С решение без дата от 2005 г. по адм. д. № 275 от 2005 г. Софийският градски съд е отхвърлил жалбата на Р. Ц. Й. от София против заповед № 657 от 20.12.2004 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – София-град и потвърдената с нея заповед № П1-6513 от 25.11.2004 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Оборище, с която се отпуска целева помощ за отопление с топлоенергия на същото лице.

Против това решение на градския съд Р. Ц. Й. е подал касационна жалба и молба за отмяна по реда на чл. 231 ал. 1, б.”е” ГПК, с които е поискал отменяването му.

Върховният административен съд не уважи касационната жалба и молбата за отмяна. По касационната жалба на Р. Ц. Й.:

В жалбата си до градския съд касаторът е посочил адрес за призоваване в гр. С.., ж. к. „Х. Д.”, бл. 67, вх. „А”, ап. 16. На този адрес касаторът е бил редовно призоваван до разглеждане на делото по същество на 18.10.2005 г., когато съдът е обявил, че ще се произнесе с решение в срок. Градският съд е изпратил на касатора съобщение за това, че решение по делото е изготвено на адреса, на който е бил призоваван по делото и който касаторът е посочил в жалбата до съда - ж. к. „Х. Д.”, бл. 67, вх. „А”, ап. 16. Съобщението е върнато в цялост със забележка, че „лицето е търсено многократно по различно време като е била и оставена бележка за връзка”, но не е било открито на посочения адрес. С резолюция от 06.04.2006 г. градският съд е разпоредил съобщението да се приложи към делото и касаторът да се счита редовно уведомен на основание чл. 51, ал. 2 ГПК. Касационната жалба срещу решението на градския съд е подадена на 26.05.2005 г., което е след изтичането на срока за обжалване,...