3определение по гр. д.№ 724 от 2022 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

№ 182

Софи4я, 28.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П. ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.

М. Д.

като изслуша докладваното от съдия Т. Г. гр. д.№ 724 по описа за 2022 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. С. К. против решение № 604 от 07.12.2021 г. по в. гр. д.№ 1322 от 2021 г. на Окръжен съд - Бургас, I въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 260128 от 14.06.2021 г. по гр. д.№ 898 от 2020 г. на Районен съд - Поморие за отхвърляне на предявения от Д. С. К. срещу Д. Д. Я., в качеството му на управител на ЕС на жилищна сграда блок 1, блок 2 и ниско тяло в апартаментен комплекс „М. гранд ризорт“ в [населено място], иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответника да прекрати неоснователните си действия, пречещи на ищцата да упражнява правото си на собственост върху самостоятелни обекти с идентификатори ..... и ....., находящи се в сграда с идентификатор ..... по кадастралната карта на [населено място], общ.П., като осигури необходимите условия за нормалното целогодишно функциониране на сградата.

В жалбата се твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е незаконосъобразно и неправилно - основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. Следва ли въззивният съд в доклада по делото да разпредели доказателствената тежест и да даде указания на страните в тази насока, ако във въззивната жалба е посочено, че не са уважени доказателствени искания, направени в исковата молба и поддържани в първото по делото съдебно заседание, от значение за разкриване на обективната истина ?

2. Може ли да бъде ограничавано правото на собственост върху имоти, построени във ваканционни селища само до периода на съответния сезон и да бъде препятствано ползването на имотите от собствениците им извън сезона ?

Освен това се твърди, че обжалваното решение е очевидно неправилно - основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

В писмен отговор от 17.02.2022 г. ответникът Д. Д. Я. оспорва жалбата. Моли касационното обжалване на решението да не бъде допускано. Претендира за направените по делото пред ВКС разноски за адвокат.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу въззивно решение по иск за собственост на недвижими имоти, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постанови обжалваното решение за потвърждаване на първоинстанционното решение за отхвърляне на иска по чл.109 ЗС, въззивният съд е приел, че ищцата Д. С. К. има право да ползва целогодишно притежаваните от нея имоти /самостоятелни обекти на собственост/, макар те да се намират в сграда, която е предназначена за сезонно ползване. Счел е, че след като имотите се намират в сграда - етажна собственост, спецификата на ползването на обектите в тази сграда се урежда от ЗУЕС и приетия от ОС на ЕС Правилник за вътрешния ред. А видно от този правилник, приет на 26.06.2018 г., в него не се съдържали ограничения и забрани за ползване на самостоятелните обекти в сградата в периода от началото на месец октомври до края на месец март на съответната година. Въпреки гореизложеното, е прието, че искът по чл.109 ЗС следва да се отхвърли като недоказан - поради липса на убедителни доказателства, установяващи твърдяните от ищцата действия на управителя на ЕС, препятстващи ползването на собствените на ищцата имоти през горепосочения период. По делото нямало събрани доказателства ищцата да не е била допускана от охраната в комплекса да ползва собствените си обекти през зимния период. Не било установено и че изключването на ел. захранването и водоподаването в сградата през процесния период от време е било извършено лично от ответника Д. Я. или по негово нареждане.

С оглед на тези мотиви на съда в обжалваното решение не са налице посочените основания на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси, поради следното:

1. По първия поставен въпрос /Следва ли въззивният съд в доклада по делото да разпредели доказателствената тежест и да даде указания на страните в тази насока, ако във въззивната жалба е посочено, че не са уважени доказателствени искания, направени в исковата молба и поддържани в първото по делото съдебно заседание, от значение за разкриване на обективната истина ?/ не е налице соченото основание на чл.280, ал.1 т.3 ГПК поради следното: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, това основание за допускане на касационно обжалване е налице в няколко случая: когато по приложимия към конкретното дело въпрос няма правна уредба, поради което се налага прилагането на закона или на правото по аналогия; когато е налице неясна правна уредба, което налага тълкуването на закона от ВКС или когато са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, което налага промяна на вече даденото от ВКС тълкуване на закона. В конкретния случай по поставения въпрос има постановена практика на ВКС, включително задължителна такава - Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, според т.2 от което въззивнният съд не е длъжен да прави нов доклад по делото, но когато във въззивната жалба се съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които те са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В конкретния случай обжалваното решение не противоречи на тази задължителна практика на ВКС. Напротив, напълно в съответствие с тази практика въззивният съд е приел, макар и не изрично, че не е длъжен да прави нов доклад и да дава указания на страните относно възможността да се съберат нови доказателства, тъй като във въззивната жалба няма твърдения за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с изготвяне на доклада.

В жалбата има само твърдения за допуснати от първоинстанционния съд нарушения при събирането на доказателствата /отказ да се уважат доказателствени искания на ищцата за събиране на писмени и гласни доказателства за недопускането й до сградата/. При положение обаче, че във въззивната жалба ищцата не е поискала отново събирането на тези доказателства, въззивният съд не е бил длъжен да събере тези доказателства служебно, тъй като в случая не се касае нито за експертиза, нито за оглед на имота, нито за освидетелстване, които да са били необходими за служебното приложение от съда на императивна правна норма /т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д.№ 1 от 2013 г на ОСГТК на ВКС/.

2. Вторият поставен въпрос /Може ли да бъде ограничавано правото на собственост върху имоти, построени във ваканционни селища само до периода на съответния сезон и да бъде препятствано ползването на имотите от собствениците им извън сезона ?/ не е правен въпрос по смисъла, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е обусловил изводите на съда в обжалваното решение. Въззивният съд е отхвърлил иска по чл.109 ЗС, не защото е счел, че може да бъде ограничавано правото на ползване на имоти във ваканционни селища само до периода на съответния сезон, а защото по конкретното дело липсвали убедителни доказателства именно ответникът Д. Д. Я. да е извършил някакви неправомерни действия по ограничаване и препятстване ползването на притежаваните от ищцата имоти през периода от началото на месец октомври до края на месец март на съответната година.

Не е налице и соченото основание на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Решението не е и очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора норми на ЗС, ЗУЕС и ГПК, в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Не са налице и другите предвидени в чл.280, ал.2 ГПК основания за служебно допускане на касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск с правно основание чл.109 ЗС, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Поради всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Бургаския окръжен съд не следва да се допуска.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторката дължи на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС. Тъй като обаче ответникът не е представил доказателства да е направил разноски за адвокат /представил е адвокатско пълномощно от 14.02.2022 г., но не и договор за правна защита и съдействие или други доказателства за уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение на упълномощения от него адв.С. С./, такива разноски не следва да му бъдат присъждани.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 604 от 07.12.2021 г. по в. гр. д.№ 1322 от 2021 г. на Окръжен съд-Бургас, I въззивен граждански състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.