.1998 г. и № 31 от 06.11.1998 г., общо за 16 034,40 лв. и съответно определени допълнително данъчни задължения.

В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - представляващи касационни основания по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК във връзка с чл. 11 ЗВАС. Излагат се твърдения, че решението е постановено в противоречие с указанията, дадени в отменителното решение на Върховния административен съд, без да се изследва и да се съберат доказателства за реалното изпълнение на договора за консултантски услуги. Окръжният съд според касатора не е засегнал този въпрос и по него няма произнасяне. Като втори довод се сочи и това, че в противоречие с материалноправните норми е прието, че отчетените по процесните фактури разходи за консултантски услуги не отговарят на изискванията за дълготрайни нематериални активи и че са отчетени като текущи разходи за периода на извършването им. Твърди се, че...