Производството е по чл. чл. 33 – 40 ЗВАС. Образувано е по касационна жалба РД “Социално подпомагане” – София град, срещу решение № 11 от 11.02.2005 г. по адм. д. № 2203/2004 г. по описа на СГС, Административна колегия, ІІІ-ти “Д” състав. Релевирани са оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и на съществени процесуални правила.

О. Ю. А. Петрова от гр. С. настоява решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура застъпва теза за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 33, ал. 1 ЗВАС 14-дневен преклузивен срок и процесуално е допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.

С решение № 11 от 11.02.2005 г. по адм. д. № 2203/2004 г., СГС, Административна колегия, ІІІ-ти “Д” състав е отменил заповед № 288 от 17.06.2004 г. на Директора на Регионална дирекция “Социално подпомагане” - София град, както и потвърдената с нея заповед № В-3545 от 1.06.2004 г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” – Възраждане. Съдът е приел за установено, че при издаване на процесната заповед не е налице конкретизирано изложение на фактическите и правни основания, послужили за постановяване на актовете, което по същество представлява липса на мотиви – нарушение по чл. 15, ал. 2, т. 3 ЗАП. Нарушено е правото на защита на адресата на административните актове и е била създадена невъзможност за съда да упражни контрол за законосъобразност на същите. Допуснато е и нарушение на чл. 11, ал. 1 ЗАП, тъй като в производството по издаване на обжалвания акт не са били изяснени релевантните факти. Направен е окончателния извод за незаконосъобразност на обжалваната по съдебен ред заповед.

Атакуваният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания.

Към молбата на юрисконсулт Ханъмова за отлагане на делото при условията на чл. 107, ал. 2 ГПК не е бил приложен своевременно болничен лист към датата...