№ 699

С. 04.11.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА

като изслуша докладваното от съдия П. гр. д.№ 2925 по описа за 2016г. на ІІІ г. о. и за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.

Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от ПК ”Единство”гр.Л., представлявана от председателя А., чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 93 от 15.04.2016г. по в. гр. д.№ 28 по описа за 2016г. на Окръжен съд Ловеч, с което е потвърдено решение № 487 от 1.12.2015г. по гр. д.№ 281/2015г. на Районен съд Ловеч като е отхвърлен предявения иск за приемане за установено, че е налице вземане на ищеца в размер на 16 503.48лв., вреди от стоково-материални ценности, установени с акт за начет № Р-6058 от 18.04.2012г. на финансов ревизор към ГД”Финансов контрол”при Ц., предмет на заповед за незабавно изпълнение № 1122 от 10.12.2014г. по чл.417 ал.1 т.8 ГПК по ч. гр. д.№ 1946/2014г. на РС Ловеч, ведно със законната лихва, считано от 9.12.2014г.

Като основание за допустимост в своето изложение касаторът се позовава на всички основания по чл.280 ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. Каква е доказателствената сила на акта за начет, когато тя не е оборена и съдът е приел констатациите на акта?

2. Кога съставеният акт за начет има материална доказателствена сила за установените с него липси? и

3. Налице ли е липса на материални ценности когато имуществото стойностно отговаря на счетоводната отчетност?

Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна, с който се...