КМЕТЪТ на община В. е обжалвал решението от 6.03.2006 г. по адм. д. № 651/05 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е отменен отказ от 25.05.2005 г. на директор на дирекция в общината за заплащане на обезщетение за отчужден по ЗТСУ отм. недвижим имот и преписката е върната за изпълнение на процедурата по чл. 102 ЗС отм. вр. § 9, ал. 1 и 3 ЗУТ. РЕШЕНИЕТО е обжалвано и от лицето, поискало нова оценка отчуждения имот в частта, с която искането му е отхвърлено.

ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл. 33 и сл. вр. чл. 5, т. 4 ЗВАС.

ПРОКУРОРЪТ дава заключение, че касационната жалба на кмета е основателна.

1. След като по повод на касационните жалби, подадени в срок, служебно провери допустимостта на обжалваното решение, Върховният административен съд го намира за недопустимо в частта, с която е отменен отказът за заплащане на обезщетение.

Предмет на делото, съгласно задължителното определение по адм. д. № 2798/05 г. на ВАС, е била единствено законосъобразността на отказа за извършване на нова оценка на имота. Административният съд не е бил компетентен да се произнася по дължимостта на обезщетението, защото то е облигационноправна последица от отчуждаването, а спорът за дължимостта му е гражданскоправен и подведомствен на гражданския съд - чл. 2 ГПК. В тази си част решението следва да се обезсили - чл. 209, ал. 1 вр. чл. 218ж, ал. 2 ГПК и чл. 11 ЗВАС.

2. Решението в частта, с която е потвърден отказът за извършване на нова оценка на имота и преписката е върната на общината, противоречи на материалния закон.

За отчуждителното производство, което не е било завършено с изплащане на определеното с отчуждителната заповед парично обезщетение и по което имотът е бил зает през 1988 г., приложими, съгласно § 9, ал. 1 ЗУТ, са били разпоредбите на чл. 102 отм. ЗС вр. чл. 75 ЗТСУ отм. в...