Касаторът "Б"ЕООД моли да бъде отменено решение №175/19.5.2005г. по адм. д.№212/2005г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлена жалбата му против ДРА като недопустимо в часта за нарушение на забраната да се влоши положението на обжалващия и неправилно в останалата част. Подържа, че били допуснати касационни основания необоснованост и незаконосъобразност. При първото касационно разглеждане на спора, делото е върнато за ново разглеждане в частта за увеличение на финансовия резултат за 1997г., 1998г. и 1999г. с обща сума 70 732,97лв и окръжният съд е сезиран с жалба против ДРА само в тази част. Въпреки забраната да се влошава положението на обжалващия съдът отхвърлил жалбата срещу ДРА в частта за увеличение на финансовия резултат с 87 944,50лв. На основание чл.208 ал.2 ГПК решението в частта за увеличение на финансовия резултат над 70 732,97лв било недопустимо. Съдът недопустимо приел, че приходите не са осчетоводени по предвидения в нормативните актове ред, което е ново основание за увеличение на финансовия резултат различно от приетото по ДРА. След като приел, че са налице условията на чл.134 ал.1 ТЗ неправилно съдът приел нарушение на принципа за вярно и честно представяне. Вещото лице установило, че счетоводството е водено редовно и по изискванията на ЗСч и НСС. По Националния сметкоплан и НСС приети с ПМС №65/1998г. като приход, подлежащ на данъчно облагане се третират само постъпления на парични средства, които остават за постоянно в патримониума на данъчния субект. Не се облагат данъчно приходите, които подлежат на връщане. Подържа, че не са налице предпоставките на чл.16 ал.2 т.14 ЗДПч и чл.23 ЗКПО, тъй като спорните суми не са приходи. Сумите представляват допълнителни вноски на съдружниците, които са ползувани за нужди на предприятието и впоследствие са върнати на съдружниците и по тези обстоятелства нямало спор между страните. Неправилно не му били присъдени разноските, направени преди определението за прекратяване на делото. Прекратяването на производството било по вина на данъчните органи. Моли да бъде отменен ДРА изцяло и да му бъдат присъдени разноски за всички инстанции.
Ответника по касационната жалба ДОУИ-София моли решението да бъде оставено в сила като му бъдат присъдени разноски.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура намира касационната жалба за частично основателна. Решението в частта за отхвърляне жалбата против ДРА в частта за увеличение на финансовия резултат над 70732,97лв счита за недопустимо, предвид решението на ВАС при първото касационно обжалване.
Върховният административен съд, първо отделение след като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея касационни основания по чл.39 ЗВАС, приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна.
С процесното решение съдът е отхвърлил жалбата против ДРА относно увеличение на финансовия резултат за 1997г. с 21 729,88лв и със сумата 62 776,56лв за 1998г. и със сумата 3 438,06лв за 1999г. Окръжният съд, предвид указанията на ВАС в отменителното решение №446/17.1.2005г. е приел, че първото решение на СГС е отменено в частта за увеличение на финансовия резултат по ДРА за трите години общо в размер 70 732,97лв, която сума включва увеличение на финансовия резултат за 1999г. в размер 3 438,06лв и 67 294,91лв за 1997г. и 1998г. увеличение на финансовия резултат с неправилно осчетоводени приходи от съдружници. Съобразно заключението на вещото лице съдът е приел, че увеличението за последните две години е 84 506,44лв /21 729,88лв за 1997г. и 62 776,56лв/ и посочената сума 67 294,91лв в първото решение е погрешно изчислена. По ДРА е прието, че внесените суми от съдружниците е следвало да се осчетоводят по сметка 499- други кредитори, а не по сметка 107 - на собственика. Прието е, че тези приходи не са документално обосновани по чл.134 ал.1 ТЗ и представляват неотчетени приходи от дейността на дружеството и на основание чл.16 ал.2 т.14 ЗДПч отм. и чл.23 ал.2 т.14 ЗКПО съответно е увеличен финансовия резултат с тези суми за двете години. Цитираните текстове предвиждат увеличение на финансовия резултат с приходите, неотчетени по предвидения в нормативните актове ред. Действителните вноски по сметка 107-сметка на собственика са в размери 27858,82лв и 80 482,77лв за 1997г. и 1998г. съответно, от които след спадане на начисленият ДДС върху тях остават по-горе посочените суми. Вещото лице е дало заключение, че от вноските на съдружниците са върнати на съдружниците 80 000лв за 1997г., а за 1998г. - 24 422,17лв. По заключението на вещото лице приходите за двете години от вноски на съдружниците са осчетоводени в сметка 107 - сметка на собственика. С решение от 12.7.1995г. на ОС на съдружниците последните са решили да внасят свои и на семействата си средства като оборотни, без за това да следва увеличение на капитала. Съдът е приел, че решението представлява решение по чл.134 ал.1 ТЗ и вноските представляват зает капитал, а не собствен, поради което не могат да се отразяват по сметка 107, която е свързана със собствения капитал. Прието е също, че неправилното осчетоводяване на сумите е основание за увеличение на финансовия резултат по цитираните текстове от ЗДПч отм. и ЗКПО.
Относно увеличението на финансовия резултат за 1999г. със сумата 3438,06лв съдът е приел, че е двойно осчетоводена като разход по сметка 609- други разходи и като разход за дейността и съдът предвид заключението на вещото лице е приел, че с нея правилно е преобразуван финансовият резултат на дружеството.
Фактическата обстановка е възприета правилно от съда. Доводът за недопустимост на решението е неоснователен. В първото решение на СГС в мотивите е посочено, че жалбата не е основателна за сумата 3 438,06лв увеличение за 1999г. и за вноските на съдружниците за 1997-1998г. като в диспозитива на решението сбора от тези три суми е посочен на 70 732,97лв погрешно. В отменителното решение на ВАС е констатирано, че решението е необосновано относно тази сума и е отменено и върнато за ново разглеждане в тази част, а това е частта на описаните по-горе вноски на съдружниците за 1997-1998г. и 3 438,06лв за 1999г. Правилно съдът е приел, че решението на ОС на съдружниците от 1995г. е достатъчно, за да се извършват вноски по чл.134 ТЗ за оборотни средства на дружеството. Изводът в ДРА, че описаното решение не е взето конкретно за 1997г. и 1998г. и не е установена необходимост от вноските е неправилен. По Националния сметкоплан и ТЗ няма изискване за всяка вноска да се взима отделно решение на ОС на съдружниците.
За 1997г. е приложим Националният сметкоплан приет с ПМС №192/96г. /ДВ бр.81/96г./ действувал до края на 1997г. В глава Е, раздел І -Сметки за капитали от Националния сметкоплан в тези сметка са включени и сметки за отчитане на прилвлечени капитали, получени под формата на заеми, депозити и други дългове и авансирания. По сметка 107 - сметка на собственика по този сметкоплан се отчитат личните вноски на собственика и получените от него суми през отчетния период. В група 10 - Капитали са включени само сметки свързани с основния и допълнителен капитал на преприятието. Заемните средства и и авансиранията са включени в сметки от група 15, в която е следвало да се осчетоводят процесните вноски за 1997г., а не по сметка 499 както неправилно е прието в ДРА. Съдът обосновано е приел, че с вноските на съдружниците е предоставен заем на дружеството. След като вноските не са осчетоводени по заемна сметка, а по сметка 107 - сметка на собственика, която не се отнася за временни финансирания на дружеството налице е неправилно осчетоводяване на вноските..
За 1998г. е приложим Националния сметкоплан приет с ПМС №65/1998г. /ДВ бр.36/1998г./ действувал до отмяната му с ПМС за изменение на ПМС №65/1998г. обнародвано в ДВ бр.22/2002г., считано от 1.1.2002г. По вторият сметкоплан сметки 107, заемните сметки от група 15 и сметка 499 - други кредитори имат идентична уредба с цитираните сметки от предишния Национален сметкоплан. Правилно съдът е приел, че вноските представляват заем от съдружниците на дружеството.
Възражението на касатора, че временните вноски, които впоследствие са върнати не представляват приход на предприятието и т.14 от цитираните текстове на ЗДПч отм. и ЗКПО не могат да се приложат е основателно. Видно от баланса по чл.40 ал.1 т.1 ЗСч отм. , действуващ за периода капиталът и привлеченият капитал - заемите са включени в пасива на баланса - т. е. те са задължения по своята счетоводна същност, а не приход и неправилно в случая са приложени чл.16 ал.2 т.14 ЗДПч отм. и чл.23 ал.2 т.14 ЗКПО за вноските на съдружниците през 1997г. и 1998г., които представляват предоставяне на заемни средства на предприятието, а не приход. Решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против ДРА за увеличение на финансовия резултат за 1997г. с 21 729,88лв и за увеличение на финансовия резултат за 1998г. с 62 776,56лв следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отмяна на ДРА в тази част.
Относно увеличението на финансовия резултат със сумата 3 438,06лв за 1999г. съдът обосновано е приел, че сумата е осчетоводена два пъти като разход и ДРА е законосъобразен. Вещото лице при първото гледане на делото в съдебно заседание на 19.6.2003г. е дало заключение, че единствената грешка в счетоводството на касатора е относно тази сума. В този смисъл е и новото заключение, според което след увеличение на финансовия резултат с тази сума касаторът дължи за 1999г. данък за общините 343,81лв и лихви 62,11лв от 1.4.2000г. -23.7.2001г. и данък върху печалбата 835,45лв и лихви 150,94лв за същия период. В тази част решението следва да бъде оставено в сила като правилно.
Общо решението следва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлена жалбата против ДРА №40/23.7.2001г. на Л. Г. в частта, за увеличение на финансовия резултат за 1997г. с 21 729,88лв и за 1998г. - с 62 776,56лв, а също и в частта за разноските и вместо него следва да се постанови отмяна на ДРА в частта, с която са определени данъци и лихви за 1997г. поради увеличение на финансовия резултат с 21 729,88лв и са определени данъци и лихви за 1998г. поради увеличение на финансовия резултат с 62 776,56лв. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноските следва да се определят на основание чл.218з ал.4 ГПК за всички инстанции. При изчисленията не участвува адвокатски хонорар от 11 200лв, тъй като видно от пълномощното няма отбелязване сумата да е внесена - т. е. не е доказан такъв разход на касатора. Последният има право на разноски съразмерно на уважената част от жалбата против ДРА за 5123,81лв. Ответника има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от жалбата за 123,54лв или по компенсация ответника следва да заплати разноски на касатора 5000,27лв. По изложените съображения и на основание чл.40 ЗВАС, Върховният административен съд, първо отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ
решение №175/19.5.2005г. по ахд.№212/2005г. на Софийския градски съд в частта, с която е отхвърлена жалбата на "Б"ООД против ДРА №40/23.7.2001г. на Л. Г. - ръководител екип в ГДД в частта, с която са определени данъци и лихви поради увеличение на финансовия резултат за 1997г. с 21 729,88лв и за 1998г. - с 62 776,56лв, а също и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ
ДРА №40/23.7.2001г. на Л. Г. - ръководител екип в ГДД в частта, с която са определени данъци и лихви поради увеличение на финансовия резултат за 1997г. с 21 729,88лв и за 1998г. - с 62 776,56лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ОСЪЖДА
НАП-ЦУ-ДОУИ-София да заплати на "Б"ООД 5000,27лв разноски изчислени по компенсация. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. К.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ М. Д./п/ А. Д.
М.Д.