Производството е образувано по касационна жалба на П. С. П. от гр. П. против решение № 1397 от 2.11.2009 г. на Пловдивския административен съд по адм. дело № 1170/2009 г. по описа на този съд. Развиват се доводи за неправилност на съдебния акт и се иска неговата отмяна отмяна.

Ответникът директорът на ОД на МВР - Пловдив не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за неоснователна по същество.

С оспореното решение Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на П. С. П. против заповед № З- 547/ 3.02.2006 г. на директора на РДВР - Пловдив, с която на основание чл. 76, т. 2 отм. ДВ, бр. 82/ 2009 г.) от Закона за българските лични документи (загл. изм. ДВ, бр. 82/ 2009 год.) е приложена принудителна административна мярка "забрана за напускане на страната и отнемане на паспорт или друг заместващ документ". За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон.

По делото няма спор за факти. Според приложената към преписката справка за съдимост, жалбоподателят е осъден с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, за което не е реабилитиран. При тези данни по административната преписка, съдът е достигнал до извод, че са налице изискуемите законови предпоставки, за да се наложи ограничителната мярка на жалбоподателя. При осъществяване на фактическия състав на приложимата норма, преценката дали да се постанови ПАМ принадлежи на административния орган и тя не подлежи на съдебен контрол. Съответен на закона е приетият от съда извод, че при издаване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Късното му съобщаване на адресата не е нарушение, тъй като Петков е упражнил процесуалното си право...