Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ"-Пловдив срещу решение №469/05.06.07г. на Пловдивски окръжен съд, постановено по адм. д.№704/06г. с което е отменен като незаконосъобразен РА №16000165/27.02.06г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с решение №379/14.04.06г. на Директора на Дирекция "ОУИ" при НАП в частта, в която на "Х"ЕООД са начислени допълнително корпоративен данък за 2003г. в размер на 80 703,38лв. и лихви в размер на 12 223,66лв.
В касационната жалба се поддържа неправилност на решението, като от обстоятелствената и част следва, че релевираните касационни основания са неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението. Конкретното оплакване е, че въз основа на правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до неправилни изводи.Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу ДРА.Претендират се разноски.
Ответникът по касационната жалба-"Х"ЕООД чрез процесуалния си представител по делото оспорва жалбата по съображения, изложени в писмена молба-становище.Претендират се разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба.Прокурорът счита, че услугите извършени от жалбоподателя през ревизирания период представляват строително-монтожни работи и като такива подлежат на облагане по реда на ЗКПО, а не по патентен данък.
Върховният административен съд, Първо отделение, в настоящия състав след като прецени допустимостта на касационната жалба, досежно основателността и приема следното :
Предмет на контрол пред окръжния съд е бил РА №16000165/27.02.06г. издаден от ТДД-Пловдив в частта
относно допълнително начисления корпоративен данък за 2003г. в размер на 80 703,38лв. и лихви в размер на 19 223,66лв.Данъчните органи са определили корпоративния данък в този размер въз основа на определената от тях данъчна основа за 2003г. в размер на 343 418,64
лв. Данъчната основа е определена въз основа на приходите, реализирани от ревизирания субект за годината, а именно- 399 500 лв. от строително-ремонтни дейности и 9 056,12 лв. от търговия с неденатуриран етилов алкохол.От сбора от тези приходи са приспаднати установените от данъчните органи, разходи за периода в размер на 66 860,56лв. след което полученият положителен финансов резултат е преобразуван в посока увеличение със сумата от 1 723,08лв. От анализа на тези обстоятелства се установява, че корпоративният данък в размер на 80 703,38лв. е определен не само върху прихода от строително-ремонтни работи.
С жалбата до окръжния съд, жалбоподателят, въпреки че атакува целия размер на определения корпоративен данък и лихвата върху него, излага конкретни възражения единствено и само относно начисления корпоративен данък върху извършените строително-ремонтни работи, за които е издадена фактура №3/04.12.03г. на стойност 399 500лева с получател "Ж"ЕООД.Окръжният съд е отменил РА относно начисления корпоративен данък в целия обжалваем размер от 80 703,3 8
лв. като излага мотиви единствено и само по отношение на обложената печалба от строително-ремонтните работи.
Констатираното води до извода, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила при постановяване на решението си в една част, а именно в частта относно отмяната на РА за начисления корпоративен данък върху реализирания приход от 9 056,12лв. от продажбата на неденатуриран етилов алкохол и начисленият такъв върху преобразуването на финансовия резултат за 2003г. със сумата от 1 723,08лв.Нарушенията, допуснати от съда се изразяват в това, че той се е произнесъл по нередовна жалба в тази част от спора, тъй като жалбоподателят не е посочил конкретни основания за незаконосъобразност на РА в тази част.От друга страна, първоинстанционният съд не е изложил мотиви относно тази част от спора между страните.Посочените нарушения, допуснати от съда са достатъчно основание за отмяна на съдебното решение в частта, в която РА е отменен за начисления корпоративен данък за 2003г. върху сумата от 10 779,20лева съответно за лихвата за забава върху тази част от корпоративния данък и връщане на делото в тази част от спора за ново разглеждане от окръжния съд.При новото разглеждане на спора, съдът първо следва да укаже на жалбоподателя да отстрани констатираните недостатъци по жалбата му в тази част от спора.
Настоящата съдебна инстанция преценява като правилно решението на първоинстанционния съд в останалата му част.
За да отмени РА в частта, в която върху реализирания от жалбоподателя, приход от строителни ремонтни работи съгласно фактура №3/04.12.03г. е начислен корпоративен данък, окръжният съд е приел, че извършените услуги са металообработващи такива и такива по ремонт на електро и водопроводни инсталации, т. е, визираните в чл.31, ал.1 т.7 б."д" и "о" от ЗОДФЛ отм. .Съдът е приел, че се касае до строго специализирани, ясно дефинирани дейности, изключение от общите строително-монтажни работи.До тези изводи, първоинстанционният съд е стигнал преценявайки в съвкупност всички събрани по делото доказателства в това число и заключението по приетата съдебно-техническата експертиза.
Решението на първоинстанционния съд в тази част от спора е обосновано и съответно на установената по делото фактическа обстановка.
С договор от 28.11.03г. "ЖВ"ЕООД, Върна възлага на "Х"ЕООД, Пловдив извършването на възстановителни строително-ремонтни работи за саниране на метална конструкция в обект "хладилна база" по проект и с материали на изпълнителя.Съгласно договора, стойността на възстановителните строително -ремонтни работи е определена на повече от 400 000 лева, като окончателните финансови взаимоотношения между страните ще се уредят след изготвяне на акт - сметка.Възложените възстановителни ремонтни работи са конкретизирани в техническа експертиза към която препраща договора и в която те са изброени.На 04.12.03г. "Х"ЕООД е подал данъчна декларация по чл.43 от ЗОДФЛ за патентен данък, в която са декларирани извършване на металообработващи услуги-чл.31, ал.1 т.7 б."д" и ремонт на електро и водопроводни инсталации-чл.31 т.7 б."о" от ЗОДФЛ. На същата дата е издадена от ревизирания субект на възложителя, фактура №3 на стойност 399 500 лева, в която като предмет на сделката е записано-съгласно договор-техническа експертиза.Извършените възстановително-ремонтни работи са предадени и приети съгласно приемо-предавателен протокол от 16.01.04г. към който е подписана и количествено-стойностна сметка.Между страните не съществува спор относно тези факти, както и относно обстоятелството, че възстановително-ремонтните работи са извършени и във вида и количеството, описани в приемо-предавателния протокол и количествено-стойностната сметка към него.Установено е също така, че част от работите, на стойност 40 000 лева са извършени от подизпълнител-"Б"ООД, Пловдив.
Спорът между страните се е свеждал до характера на предоставените услуги, а от там и за начина на облагане на приходите, реализирани от предоставянето им.Данъчните органи са поддържали, че предоставените услуги са строително-ремонтни работи, поради което приходите от тях подлежат на облагане по ЗКПО, а ревизираният субект е поддържал, че предоставените услуги са такива по металообработване и ремонт на електро - и водопроводни инсталации, поради което приходите от тях подлежат на облагане с патентен данък.
Ревизиращият данъчен екип е обосновал извода си за вида на предоставените услуги изхождайки от анализа на събраните документи, изборени по-горе.С потвърдителното си решение, директорът на Дирекция "ОУИ"-Пловдив е възприел съображенията на ревизиращия екип, като, за да обоснове тезата на данъчните органи се е позовал и на описанието в код 45 "С"ЕООД, разноски за настоящата инстанция в размер на 1025 лева. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Т. Н./п/ И. А.а
И.А.