О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№241

[населено място], 21.04.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№2105/21г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Коме“ООД, чрез процесуалния му представител адв.И. Ч., срещу решение №371/22.06.2021 г. по т. д. №2514/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №1153/04.08.2020г. по т. д.№2590/19г. по описа на Софийски градски съд, с което дружеството е осъдено да заплати на „Ритейл парк Средец“ ЕАД на основание чл.92 ал.1 ЗЗД сумата 78 600 евро, представляваща уговорена в т.12.5 от договор за наем от 21.03.2018г. неустойка, ведно със законната лихва, както и на основание чл.82 ЗЗД – направени разходи за обезпечаването на иска, представляващи вреди от неизпълнението в размер на 4 лв. платена държавна такса, 2800 лв. платено адвокатско възнаграждение и 480 лв. платена в полза на съдебен изпълнител такса.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивния съдебен акт в обжалваната му част, поради допуснати от съда нарушения на материалния закон и процесуалните правила и поради необоснованост. Касаторът счита, че при формиране на извода си, че договорът е бил прекратен едностранно от страна на наемателя, съдът е извършил тълкуване на договорните клаузи в нарушение на установените с чл.20 ЗЗД критерии за тълкуване, поради което, вместо да изясни действителната воля на страните, съдът я е подменил, като е създал несъществуващи права за едностранно прекратяване на договорната връзка. Счита, че при законосъобразно извършено тълкуване на волята на страните и прилагане на закона в съответствие със събраните по делото доказателства съдът би достигнал до извод в съвпадащ с поддържаната...