Производството е по реда на чл. 33 - чл. 40 във вр. с чл. 5, т. 4 от Закона за Върховния административен съд.

Образувано е по касационна жалба на Областния управител на област с административен център гр. Б. против решение № 5791 от 21.06.2005 г. по адм. дело № 11351 / 2003 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отменена заповед № РД-09-41 / 25.09.2002 г. за изземване на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС от С. Н. И. на жилище, състоящо се от две стаи, салон, санитарни помещения и изба, находящо се в град Бургас, ул. "Ал. Батенберг" № 32, ет. І.

Развитите съображения, въведени като касационни основания за отмяна, се свеждат да материалноправни нарушения при прилагането на чл. 13 от Закона за наемите от 1947 отм. , чл. 13, ал. 2 от Закона за наемните отношения от 1969 г отм. и до необоснованост.

Ответницата С. Н. И. от гр. Б. е оспорила касационната жалба в писмена защита.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното решение Върховният административен съд, тричленен състав, е отменил заповед № РД-09-41 от 25.09.2002 г., издадена от Областния управител на област с административен център гр. Б. на основание чл. 80, ал. 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС), за изземване от С. Н. И. от гр. Б. на държания без правно основание държавен имот, съставляващ жилище от две стаи, салон, санитарни помещения и изба, находящо се в град Бургас, ул. "Ал. Батенберг" № 32, ет. І.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд незаконо - съобразно е приел, че към датата на издаване на атакуваната заповед за изземване на жилището 25.09.2002 г. С. Н. И. има права на наемател, произтичащи от качеството й на малолетен член на семейството на Н. С. Б. към датата на издаване на настанителната заповед № 522 от 24.12.1958 г. на началника на службата за жилищно настаняване при ИК на ГНС - Бургас. Н. е приложил отменената разпоредба на раздел първи, т. 3 (чл. 3) от ППЗНО, в сила до 30.09.1996 г. и необосновано е приел, че пълнолетната дъщеря е била в едно домакинство със своята майка М. Б. към датата на смъртта й 20.12.1997 г.

От фактическа страна по делото е установено, че наследодателката М. П. Б. е държала държавното жилище на основание договор № 53 от 10.03.1997 г., сключен с Областния управител на Бургаска област въз основа на заповед № 522 от 24.12. 1958 г. на Градски народен съвет - Бургас. Н.ната заповед е издадена при действието на Закона за наемите, който е бил отменен с новия Закон за наемните отношения (обн., ДВ, бр. 53 от 08.07.1969 г.). На основание чл. 13, ал. 2 от новия закон настанителната заповед от 1958 г. се отнася и за пълнолетните членове от семейството на настанения Н. С. Б. при положение, че отговарят на условието на чл. 3 от Правилника за прилагане на Закона за наемните отношения (обн. - ДВ, бр. 40 от 1970 г.) да живеят заедно с наемателя. Измененият чл. 3 от ППЗНО (ДВ, бр. 24 от 1978 г.) поставя и допълнителното условие пълнолетните низходящи да образуват едно домакинство с наемателя. Породените от настанителната заповед права на третите лица - членовете на семейството на настанения - са акцесорни и са поставени в зависимост от изпълнение на условията по чл. 3 от ППЗНО отм. . Първоначалното или последващото неизпълнение на някое от условията погасява правото на съответния пълнолетен член на семейството на ползване на жилището на основание чл. 13 от ЗНО.

В конкретния случай е установено, че към датата на влизане в сила на Закона за наемните отношения родената на 18.04.1947 г. С. Н. И. вече е била пълнолетна и за да черпи правата по чл. 13, ал. 2 от ЗНО на член на семейството, тя следва да живее заедно с наемателя и да образува едно домакинство с него. Събраните по делото доказателства сочат, че към 1981 г. С. Н. И. не е била член на семейството на своя баща Н. С. Б. по смисъла на чл. 3 от ППЗНО отм. . Видно от договора за отдаване под наем на държавен жилищен имот от 18.08.1981 г. и приложеното към него писмо от 28.07.1981 г., подписано от домоуправителя и книго - водителя, семейството на наемателя Бахчеванов е двучленно, а не тричленно или четиричленно. След смъртта му на 14.11.1991 г. съпругата М. П. Б. на 02.04.1996 г.

е сключила нов договор за наем, към който е приложена декларацията й, че живее сама и заключение за определяне на наемна цена за 1 обитател на жилището (лист 70). Аналогично е фактическото положение към датата на последния договор за наем, сключен от М. П. Б. на 10.03.1997 г. при действието на Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 82 от 1996 г.). Съгласно предоставените сведения с писмо рег. № 21971 / 08.10.2004 г. на РДВР - Бургас за времето от 25.03.1985 г. до 02.05.1997 г. С. И. е била адресно регистрирана в гр. С., а не в гр. Б.. Така установените фактически обстоятелства налагат извода, че към 01.06.1996 г. - датата на влизане в сила на Закона за държавната собственост - дъщерята С. И. не е имала право на ползване на държавното жилище, предобито от отменения Правилник за прилагане на Закона за наемните отношения, защото не е отговаряла на условията да живее заедно със своята майка и да образува с нея едно домакинство. С оглед на това правно положение преходната разпоредба на § 6 от Постановление № 235 на МС от 19.09.1996 г. за приемане на Правилник за прилагане на Закона за държавната собственост и на Правилник за прилагане на Закона за общинската собственост (обн., ДВ, бр. 82 от 27.09.1996 г.) не може да бъде приложена. Адресната регистрация на С. Н. И. на адреса на държавното жилище, извършена на 02.06.1997 г., не е предвидена от действащите към този момент нормативни актове като основание за ползване на имота. Настанителната заповед № 522 от 1958 г. е била издадена на името на бащата Н. С. Б. и след смъртта му на 14.11.1991 г. страна в наемното правоотношение до смъртта й на 20.12.1997 г. е била единствено съпругата М. П. Б.. При отсъствие на лица със запазени права на настаняване по силата на § 6 от ПЗР на ПМС № 235 от 1996 г. и на членове на семейството по смисъла на § 2 от ДР на ППЗДС разпоредбата на чл. 33 от ППЗДС е неприложима. Ответницата по касация С. И. няма качество на “настанено лице”, придобито от настанителна заповед № 522 / 24.12.1958 г. и не разполага със собствено правно основание да държи държавния имот. Атакуваната заповед на областния управител за изземване на жилището по реда на чл. 80 от ЗДС е издадена при спазване на процесуалноправните и материалноправните изисквания за законосъобразност и като я е отменил, Върховният административен съд, тричленен състав, е постановил неправилно решение.

По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и на основание чл. 40, ал. 2, изр. 2 от ЗВАС да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна.

Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС, Върховният административен съд, петчленен състав, РЕШИ: ОТМЕНЯ

решение № 5791 от 21.06.2005 г., постановено от Върховния административен съд, тричленен състав, по адм. дело № 11351 / 2003 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ

жалбата на С. Н. И. от гр. Б. против заповед № РД-09-41 от 25.09.2002 г. на Областния управител на област с административен център гр. Б. за изземване на държавен имот - жилище, състоящо се от две стаи, салон, санитарни помещения и изба, находящо се в град Бургас, ул. "Ал. Батенберг" № 32, ет. І. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ:

/п/ И. Т./п/ Н. М./п/ Р. П./п/ М. А.

Р.П.