Производството е по реда на чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС) във вр. с чл. 34, ал. 2 от Закона за далекосъобщенията (ЗД). Образувано е по касационна жалба на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), против решение № 5111/02.06.2005г. по а. д. № 6145/2004г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), пето отделение.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение състав на ВАС е отменил Акт за установяване на публично държавно вземане № 72/22.04.2004г., издаден от КРС. С акта е установено публично държавно вземане в размер общо на 329,70 лв. от които 300,00 лв. главница, съставляваща първоначална лицензионна такса по Индивидуална лицензия (ИЛ) № 105-02576/03.07.2003 г. на името на ЕТ „Елица – К. С.”, София и лихвите за просрочие за периода 03.07.2003 г. – 16.04.2004 г. в размер общо на 29,70 лева.

Недоволна от решението КРС го обжалва. Счита същото за неправилно поради допуснати съществени нарушение на материалния закон и необоснованост.

Ответникът – ЕТ "Елица – К. С.", София, счита касационната жалба за неоснователна.

Прокурорът счита касационната жалба за неоснователна.

ВАС, петчленен състав, за да се произнесе, възприе изцяло фактическата обстановка по делото. Тя не се оспорва от страните. Предмет на касационната жалба са правните изводи на съдебния състав.

При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява основателна по следните съображения:

Тричленният състав на ВАС, пето отделение, е приел, че оспорваният индивидуален административен акт е издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с чл. 13, ал. 2, т. 2 от Данъчния процесуален кодекс /ДПК/. Счел е, че посоченият в акта ред по чл. 16, ал. 2, във връзка с чл. 15, т. 2 и чл. 13, ал. 2, т. 2 ДПК за събиране на вземането е неприложим в случая, тъй като задължението на едноличния търговец за заплащане на първоначална лицензионна такса по чл....