Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на А. Б. Т. от гр. С. срещу заповед № РД-14-365 от 25.06.2012г. на министъра на културата, с която служебното му правоотношение е прекратено на основание чл. 107, ал.1, т.7 от Закона за държавния служител (ЗДСл), поради назначаването му в нарушение на чл.7, ал.1, т.6 от същия закон – липса на професионален опит от 5 години за длъжността. Оплакванията на жалбоподателя са за незаконосъобразност на оспорения акт поради допуснати нарушения на материалния закон – отменително основание по чл. 146, т.4 от АПК. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – министърът на културата чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за нейната неоснователност.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид доводите в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.1 АПК, от надлежна страна – адресат на оспорения акт и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Със заповед № РД 14-302 от 23.06.2008г. жалбоподателят А. Б. Т. е назначен първоначално като държавен служител на длъжност „главен инспектор” в отдел „Инспекторат по опазване на движимите паметници на културата” към Дирекция „Музеи, галерии и изобразителни изкуства” на Министерство на културата, на основание чл. 9 във връзка с чл. 15, ал.1 и ал.2 от ЗДСл, за заместване на държавен служител, който отсъства повече от три месеца. С цитираната заповед на жалбоподателя е определен ранг ІІІ младши в изпълнение на чл. 11, ал.2, т.5 от ЗДСл, като един от реквизитите на административния акт по назначаване на държавен служител. Със заповед № РД 14-99 от 26.02.2009г. служебното му правоотношение е прекратено, считано от 27.02.2009г., на основание чл. 103, ал.1, т.7 от ЗДСл – поради завръщане на замествания...