Производството е по реда на чл. 33 и сл. във връзка с чл. 5, т. 4 ЗВАС.

Образувано е по касационна жалба на Е. И. Г. от гр. В., срещу решение № 212/27.02.2006 г. на Варненския окръжен съд, Административно отделение, ІІ състав, по адм. дело № 1605/2004 г.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. „в” от ГПК, във връзка с чл. 11 от ЗВАС. Твърди се, че съдът е допуснал нарушение на закона, като не е присъдил пълния размер на дължимото й обезщетение и моли отмяна на решението със законните последици.

Ответникът – община В., р-н „Аспарухово” не дава отговор по касационната жалба, нито в срока по чл. 218г от ГПК, нито в съдебно заседание.

Заинтересованата страна – Й. Г. А. от гр. В. оспорва касационната жалба в представено в срока по чл. 218г от ГПК писмено становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира, че правилно съдът е приел, че стойността на оценката не следва да се завишава с разходите за електрифициране на имота.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС от надлежна страна и е процесуално допустима.

С оглед преценката й по същество, настоящият състав на Върховния административен съд приема следното:

Е. Г. е обжалвала пред Варненския окръжен съд заповед № ФС-134/03.08.2004 г., с която кметът на община В., р-н „Аспарухово”, е одобрил оценката на извършените подобрения в размер на 142 лв. в част от поземлен имот № 846, попадащ в имот № 2479 по плана на новообразуваните имоти на м-т „Ракитника” в землището на кв. Галата, гр. В., собствеността върху който е възстановена на Й. А., с бивш ползвател на имота по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ – Е. Г.. С оглед преценката на доказателствата по делото, включително съдебно-техническата експертиза, приета от съда и неоспорена от страните, е уважил частично жалбата, като с оглед извършените от ползвателката подобрения, съобразно актуалните пазарни стойности и тарифата за цените на имотите, включително взетото предвид изхабяване, е изменил процесната заповед досежно стойността на оценителния протокол и е увеличил обезщетението от 142 лв. на 755 лв. Във връзка с искането на жалбоподателката за направени разходи за прекарано ел. захранване е приел, че на се представени доказателства и претенцията в тази насока е неоснователна.

Решението на Варненския окръжен съд е правилно. Постановено е с оглед представените по делото доказателства и направените от него изводи са обосновани, съответстват на установената фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон.

С жалбата се противопоставят съображения, че поради неправилната методика в оценката, не са включени всички налични подобрения и в частност тези за електрифициране на имота, което безспорно повишава цената на имота, както и че в нарушение на процесуалните правила не е допусната допълнителна съдебно-техническа експертиза, която да оцени това подобрение.

Оспорва се оценката, която се извършва от техническата служба на общината по § 31, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и се одобрява от кмета със заповедта по § 31, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗ за извършените подобрения в имота, като с нея се цели справедливо обезщетяване на ползвателя на имота извършил подобренията, вследствие на което се е увеличила стойността му.

Безспорно по делото е установено, че са извършени посочените в СТЕ подобрения, съответстващи на стойността, с която съдът е изменил процесната заповед.

Относно претендираното подобрение за извършено електрифициране съдът е приел, че няма безспорни доказателства за това подобрение, което е потвърдено и от обясненията на вещото лице в с. з. от 02.02.2006 г., който е уточнил, че в имота няма ток и не са представени доказателства, от които да е видно, че Е. Г. е участвала в твърдяната от нея кооперация за прокарването на електричество.

С оглед разпоредбата на чл. 127 ГПК, във връзка с чл. 11 ЗВАС ,Е. Г. не е доказала твърденията си и от представената пред първоинстанционния съд квитанция за направени разходи във връзка с електрифициране на имота № 167/08.05.1988 г., не може да се установи по безспорен начин твърдяното от Е. Г. електрифициране в процесния имот.От доказателствата по делото е установено, че в самия имот няма ток.Токът е прекаран до имота, ползван от жалбоподателката.От приложеното копие от квитанция не е ясно кой е издателят и.

От друга страна заключението на вещото лице и поясненията му във връзка с липсата за извършено подобрение, също е прието без възражение.

Пред настоящата касационна инстанция не се представят доказателства в подкрепа на твърденията на Е. Г., поради което настоящият състав на Върховния административен съд приема, че претенцията на Е. Г. за увеличаване на оценката за подобренията е недоказана и неоснователна.

Неоснователно е съображението за нарушение на процесуалните правила. В конкретния случай не е доказано твърдяното подобрение, поради което не е било необходимо назначаване на СТЕ за оценка на същото.

По изложените съображения не са налице сочените с касационната жалба отменителни основания по чл. 218б, ал. 1 б. „в” от ГПК и решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 40, ал. 1, предложение първо от ЗВАС, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 212/27.02.2006 г. на Варненския окръжен съд, Административно отделение, ІІ състав, постановено по адм. дело № 1605/2004 г. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ:

/п/ А. К./п/ Г. К.

Д.Л.