Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс(АПК).

Образувано е по касационна жалба на главния директор на Столично управление „Социално осигуряване” (СУСО) против решение № 34 от 29.04.2009 г., постановено по адм. дело № 519 / 2009 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК.

Ответните по жалбата страни, И. В. С., И. И. С. и В. И. С. и тримата от гр. С., конституирани при условията на чл. 227 от ГПК считат същата за неоснователна.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна.

Предмет на контрол пред административния съд е решение № 407 / 15.12.2008 г. на главния директор на СУСО, с което са потвърдени разпореждания № 0-21-999-99-00053399 / 10.10.2008 г.; № 0-21-999-99-000-53404 / 10.10.2008 г. и № 0-21-999-99-00053410 / 10.10.2008 г., издадени от ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ досежно отказ за изплащане на Р. И. С., от гр. С. на парични обезщетения по болнични листове № 2803355 / 22.10.2007 г., № 2343989 / 27.11.2007 г. и № 2804961 / 05.02.2008 г. на МБАЛ „Ц. Й.” ЕАД , гр. С. и МЦ”Авицена” ЕООД, гр. С. за времето от 08.10.2007 г. – 21.12.2007 г. и от 01.02.2008 г. – 25.02.2008 г..

За да отмени оспорените административни актове, първоинстанционният съд е приел, че са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби – основание по чл. 146, т.4 от АПК.

По делото е установено, че Стойкова е работила по служебно правоотношение в Министерство на здравеопазването и по договор за управление и контрол като член на Съвета на директорите на УСБАЛЕ „Акад. И. П.” ЕАД, гр. С.. На основание чл. 4, ал.1, т.2 и т.7 от КСО е била осигурена за вкички осигурени социални рискове. Притежавала е минимално изискуемия осигурителен стаж по чл. 40, ал.1 от КСО. В периодите на неработоспособност е спазвала предписания и режим на лечение – стационарен и домашен. Получила е възнаграждение за изпълнение на задължения по договора за управление, изразяващи се в участие на три заседания на съвета на директорите на болничното заведение с даване на мнения по телефона по дневния ред.

Съгласно чл. 40, ал.1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Парично обезщетение за временна неработоспособност не се изплаща на осигурените лица при условията на изчерпателно изброените от чл. 46, ал.1 от КСО хипотези като в процесния случай спорът е дали са налице основанията по т.2, касаещи нарушаване режима, определен от здравните органи - само за дните на нарушението. Наведените доводи от органите по социално осигуряване са неоснователни. Получаването на възнаграждение по друго правоотношение за периода на неработоспособност само по себе си не представлява нарушение на режима, определен от здравните органи. За да е налице визираната хипотеза е необходимо да бъдат установени конкретни факти, сочещи неспазване на предписанията на органите на медицинската експертиза. Нарушение би било налице, ако болната е напуснала болничното заведение или дома си в зависимост от предписания по чл. 15 от НМЕР режим или реализира действия несъвместими с дължимия процес по възстановяване на работоспособността. Правилно първоинстанционният съд е приел, че правоотношението по управление и контрол има самостоятелна правна природа и решението на УСБАЛЕ „Акад. И. П.” ЕАД, гр. С. да изплати възнаграждение по сключения със Стойкова договор въпреки неприсъствието и на заседанията на съвета на директорите не следва да рефлектира върху правото на осигуреното лице да получи обезщетение по служебното си правоотношение с Министерството на здравеопазването.

По изложените съображения атакуваното съдебно решение следва да бъде потвърдено като постановено при точно прилагане на материалния закон и вярна преценка на фактите.

Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени направените от ответниците по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока - договори за правна защита и съдействие серия А № 0805209 / 06.11.2009 г. и серия А № 0805197/10.06.2009 г. възлизат на сумата от 600.00 лева.

Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 34 от 29.04.2009 г., постановено по адм. дело № 519 / 2009 г. на Административен съд София – град.

ОСЪЖДА Столично управление „Социално осигуряване” да заплати на И. В. С., И. И. С. и В. И. С. и тримата от гр. С. сумата от 600.00 (шестстотин) лева, представляваща разноски за настоящата инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Е. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ М. П./п/ Т. Т. Т.Т.