О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 298

гр. София, 20.04.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П.

2.Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 4764 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. К. К. против решение № 265215/03.08.2021 г., постановено по гр. д.№ 9546/2020 г. от ІІ-в състав на СГС.

Ответникът оспорва касационната жалба с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, СГС е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са неоснователни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на СРС.

Съдът е приел, че ищцата е извършила в периода 14.12.2015 г. – 30.09.2016 г. (за който правото на работодателя да наложи дисциплинарно наказание не е преклудирано) първото посочено в уволнителната заповед дисциплинарно нарушение – не е съставяла ежедневно обобщени отчети или е съставяла такива, като е включвала в тях лични отчети на митнически служители от предходни дати. Прието е, че със заповед № ЗМ-...../....../03.11.2015 г. на началника на М. С. издадена във връзка с ежедневното администриране на дейността по пътните такси и разрешителния режим на МП К., е наредено ищцата и още трима митнически служители да извършват действия по проверка на достоверността на изготвяните лични отчети от митническите служители и фактическата наличност на паричните средства, описани в отчетите, да ги приемат и да изготвят обобщен отчет. С посочената заповед на ищцата са били възложени отчетнически функции, кавито тя е изпълнявала и преди 03.11.2015 г., но тъй като тогава е била единствен отчетник не е имала обективна възможност да съставя обобщени отчети всеки ден. Съдът е приел, че именно затова с цитираната заповед и заповедта за изменението й са били определени още трима митнически служители, които заедно с ищцата да изпълняват отчетнически функции, както и петима служители, които да ги заместват при отсъствие. Посочено е, че съгласно чл. 12 от приетите през 2012 г. Правила за работа на служителите при изпълнение на дейностите по контрол на пътните такси и разрешителния режим, при приемане на личните отчети на митническите служители отчетникът е длъжен да извърши проверка за съответствието между сумите по отчетите и събраните в брой парични средства и да изготви общ отчет за деня. След 03.11.2015 г. работодателят е създал необходимата организация за подобряване на отчетността в МП К. и ищцата е имала обективна възможност да съблюдава Правилата, с които е била запозната. В противоречие с тези правила ищцата, според писмените й отговори е изготвяла обобщени отчети единствено за предадените й лични такива с парични средства в брой, и то едва при подготовката на ценна пратка, тъй като плащанията в брой били минимални.

Прието е за установено и посоченото в заповедта нарушение, че ищцата предала личния си отчет № ....../28.03.2016 г. (със 194 лева в брой) за включването му в обобщен отчет със закъснение от повече от 4 месеца - в обобщен отчет №....../07.08.2016 г.. В тази връзка е прието, че ищцата е имала обективната възможност да представи личния си отчет № ...../ 28.03.2016 г. както преди започване на обучението, така и непосредствено след неговото прекратяване, но в нарушение на чл. 11 от Правилата е направила това повече от 4 месеца след изготвянето му.

Прието е за установено извършването от ищцата и на нарушенията, изразяващи се в невключване в подготвената от ищцата и изпратена на 14.10.2016 г. ценна пратка оставените от заместващ я колега на 28.09.2016 г. и на 30.09.2016 г. суми, инкасирани по аварийни процедури в размер на 2 414 евро и 755 лева, като до 03.11.2016 г. тези суми не са били внесени по банковите сметки на М. С. и в несистематизиране на първичната документация и неводене на отчетност във връзка с оформянето на ценни пратки. Прието е, че с т. 5 от заповед № ЗМ-..../...../ 15.03.2016 г. на началника на М. С. ищцата е определена да осъществява инкасирането и отчитането на събраните парични средства и да изготвя текущите и месечните справки по образец. В резултат на извършеното от ищцата нарушение към датата на приключване на проверката сумите все още не били постъпили по банковата сметка на М. С.

Съдът е приел, че ищцата е имала задължение да осъществява контрол за правилното оформяне на първичната отчетна документация по събиране и отчитане на винетни и пътни такси – това изрично е посочено в заповед № ЗМ-..../..../15.03.2016 г. При извършената проверка е установено, че голяма част от намерените в касата на ищцата и проверени екземпляри 3 (протокол/ квитанция), съдържащи се в отчетените кочани с аварийни документи, не били датирани при съставянето им и се съхранявали в касата на ищцата, без да бъдат подредени. Аварийните документи (протоколи/квитанции) представляват първични отчетни документи и ищцата, в качеството й на отчетник, е имала задължението да следи за правилното оформяне на тази документация, както и да проверява дали посочените в предадените й обобщени отчети парични средства съответстват на наличните такива. В тази връзка съдът се е позовал на т. V.17 от длъжностната характеристика, връчена на ищцата на 17.05.2016 г., в която е предвидено задължението й при установяване на недостатъци и слабости, възникнали в процеса на управление на дейността, своевременно да информира ръководителя си. Поради това съдът е приел, че неизпълнението на тези задължения от ищцата представлява сериозно дисциплинарно нарушение, тъй като само по себе си е предпоставка за неотчитане на постъпили средства и затруднява значително извършването на каквито и да било последващи проверки на дейността на МП К..

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото и че решението е очевидно неправилно – касационни основания по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2 ГПК.

Позоваването на съдебна практика на ВАС е неотносимо към основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото тази разпоредба предвижда наличие на соченото основание при противоречие с практиката на ВКС, а не на ВАС.

Сочи се въпрос, следва ли да се ангажира дисциплинарна отговорност по трудово правоотношение на лице, при липса на възложени по съответния ред правомощия по контрол и наличие на противоречиви вътрешни правила.

На първо място, съдът е приел, че на ищцата са възложени по съответния ред правомощия по контрол, а на следващо място, че вътрешните правила са ясни и не са противоречиви, поради което така поставен, въпросът е неотносим към производството по чл.288 ГПК. Обосновката на така поставения правен въпрос, както и твърдението за наличие на очевидна неправилност, касаторът обвързва с твърдения за необоснованост на решението, като прави фактически изводи, различни от тези на съда. Необосноваността не е след касационните основания по чл.280 ГПК, като проверката на фактите по спора и възприетата от съда фактическа обстановка не е допустимо да се извършва в настоящото производство, а при разглеждането на касационната жалба по същество, но едва след като са налице основания за допускането на обжалването, посочени в разпоредбата на чл.280 ГПК, с изключение на явната необоснованост, която е касационно основание по чл.280, ал.2 ГПК, позоваване на която разпоредба липсва, а и не е налице явна необоснованост на решението.

Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска, като с оглед изхода на спора, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Водим от горното, състав на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 265215/03.08.2021 г., постановено по гр. д.№ 9546/2020 г. от ІІ-в състав на СГС.

ОСЪЖДА Т. К. К. да заплати на Агенция „Митници“ сумата 300 /триста/ лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.