Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на девети юни в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:В. Г. ЧЛЕНОВЕ:Г. К. Ю. К. при секретар М. Д. и с участието

на прокурора Владимир Йордановизслуша докладваното от председателяВ. Г. по адм. дело № 4293/2021

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Басейнова дирекция Дунавски район, гр. Плевен, против решение №133 от 09.03.2021 г., постановено по адм. дело № 20/2021 г. от Административен съд –Плевен (АС – Плевен) .

По подробно изложени съображения за неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон се иска отмяната му и решаване на въпроса по същество.

Ответната страна – Д. Г., чрез процесуалния си представител адв. М. в писмено становище и писмени бележки, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и становищата на страните, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против съдебен акт, който подлежи на обжалване, в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

С решение № 133 от 09.03.2021 г. по адм. дело № 20/2021 г. по описа на АС – Плевен е отменена заповед № 205/23.12.2020 г. на директора на Басейнова дирекция Дунавски район, с която на основание чл. 12, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на Д. Г., считано от 23.12.2020 г. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по закон, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила, но е материално незаконосъобразна поради неспазване на законовите предпоставки по чл. 12, ал. 1 ЗДСл. Първоинстанционният съд е приел за установено, че Д. Г. е назначен за първи път на държавна служба със заповед рег. №К-3928 от 23.08.2000 г. на длъжността [длъжност] в РДВР – [населено място], с присъдено звание [звание], където е заемал длъжността до 2004 г., т. е. повече от една година, като до 31.03.2008 г., или 7 години, 7 месеца и 0 дни е заемал различни длъжности в Министерството на вътрешните работи, а считано от 01.04.2008 г. е назначен за [длъжност] в Държавна агенция Национална сигурност, като е заемал различни длъжности в агенцията до 07.11.2019 г., или 11 години, 7 месеца и 7 дни. Със заповед № 225/07.11.2019 г. на директора на Басейнова дирекция Дунавски район, на основание чл. 9, ал.1 ЗДСл, чл. 3, ал. 1 от НПКДА, във връзка с чл. 10, ал. 1 ЗДСл и Протокол №5/30.10.2019 г. на комисия назначена със заповед №229/11.10.2019 г. на директора на Басейнова дирекция Дунавски район – Плевен за провеждане на конкурс и заявление с вх. №ЧР-24-67/07.11.2019 г., Д. Г. е назначен на длъжност [длъжност] на дирекция Контрол, с III младши ранг, с място на работа в [населен място] при Басейнова дирекция Дунавски район, считано от 08.11.2019 г. Със заповед № 204/18.12.2020 г. на директора на Басейнова дирекция Дунавски район горепосочената заповед № 225/07.11.2019 г. на същия орган се изменя, като в частта относно правното основание за назначаване на Глоговски на горепосочената длъжност е добавена разпоредбата на чл. 12, ал. 1 ЗДСл. Служебното му правоотношение за длъжността [длъжност] на дирекция Контрол, с място на работа в [населено място] при Басейнова дирекция Дунавски район е прекратено с оспорената пред АС – Плевен заповед в едногодишния срок по чл. 12, ал. 1 ЗДСл. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че назначаването на Глоговски на длъжността [длъжност] на дирекция Контрол, с място на работа в [населено място] при Басейнова дирекция Дунавски район не е първо поред назначение на държавна служба, тъй като има предходно служебно правоотношение, по което има служебен стаж повече от една година. За административния орган по второто назначаване не възниква правото по чл. 12, ал. 1 ЗДСл. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Фактическата обстановка е изяснена от първоинстанционния съд с допустими доказателствени средства, приложени по делото. Въз основа на установените факти съдът е постановил решение, което е в съответствие с разпоредбите на материалния закон на чл. 12, ал.1 ЗДСл. Според цитираната норма, когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаване може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. За да може органът да упражни това свое право, е необходимо наличието на положителна предпоставка назначаване на държавния служител за първи път на държавна служба и отрицателна предпоставка да не е изминала една година от датата, на която държавният служител е встъпил в длъжност.

На спорния по делото въпрос относно наличието на материалноправните предпоставки за упражняване правомощието на административния орган по чл. 12 ЗДСл за едностранно прекратяване на служебното правоотношение с държавния служител, решаващият съд отговаря отрицателно, като посочва че в случая не е налице първата материалноправна предпоставка, а именно [длъжност] да е назначен за първи път на държавна служба. Изводът е направен въз основа на представените по делото писмени доказателства: удостоверение обр. УП – 3 изх. №2ФС-5418/2019 г., издадено от Държавна агенция Национална сигурност, правоприемник на НСС – МВР относно периода на заеманите от Глоговски длъжности като [длъжност] по Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и [длъжност] по Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“ (ЗДАНС), удостоверение рег. № ЧР -1845 от 19.09.2019 г. издадено от и. ф. директор на САД Човешки ресурси в уверение на това, че Глоговски, считано от 01.04.2008 г. е [длъжност] в ДАНС, с месторабота [населено място] и кадрова справка рег. №ЧР-257 от 25.01.2021 г. на Д. Г. - бивш [длъжност] на ТДНС – [населено място] при ДАНС, относно професионалния стаж и длъжностите, които служителят хронологично е заемал в МВР и ДАНС. Доказателствата са представени от административния орган като част от административната преписка. Правилно е прието от административния съд, че с оглед данните по делото не е налице хипотезата на чл. 12, ал. 1 ЗДСл, тъй като административният орган не е взел предвид обстоятелството, че Глоговски е бил [длъжност] от 01.09.2000г., като последователно е заемал длъжности в системата на Министерство на вътрешните работи, а след това в Държавна агенция „Национална сигурност“ до постъпването му на работа в Басейнова дирекция „Дунавски район“ през 2019г.

