О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 71
София, 26.04.2022 година
Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 20 април две хиляди деветнадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр. дело № 1047 /2022 година
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба, подадена от П. Г. Х. против определение № 51 от 14.01.2022 г. по ч. гр. д.№ 878/2021 г. на Окръжен съд-В. Т. с което е потвърдено определение от 03.11.2021 г. по гр. д. № 359/2021 г. на Еленски районен съд
В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилност поради това, че е налице отказ от правосъдие, че съдът е следвало да съобрази нормите на чл. 14, ал.3 и чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ и възможността ако иска бъде уважен, да се измени решението на ОСЗ н основание чл. 14, ал.7а ЗСПЗЗ. Според частната жалбоподателка, определението е неправилно, защото съдът не е квалифицирал правилно предявения иск и не е извършил нужните проверки дали процесните ниви не са заявени и дали са възстановени на други лица.
В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК са формулирани следните въпроси: 1. Следва ли въззивният съд да прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на иска е неправилна и следва ли той служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното прилагане на императивна правна норма, като даде указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответните доказателства? 2.Налице ли е правен интерес за ищеца да предяви иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, когато земеделските земи, предмет на този иск са възстановени от поземлената комисия /ОСЗ/ на други лица, като наследници на едно лице, а за възстановяване собствеността на наследодателя на ищците не е налице висящо административно производство по ЗСПЗЗ ?. По тези въпроси се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК поради противоречие по първия въпрос на т.2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, а по втория – на ТР № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС и цитирани определения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок, но е процесуално недопустима поради следното:
Частната жалбоподателка е предявила против Общинска служба „Земеделие“ О. З. искове съдът да осъди ответната поземлена комисия, респективно общинска служба „Земеделие“ да възстанови описаните земеделски земи и гори на наследници на Й. Й. Ф.. Исковата молба е подадена на 22.10.2021 г.
РС е квалифицирал предявените искове по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ и по чл. 13, ал.2 ЗВСГЗГФ и е прекратил производството по делото на основание чл. 130 ГПК, тъй като исковете са предявени след изтичане на преклузивните срокове по пар. 22 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ /ДВ бр. 13/2007 г. и пар.5б от ПЗР на ЗВСГЗГФ. С тези разпоредби в двата закона е въведен тримесечен срок от влизането им в сила правоимащите да предявят иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ, респективно по чл. 13, ал.2 ЗВСГЗГФ. Този срок е преклузивен и е изтекъл на 14.05.2007 г.
Въззивната инстанция е формирала същия извод, като е изходила от характера на срока за предявяване на исковете по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ и по чл. 13, ал.2 ЗВСГЗГФ като преклузивен, защото процесуалните норми не уреждат принудително реализиране на процесуални права, а уреждат института на процесуалните пропускания – щом иска не е предявен в определения от закона срок, този иск се погасява. Позовавайки се на същите текстове е приела, че не би могло да има спор относно вида на сроковете за предявяване на посочените искове.
Инстанциите по същество правилно са квалифицирали предявените искове по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ и по чл. 13, ал.2 ЗВСГЗГФ, като са съобразени твърденията в исковата молба, ответника, против който е предявен иска и искането към съда.
Съгласно чл. 280, ал. 2, т.2 ГПК, решенията по искове по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ и по чл. 13, ал.2 ЗВСГЗГФ са изключени от обхвата на касационното обжалване, а съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежат на касационно обжалване и определенията по тези дела. Поради това, че обжалваното определение не подлежи на касационно обжалване, частната касационна жалба е недопустима и ще се остави без разглеждане.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И:Оставя без разглеждане подадената от П. Г. Х. частна касационна жалба против определение № 51 от 14.01.2022 г. по ч. гр. д.№ 878/2021 г. на Окръжен съд-В. Т.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: