Производството е по реда на чл. 5, т. 4 и чл. 33 и сл. от ЗВАС.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. В. и Р. Д. В., двамата от гр. В., подадена срещу решение № 912 от 28.07.2005г., постановено от Варненския окръжен съд, административно отделение, трети състав по адм. д. № 547/2004г. С жалбата и с писмени бележки се релевират касационни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК във връзка с чл. 11 от ЗВАС. Според жалбоподателите съдът неправилно е приел, че спорните имоти са изцяло застроени, като не е определил необходимите сервитутни отстояния около енергийните обекти в имотите, съобразно Наредба № 16/2004г. и приложение № 1 към нея относно размерите на сервитутните ивици. Касаторите твърдят, че обжалваното решение е незаконосъобразно, защото погрешно е прието, че понятието "коридор за въздушни електропроводи" се покрива с понятието "застроеност" по § 1в от ППЗСПЗЗ и молят Върховния административен съд да отмени съдебното решение.
Ответникът - кметът на община В. не изразява становище, както по реда на чл. 218г от ГПК във връзка с чл. 11 от ЗВАС, така и в съдебно заседание, в което не се представлява.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на жалбата, защото имотите са застроени, в какъвто смисъл е приетото експертно заключение и за двата имота е осъществено мероприятието по утвърдения ЗРП, което касае специфична строителна дейност.
Като прецени доводите на жалбоподателите и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като предявена от надлежни страни в срока, визиран в чл. 33, ал. 1 от ЗВАС.
Разглеждайки жалбата по същество, съобразно изискванията на чл. 39 от ЗВАС, съдът счита, че тя е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С обжалваното решение № 912 от 28.07.2005г. е отхвърлена жалбата на В. Д. В. от гр. В. против заповеди №№ 1324 и 1325, издадени на 12.06.2002г., двете подписани от зам. кмета на община В., с които са одобрени решения за определяне на застроени части на бивши имоти - имот пл. № 390 с площ 3013 кв. м. и имот пл. № 356 с площ 6706 кв. м. по помощния кадастрален план на м. "Клисе баир" в землището на с. Т., община В., Варненска област. За да достигне до този резултат Варненският окръжен съд е приел, че процесните заповеди, постановени по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ са законосъобразни и са в съответствие с изслушаната и приета съдебно - техническа експертиза.
Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, представляващи касационни основания, които да налагат отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и доводите на страните, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Варненският окръжен съд точно е установил, че имот пл. № 390 е с площ 3013 кв. м., от които 390 кв. м. са извън регулация и не са предмет на настоящото производство, а 551 кв. м. са отредени и попадат в пътища. По отношение на останалата част атакуваното съдебно решение е мотивирано с приетата съдебно - техническа експертиза на в. л. Б. Т., според която оцветената в жълто част с площ 2072 кв. м. попада в коридор за въздушни електропроводи, през който преминава електропровод от 5 или 7 киловата. При приемане на експертизата в съдебно заседание, проводено на 08.06.2005г. изслушаният експерт е изяснил, че е провел оглед на място и е установил, че коридорът за високо напрежение представлява изградени стоманени стълбове - жарета върху бетонна основа от 10 - 15 кв. м. Аналогично е положението с имот пл.№ 356 с площ 6706 кв. м., който според вещото лице изцяло попада в границите на коридора за въздушни електропроводи, с изключение на малка част от 120 кв. м., относно която Варненският окръжен съд е правилно е констатирал, че е с неправилна форма и не може да се възприеме за незастроена част.
В касационната жалба се твърди, че в имот № 356 има един стълб за високо напрежение и първоинстанционният съд неправилно е приел, че там има четири стълба. Настоящият съдебен съставнамира това възражение за неоснователно, защото в съдебно заседание, проведено на 06.06.2003г. вещо лице Б. Т. изрично е заявил, че през горепосочения имот преминават два далекопровода и там има изградени четири стълба за високо напрежение.
Относно оплакването на жалбоподателите срещу изводите на първоинстанционния съд за застроеност по смисъла на § 1 от ДР на ППЗСПЗЗ, четвърто отделение на Върховния административен съд счита, че също е неоснователно. Установените от вещото лице въздушни далекопроводи с бетонни стълбове за високо напрежение имат характер на надземни съобръжения, които са специфична строителна дейност съобразно ал. 1 на § 1 от ДР на ППЗСПЗЗ. От съществено значение е обстоятелството, че изброяването на съобръженията, които не позволяват реално възстановяване на земеделските земи, дадено в разпоредбата на ал. 2 на горепосочения параграф не е изчерпателно, а е примерно и от него не са изключени надземните електросъоръжения.
Касаторите развиват тезата, че Варненският окръжен съд необосновано е счел двата имота за застроени, като не се е съобразил с изискванията на Наредба № 16/ 2004г. за сервитутите на енергийните обекти. Съдът в решаващия съсав не споделя изложеното становище, защото визираната наредба е приета на дата 09.06.2004г., а заповедите, чиято законосъобразност се преценява, са издадени още на 12.06.2002г. Освен това в разпоредбите на чл. 7 и 8 от горепосочената наредба са регламентирани минималните размери на сервитутните зони за отделните групи енергийни обекти и подходите към сервитутните зони на обектите, които се определят с инвестиционните проекти за изграждане или разширение на енергийните проекти. В конкретния случай касаторите не са поискали от Варненския окръжен съд да възложи на вещото лице изчисление на площта, която се заема от сервитутните зони и подходите към тях и не са оспорили приетата в този вид експертиза. В настоящия процес изискуемите сервитутни отстояния не могат да бъдат установени, тъй като производството е касационно и изслушванвето на експертиза е недопустимо, а съдът не разполага с инвестиционните проекти и с необходимите специални знания за да прецени претендираните от касаторите сервитутни зони и подходите към тях.
По изложените съображения съдът в решаващия състав намира, че обжалваното решение не страда от релевираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК във връзка с чл. 11 от ЗВАС, което налага отхвърлянето й.
На основание на горното и на чл. 40, ал. 1, предложение първо отоЗВАС, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 912 от 28.07.2005г., постановено от Варненския окръжен съд, административно отделение, трети състав по адм. д. № 547/2004г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. Х. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Г./п/ Т. Х. Д.Г.