Според чл. 2, ал. 1 ЗДСл държавен служител е лице, което по силата на административен акт за назначаване заема платена щатна длъжност в държавната администрация и подпомага орган на държавната власт при осъществяване на неговите правомощия, като съгласно изречение второ - държавни служители са и лицата, на които специален закон предоставя статут на държавен служител при спазване изискванията на този закон, а ал. 2 регламентира, че длъжностите, които се заемат от държавните служители, се определят в Класификатора на длъжностите в администрацията, който се приема от Министерския съвет и се обнародва в Държавен вестник. Съгласно нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на КДА, длъжност в администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на основание на Закона за Министерството на вътрешните работи, на Закона за отбраната и въоръжените сили на Р. Б. на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, на Закона за митниците или на Закона за дипломатическата служба, въз основа на определени изисквания и критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика.

Не намира нормативна подкрепа тезата на касатора за наличие на различен режим по отношение на държавните служители и осъществяваната от тях държавна служба по смисъла на ЗДСл и специалните по отношение на него ЗМВР и ЗДАНС.

С изменението на чл. 192, ал. 1 ЗМВР (ДВ, бр. 29 от 7.04.2000 г.) е въведена организация на личния състав на МВР, приравнена на организацията на държавната администрация. Нормативно е установено, че личният състав на МВР се състои от държавни служители, които могат да бъдат офицери, сержанти и граждански лица, и лица, работещи по трудово правоотношение. От представеното по делото удостоверение от ДАНС, ответникът по касация е [длъжност] в МВР от 01.09.2000г. При тази законова регламентация касаторът погрешно счита, че служебното правоотношение на лицата, изпълняващи длъжност в органите на МВР, респективно на ДАНС е различно от това, създадено по ЗДСл. Такова разграничение не е налице. Съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл. 2, ал. 1 ЗДСл държавен служител е и лице, на което специален закон предоставя статут на държавен служител. Именно такъв статут е бил предоставен на офицерите, сержантите и гражданските лица със специалния в конкретния случай ЗМВР.

В опровержение на тезата на касатора е изложеното и в мотивите на Тълкувателно решение № 2 от 26.02.2014 г. на ВАС по тълк. дело № 2/2013 г., където се сочи, че: Фактът, че правният статус на държавните служители в МВР е регламентиран в специален закон, не означава, че по същността си те са някаква категория служители на държавата, различна от останалите, които изпълняват държавна служба. Държавните служители в МВР са част от конституционното понятие държавен служител и с оглед на това смисълът на относимите към служебното им правоотношение правни понятия, както и възникването, съдържанието и прекратяването на това правоотношение, с оглед на чл. 37 от Указ 833 от 24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА, е в съответствие със ЗДСл, при отчитане на специфичните изисквания на специалния ЗМВР. И в двата случая това са административни правоотношения, които възникват от административния акт за назначаване.

Анализираната нормативна уредба, отразена и в тълкувателното решение, преценени в контекста на установените по делото фактически обстоятелства, обосновават възприетия от съда извод, че Д. Г. не е постъпил за първи път на държавна служба при назначаването му за директор на дирекция „Контрол“ в Басейнова дирекция „Дунавски район“. Обратен извод не следва и от представената декларация по чл. 111, ал. 2, изречение второ ЗДСл, на която неоснователно се позовава процесуалният представител на касатора. Наличието на подобен документ не освобождава органа по назначаването от задължението да провери обективирани ли са материалноправните предпоставки на чл. 12, ал. 1 ЗДСл. за постановяване на индивидуалния административен акт, прекратяващ служебното правоотношение между страните.

Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила.

При този изход на делото основателно е искането на ответника по касация за присъждане на разноски в размер на 600 лева, представляващи възнаграждение за един адвокат.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №133 от 09.03.2021 г., постановено по адм. дело № 20/2021 г. от Административен съд – Плевен.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция Дунавски район, гр. Плевен, да заплати на Д. Г. сумата 600 (шестстотин) лева, разноски за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Виолета Главинова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Галина Карагьозова

/п/ Юлия Ковачева