Съдебното производство по чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по жалба, подадена от И. Я. И. от гр. П., ул. "Р. Д." № 53, срещу заповед № ЗД-00-990 от 10.11.2006 г. на областния управител на област П..
В жалбата се поддържа, че оспорената административна заповед е незаконосъобразна по изложени съображения, че противоречи с материалноправна разпоредба от приложимия закон и е постановена в несъответствие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, ал. 1, т. 4 и 5 от АПК.
Ответникът по жалбата не е изразил становище по основателността на жалбата.
Върховният административен съд - ІІІ отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта и основателността на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна (която има право да оспори административната заповед) в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:
Обжалваната заповед е постановена по чл. 5, ал. 2 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ) от областния управител на област П. на основание подадено от И. Я. И. искане вх. № 94-07-121 от 20.06.2006 г. за изплащане на еднократно обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 1 от закона за претърпени вреди като репресирано лице.
С административната заповед областният управител е постановил административен отказ за признаване право на еднократно обезщетение на заявителя И. Я. И. (И. Я. И.) след преценка на представените доказателства относно вида на репресията и качеството "правоимащо лице" на молителя.
Административният орган е приел, че жалбоподателят не е от категорията лица, изчерпателно изброени в чл. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 ЗПГРРЛ, поради обстоятелството, че е осъден по нох дело № 1058 от 1946 г. по описа на Окръжния съд - София, по чл. 136, ал. 1 от Военно-наказателния закон (ВНЗ) за бягство от частта на 1 година и 3 месеца лишаване от свобода, което наказание е изтърпяно в затвора в гр. С..
Деянието е амнистирано на основание чл. 1, т. 14 от Закона за амнистия от 1946 г., с който закон се амнистират престъпления по ВНЗ (в сила до 28.09.1949 г.), но административният орган е приел, че извършеното престъпление не е по причини, свързани с произход, политически убеждения или религиозни вярвания на осъдения.
На основание чл. 171, ал. 4 АПК съдът е дал указания на жалбоподателя да представи препис от присъдата по делото с мотивите на съда, за да се установи причината за извършеното престъпление - обстоятелство от значение за делото с оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗПГРРЛ.
При тези установени обстоятелства по делото и предвид изложените мотиви към заповедта от административния орган съдът намира, че обжалваният административен отказ, постановен със заповедта, е законосъобразен и обоснован.
Законосъобразно въз основа на събраните в административното производство доказателства административният орган е приел, че направеното искане за признаване право на еднократно парично обезщетение по реда на ЗПГРРЛ е неоснователно.
Жалбоподателят не е представил доказателства, че е осъден по ВНЗ по причини, свързани с неговия произход, политически убеждения или религиозни вярвания (което деяние е амнистирано), както законосъобразно е приел и административният орган.
По изложените съображения жалбоподателят не е правоимащо лице (не е от лицата, посочени в чл. 1 от закона) като незаконно репресиран поради своя произход, политически убеждения или религиозни вярвания през периода от 12 септември 1944 до 10 ноември 1989 г., за да има право на еднократно обезщетение за претърпени вреди по приложимия материален закон ЗПГРРЛ.
Водим от горното, Върховният административен съд - ІІІ отделение, РЕШИ: ОТХВЪРЛЯ
жалбата на И. Я. И. от гр. П. със съдебен адрес: ул. "Р. Д." № 53, кантора № 9, срещу заповед № ЗД-00-990 от 10.11.2006 г. на областния управител на област П..
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщението до страните, пред петчленен състав на Върховния административен съд. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. К./п/ Г. Х. П.И.