П роизводството по делото е образувано на основание чл. 33 и сл. от ЗВАС по касационна жалба на Х. М. Х. от град Сливен, чрез пълномощника си адв. Чолаков против решение от 11.03.2005 година, постановено по адм. дело №7715/2004 година на Върховния административен съд, пето отделение.

Оплакванията в касационната жалба са за допуснати нарушения по чл. 218б, ал.1, б. ”в” от ГПК, като конкретни оплаквания не са направени в нея.

Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и счита същата за неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение, което следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд е отхвърлил жалбата на Х. М. Х. срещу заповед №К-

2783/02.08.2004 година на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 253, ал.1, т. 8 и чл. 239, ал.1, т.5 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, му е било наложено дисциплинарно наказание уволнение и е бил освободен от служба. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено, че касационният жалбоподател е работел като началник група към Районно полицейско управление град Сливен при РДВР Сливен и е наказан с обжалваната заповед за това, че за периода месец ноември 2003 година до месец юни 2004 година в работно време и в униформено облекло, използвайки служебен автомобил, системно е извършвал геодезически услуги на граждани срещу заплащане, като за тази цел през месец март и април 2004 г. е получил от звено „БМГ” при РДВР Сливен геодезически материали - 12 картни листа със степен на секретност "Поверително", отнасящи се за землищата на села...