Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Б. Н. Г. от гр. П. срещу решение № 280 от 13.02.2012 г. по адм. дело № 2867 по описа на съда за 2011 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 407 / 11.10.2011 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване" - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № 5507104529 / 08.06.2011 г. на Началник отдел "Пенсии".

Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно прилагане на административнопроизводственото правило на чл. 1, ал. 5 от НПОС във вр. с чл. 9, ал. 4, чл. 35 и чл. 36 от АПК и нарушения на съдопроизводствени правила като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д. на Районно управление "Социално осигуряване", гр. П., е оспорил касационната жалба в писмено възражение.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното съдебно решение.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на оспорване в производството пред Пловдивския административен съд е решение № 407 от 11.10.2011 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване", гр. П. и потвърденото с него разпореждане № 5507104529 от 08.06.2011 г. на Началник отдел "Пенсии", с което на Б. Н. Г. от гр. П. е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание § 4, ал. 1 от преходните и заключителни разпоредби на КСО по мотиви за неизпълнение на изискването за прекратяване на осигуряването на лицето като действащ управител на "Пълдин авто" ООД, "Елкам 2" ООД, "Брист" ООД и "Янге" ООД.

За да отхвърли жалбата като неоснователна, Пловдивският административен съд е обосновал правилния извод за издаване на оспорените актове при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправното условие за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 94, ал. 1 от КСО. Тези изводи произтичат от липсата на доказателства, както в административното производство, така и в съдебното производство, за прекратяване на осигуряването на жалбоподателя като управител на "Елкам 2" ООД, "Брист" ООД и "Янге" ООД към датата на подаване на заявление вх. № МП-87625 от 30.12.2010 г. за отпускане на пенсията.

Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, действаща към 30.12.2010 г., пенсиите за осигурителен стаж и възраст се отпускат от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от прекратяване на осигуряването. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването, пенсиите се отпускат от датата на подаването им.

От фактическа страна от съществено значение е обстоятелството, че жалбоподателят не е представил доказателства, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсията основанията за осигуряването му като управител на трите гореупоменати търговски дружества са отпаднали. Не съществува спор относно прекратяване на основанието за осигуряването му по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО като едноличен търговец "Интерпулс", но не и относно отпадане на основанието за осигуряването му като управител на търговските дружества.

Във връзка с горните съображения се преценяват като неоснователни касационните доводи за допуснати нарушения на административно - производственото правило чл. 1, ал. 5 от НПОС (Наредба за пенсиите и осигурителния стаж) във вр. с чл. 9, ал. 4, чл. 35 и чл. 36 от АПК. В случая не е било прието заявление с нередовни или липсващи документи, за да бъде уведомен заявителят за необходимостта да отстрани неизправностите в тримесечен срок. Видно от извършените в хода на административното производство справки по фирмени досиета, жалбоподателят е съдружник и управител на търговски дружества. Основанието за задължително социално осигуряване възниква по силата на закона от момента, в който започва упражняването на трудовата дейност. Неизпълнението на задължението за деклариране на осигурителните задължения пред съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по реда на чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица няма за последица отпадане на задължението за осигуряване за задължителните рискове по чл. 4, ал. 3 от КСО: инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Некоректно в т. нар. писмено заявление процесуалният представител на жалбоподателя се позовава на съдебна практика по спорове за наличие на основание за осигуряване на жалбоподателите за незадължителните осигурени социални рискове общо заболяване и майчинство съобразно възможността по чл. 4, ал. 4 от КСО в случаите, когато същите лица са пропуснали да направят избор на осигуряването в установения от наредбата срок.

Нарушенията на административнопроизводствените правила се приемат за съществени в случаите, когато са довели да неправилни фактически установявания и по този начин са се отразили върху волеизявлението на административния орган. Както е посочил и първоинстанционният съд, в хода на съдебното производство жалбоподателят не е представил нови доказателства относно правнорелевантния факт по чл. 94, ал. 1 от КСО. Не се установяват твърдяните нарушения на съдопроизводствени правила при допускането и събирането на доказателства по делото. Съдът е указал на жалбоподателя, че следва да докаже твърденията си и да уточни кои доказателства по чл. 1, ал. 5 от НПОС не е имал възможност да представи в административното производство (определение от 15.12.2011 г.). Законосъобразно с определение от закрито заседание на 21.12.2011 г. съдът е оставил без уважение като неотносими исканията за прилагане на длъжностните характеристики на служителите, обработили пенсионните документи и за допускането им като свидетели. Неотносими са доводите във връзка с изменението на разпоредбата на чл. 94, ал. 2 от КСО (нова - ДВ, бр. 100 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.), на която не е придадено обратно действие по отношение на факти и правоотношения, настъпили преди влизането й в сила.

Като е приел, че оспорените административни актове са издадени при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби, Пловдивският административен съд е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 280 от 13.02.2012 г., постановено от Пловдивския административен съд по адм. дело № 2867 по описа за 2011 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Р. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. Ч./п/ Д. П. Р.П.