О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 320

София, 21.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание десети март, две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател : ЕМИЛ ТОМОВ

Членове : ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

Г. Н.

изслуша докладваното от съдията Е. Т.

гр. дело №3643/2021 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на А. Щ. Д., приподписана от адв Т.С. от ВАК срещу решение № 138 от 21.01.2021г по в. гр. д. №2736/2020г на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение №3220 от 17.07.2020г на Районен съд -Варна . Обективно съединени искове на касатора с правно основание чл.195, ал.1 и ал.2 ЗЗД за връщане на цената на закупен от ищеца по договор от 15.05.2018г въздушен пистолет“Щаер М9-А1“, обезщетение за вреди от неизпълнение на договора и пропуснати ползи, включително иск за обезщетение на неимуществени вреди съгласно чл.195, ал.2 ЗЗД вр. чл. 88 ЗЗД, последният иск предявен за сумата 10 000 лева след увеличение, са отхвърлени изцяло, след като ищецът не е установил, че вещта е била негодна за употреба според предназначението й, както и че е бил въведен в заблуждение от ответника -търговец относно нейните качества.Ответник по иска е продавача„И. А. ООД,като на 15.05.2019г-една година след продажбата, негови представители са извършили ремонт по възлагане на ищеца. На 18.05.2019г в оръжейния магазин на ответника са подменени уплътненията на пистолета Издаден е констативен протокол, че след ремонта пистолетът е годен за употреба.След като е получил отремонтираната вещ, отново са заявени оплаквания на ищеца, че оръжието стреля, но неефективно. Варненски районен съд е отхвърлил исковете, тъй като въпреки изрично указаната в доклада по чл.146, ал.2 ГПК доказателствена тежест, ищецът не е ангажирал доказателства за твърденията си, че вещта е била неизправна.Ответникът, като е оспорил ищцовите твърдения, е провел насрещно доказване че по повод направена от ищеца рекламация търговецът е сменил уплътнението и пистолетът е предаден в изправност.Не е доказано естеството на констатирания недостатък, същият да се дължи на качествата на вещта или на поведението на ответника – продавач . Втория път, когато ищецът се опитал да направи рекламация, оръжието е било в изправност . Във връзка с проведеното насрещно доказване от ответника, което по правило не е необходимо да е пълно първоинстанционният съд е допуснал, че по-скоро се е касаело за неправилна употреба на пистолета, което обаче е без значение, тъй като констатирания недостатък е бил коригиран от ответника .

Като е прието, че първоинстанционният съд се е произнесъл с валидно и допустимо решение по спорния предмет на делото, въззивинят съд е посочил, че въззивната жалба, която ищецът е изготвил саморъчно, е бланкетна. Липсвали са конкретни оплаквания касателно фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд.Поради това въззивният съд, като е потвърдил обжалваното решение с възприемане на установените факти е изтъкнал, че по отношение на проверката за правилност на първоинстанционното решение е ограничен от посоченото в жалбата.

Към касационната жалба е приложено изложение от адв.С.,която е приподписала и саморъчно изготвено от ищеца изложение, съдържащо касационни оплаквания, че по негово искане съдебният въззивен състав не се е отвел от разглеждане на делото, че е допускал бавност и че е отказал да изпълни служебните си задължения като назначи поискана пред въззивната инстанция експертиза.В изложението, изготвено от адв.С., с което е отговорено на изискванията на чл. 284, ал.3 т.4 ГПК , се сочи основание по чл. 280, ал.2 ГПК поради очевидна неправилност на решението и явна необоснованост. Основание по чл. 280 ал.1 т.1 се изтъква по процесуалния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства във връзка с доводи и възражения за страната и да направи собствени правни изводи. Противоречието е с установена практика на ВКС в решение № 136/2021г на Първо г. о, опр.№70/2021г на Второ г. о и др.

Основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК се изтъква по въпроса може ли съдът да мотивира решението си единствено позовавайки се на преположения и хипотетични логически и правни констукции.

Постъпил е отговор от „И. А. ООД, чрез адв.Б.Х..Поставените въпроси нямат правна основа.При липса на оплаквания на въззивния жалбоподател относно преценката, мотивите и изводите на първоинстанционния съд, въззивният съд е постановил решение при бланкетна жалба и не е имал предмет на обсъждане и коментар . Претендира разноски.

Върховен касационен съд, ІІІ г. о намира, че не е налице основание за допускане до касационно обжалване .

Преди всичко, в изложението касаторът е длъжен да изтъкне правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е обусловил решаващата воля на съда, правните му изводи при конкретната фактическа обстановка, включително правните рамки за оспорваните изводи на въззивния съд, съгласно приложимите в случая законови норми от императивен характер.

В изложението не е поставен правен въпрос, отговарящ на горните общи изисквания по чл. 280 , ал.1 ГПК,съгласно критериите разяснени в Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г по т. д №1/2009г на ОСГТК на ВКС .В случая констатацията за бланкетен характер на подадената от ищеца въззивна жалба съответства на нейното съдържание, което е обусловило и решаващата дейност на Варненски окръжен съд .В жалбата не са били изложени конкретни съображия в какво се състои неправилността на обжалваното първоинстанционно решение, а са повторени твърденията на ищеца, че е излъган и заблуден от ответника.Възивният съд е съобразил пределите на своята инстанционна проверка с нормата на чл.269 ГПК, затова е постановел своето решение съобразно указанията в т.1 и т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г по т. д № 1/2013г ОСГТК на ВКС.

Не е изпълнено общо изискване за формулиране на правен въпрос от значение за изхода на делото.При така съобразените от въззивния съд предели на инстанционна проверка, постановеното решение не е в противоречие с изтъкваната от защитата на касатора съдебна практика на ВКС,формирана по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства във връзка с доводи и възражения за страната и да направи собствени правни изводи . По отношение на задължението на съда да мотивира съдебния акт е формирана трайно установена практика на ВКС, включително тълкувателна, с която въззивният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение. Въззивният съд не е бил длъжен да уважи преклудирани искания, нито служебно да събира доказателства.Отговорът на поставените в изложението въпроси няма да обуслови друг решаващ извод относно предпоставките за ангажирането на отговорността на отвеника на заявените с иска основания, които основания законът свързва с положителни, нуждаещи се от доказване факти посредством предвидените в ГПК доказателствени средства, като доказателствената тежест е за ищеца и е била надлежно указана .

Следва да се допълни, че последният от въпросите, при изтъкнато основание по чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК , няма правно съдържание, а съдържа оценка на мотивите на съда, която не е изводима от явното им съдържание.

Поради вече изложеното, не е налице и основание по чл. 280 , ал.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване поради очевидна неправилност Нормите на процесуалния закон не са приложени противно на смисъла и съдържанието им, нито в случая може да се изтъква явна необоснованост на изводите на съда .

Касаторът дължи разноски на ответника, установени в размер на 500лева за адвокатска защита

Воден от горното ,ВКС ІІІ г. о

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение № 138 от 21.01.2021г по в. гр. д. №2736/2020г на Варненски окръжен съд

Осъжда А. Щ. Д. да заплати на „И. А. ООД сумата 500 лева разноски в насоящето производство .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .