О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 257

гр. София, 27.04.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и шести април, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№1540 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Еникс“ ООД срещу решение №4 от 07.01.2021 г. по т. д.№2455/2020 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №586 от 21.04.2020 г. по т. д.№578/2019 г. на СГС, с което на основание чл.517, ал.4 от ГПК е прекратено търговско дружество „Еникс“ ООД, по предявен от „Обединена българска банка“АД иск и е разпределена отговорността за разноските.

В касационната жалба са наведени доводи, че решението е недопустимо, евентуално неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Има ли задължение въззивната инстанция да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за правния спор, както и всички събрани доказателства по делото относно релевантните факти в тяхната взаимна връзка. 2. Ответник по иск по чл.517 от ГПК дължи ли на взискателя-ищец, когато според баланса към края на месеца, през който е прекратено участието на този съдружник, пасивът превишава активите на търговското дружество и ако дружественият дял към края на месеца, през който е прекратено участието на съдружника, е с отрицателна стойност, следва ли искът по чл.517, ал.3 от ГПК да се отхвърли. 3. Към кой момент следва да са налице положителните абсолютни процесуални предпоставки при упражняване на право на иск по чл.517, ал.3 от ГПК – към деня на завеждане на делото пред съответния окръжен съд или към момента на стореното овластяване от съдебния изпълнител. Поддържа се, че първите два въпроса са решени в противоречие с практиката на ВКС, а спрямо третия – че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Ответникът по касация „Обединена българска банка“ АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред ВКС.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалвания акт, потвърждаващ първоинстанционното решение, с което е разгледан и уважен иск по чл.517, ал.4 от ГПК, въззивният съд е установил, че е образувано изпълнително дело по издаден изпълнителен лист в полза на ищеца срещу едноличният собственик на капитала на ответника, че е наложен и вписан запор върху всички дружествени дялове на длъжника и едноличен собственик на капитала, че кредиторът ищец е бил овластен от съдебния изпълнител да предяви иск по чл.517, ал.4 от ГПК. Приел е, че независимо, че след овластяването и няколко дена преди предявяване на иска, е настъпила промяна в правно-организационната форма на дружеството – ответник /от ЕООД в ООД/, тези факти не обуславят допустимостта и основателността на иска, който следва да се разгледа на основание разпоредбата на чл.517, ал.4 от ГПК. Счел е, че от значение за допустимостта на този иск е овластяването след налагането на запора на дяловете на едноличния собственик на капитала и висящността на изпълнителното производство /но не и наличие на условията по чл.517, ал.3 от ГПК, вкл. връчване на изявление на взискателя за прекратяване участието на съдружника в дружеството/, а от значение за основателността му – дали взискателят кредитор е удовлетворен или не. Изложил е съображения, че с оглед разпоредбата на чл.451 от ГПК действията във връзка с преобразуване и промяна на правно-организационната форма на ответното дружество са относително недействителни спрямо ищеца. В този смисъл и тъй като са доказани процесуалните предпоставки за предявяване на иска, а единствено условие за отхвърлянето му е това по чл.517, ал.4, изр.2 от ГПК - доказано погасяване задължението на съдружника, което не е установено по делото, е достигнал до извод за основателност на претенцията.

Настоящият състав на ВКС намира, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Въззивният съд е изложил мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, така и фактически констатации и правни изводи, като е дадено собствено мотивирано разрешение по очертания от ищцата предмет на делото, след произнасяне по приетите за релевантни, с оглед този предмет, доводи и възражения на страните, респективно по първия от въпросите касационно обжалване не може да бъде допуснато. Както бе посочено в решението подробно е обосновано защо предявеният иск следва да се квалифицира с оглед разпоредбата на чл.517, ал.4 от ГПК и защо меродавни за квалифицирането на иска и разглеждането му са: моментът на насочване на изпълнението, налагането на запора и овластяването и изискуемите към този момент предпоставки, с оглед правно-организационната форма на ответника, респективно защо този иск е допустим и основателен /при липса на доказване по делото на единственото условие за отхвърлянето му - по чл.517, ал.4, изр.2 от ГПК/. В този смисъл по същество в решението са изложени съображения за неоснователност на доводите на ответника за приложение на разпоредбата на чл.517, ал.3 от ГПК и за ирелевантност за изхода на спора на твърдението на същата страна, че равностойността на дружествения дял на длъжника е отрицателна величина. Възприемайки това становище, въззивният съд се е съобразил изцяло със споделяното от настоящия състав разрешение, дадено в решение №138 от 12.07.2017 г. по т. д. №1753/2016 г. на ВКС, ТК, Първо отделение /приложимо и в настоящата хипотеза, в която преобразуването е осъществено преди предявяване на иска и наличието на което решение изключва бланкетно поддържаното селективно основание спрямо третия от въпросите/. В цитираното решение е прието, че извършеното след предявяване на иска по чл.517, ал.4 от ГПК преобразуване на ответното дружество от ЕООД в ООД чрез придобиване на дялове от увеличения капитал от нов съдружник не е предвидено като отрицателна процесуална предпоставка (процесуална пречка) за разглеждането на иска и не влияе върху съществуването на абсолютната положителна процесуална предпоставка – висящо изпълнително производство, с взискател ищеца и трето задължено лице – ответното дружество, идентична и за иска по чл. 517, ал. 3 от ГПК, тъй като не се касае за различен правен субект на страната на ответника. В този случай не се променят и обстоятелствата, релевантни за предявяването на иска по чл.517, ал.4 от ГПК, независимо от неналожен запор върху всички дружествени дялове, тъй като няма правно основание за това – новият съдружник не е длъжник на ищеца – взискател в изпълнителното производство. Прието е също така, че за разглеждането на иска са преценими законовите предпоставки към момента на насочване изпълнението върху дружествените дялове на едноличния собственик на капитала на ответното дружество, а за отхвърлянето му - единствено противопоставени от ответника правопогасяващи, за вземането на взискателя, възражения. Съобразяването на въззивния съд с даденото разрешение изключва селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по отношение първи въпрос, като с оглед изложеното касационно обжалване на решението не може да бъде допуснато, както поради вероятна недопустимост на решението, така и по формулираните в изложението правни въпроси.

С оглед изхода на спора касаторът дължи на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение №4 от 07.01.2021 г. по т. д.№2455/2020 г. на САС.

ОСЪЖДА „Еникс“ ООД[ЕИК] да заплати на „Обединена българска банка“ АД[ЕИК] сумата от 300 лв., юрисконсултско възнаграждение пред ВКС.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.