Производството по делото е по чл. 12 от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС), вр. § 4 от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от “Българска телекомуникационна компания” АД (“БТК” АД), със седалище и адрес на управление в гр. С., ул. “Тотлебен” № 8, против решение № 572/30.03.2006г. на Комисията за регулиране на съобщенията (Комисията/КРС), с което е одобрен внесения от “БТК” АД проект на типово предложение за взаимно свързване (Типовото предложение), внесено с писмо вх. № 04-04-02/16.01.2004г., изменено и допълнено с вх. № 04-04-38/23.03.2004г., № 04-04-81/28.05.2004г., с последно изменение и допълнение от 23.06.2004г., като на далекосъобщителния оператор са дадени задължителни указания, с които Типовото предложение следва да бъде приведено в съответствие.
Като обжалва индивидуалния административен акт в неговата цялост, жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразността му, като постановен в нарушение на процесуалноправните разпоредби и при противоречие с материалния закон.
Твърди се и нищожност на обжалваното решение, в частта му по т. 1.2, с която, поради приета липса на достатъчно основания за одобряване на предложените цени за взаимно свързване, включени в Приложение № 8 “Цени на БТК за взаимно свързване” и в Приложение № 9.2 “Ценова листа за съвместно ползване”, КРС дава задължителни указания за изменение на определени условия от Типовото предложение, свързани с тарифите и налага ограничение на определени цени на услуги по посочените приложения, като определя конкретния им размер, съгласно Приложение № 3, съставляващо неразделна част от Решение № 572/30.03.2006г. Последният порок е обоснован с липса на компетентност на КРС да определя самостоятелно цени на взаимно свързване, тъй като според Закона за далекосъобщенията (ЗД, отм. , това правомощие принадлежи на операторите на фиксирани телефонни мрежи, предоставящи фиксирани гласови телефонни услуги, и операторите, предоставящи услугата "линии под наем", със значително въздействие върху пазара, като при определянето им цените следва да бъдат разходоориентирани – определени на база действителните и актуални разходи на оператора за тези услуги. С оглед преценката от страна на КРС за разходоориентираност на определяните цени за взаимно свързване в процедурата по одобряване на Типовото предложение, жалбоподателят твърди процесуално нарушение, представляващо несъобразяване на данни, предоставени от “БТК” АД, отразяващи актуални разходи на дружеството за предоставяне на услугата по взаимно свързване, като вместо на такива, Комисията се е позовала на данни, предоставени от оператора в процедурата по одобряване на Типовото предложение от 2004г. С оглед задължението по чл. 121 ЗД, в процедурата по одобряване на Типовото предложение КРС е следвало да разполага с актуални данни за разходите на оператора, които да оцени съгласно одобрената система за разпределение на разходите по чл. 121, ал. 5 ЗД. Следователно, позоваването на неактулни данни, не би могло да отчете настъпилите промени в параметрите по отделни елементи в системата. В същото време Комисията не е поискала от “БТК” АД обосновка на цените за взаимно свързване, съгласно изричната разпоредба на чл. 122 ЗД. В крайна сметка, при невъзможност за определяне на цените, поради липса на данни, Комисията е следвало да приложи разпоредбата на чл. 122 ЗД и в съответствие с това, въз основа на чл. 217а, ал. 1 ЗД, да поиска промяна на системата за определяне на разходите по чл. 216, ал. 2 ЗД. Вместо това, без да разполага с актуални данни за разходите за предоставяната услуга и като е излязла извън рамките на предоставената й от Закона компетентност, КРС е определила разходни нива и е ценообразувала вместо БТК.
Твърди се също, че така наложените цени са и под реалните разходи за предоставяне на услугите. Последното представлявало метод за ценово регулиране – “ бенчмарк ”
, използван за насърчаване на конкуренцията в европейската практика, който обаче е неприложим за Р. Б., с оглед разпоредбите на ЗД, в частност чл. 216, ал. 4, т. 4 ЗД. При това, използваната като основание за определянето на конкретния размер на цените разпоредба на чл. 216, ал.3 ЗД, не регламентира приложения от КРС механизъм, тъй като с него е регламентиран различен такъв - за налагане на максимални ценови нива “ценови ограничения”, следователно КРС определя максимални нива, но не и конкретни цени.
В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, представляван от адв.. И. и юрк.. Р., поддържа жалбата, излага допълнителни съображения в писмени бележки. Ответната страна -
Комисия за регулиране на съобщенията - редовно призована, представлявана от юрисконсулт Якимова, юрисконсулт Лякова и юрисконсулт Тодорова, оспорва жалбата. Подробни съображения са изложени допълнително в писмена защита.
Заинтересованите страни: "Н. Б." ЕАД; "Кейбълтел" АД; "Орбител" АД; "Т. П. Н." АД; "С. Н." АД; "Т. Т." ООД; "Сдружение за електронни комуникации"; "Вестител БГ" АД, редовно призовани, представлявани от адвокат Петров и "К. Б. М." ЕАД, редовно призовано, чрез юрк.. Г., считат жалбата неоснователна, по доводи, изложени обстоятелствено в писмен вид.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост на жалбата, в частта й, досежно т.1.1 от решението, поради липса на правен интерес от обжалване - внесения от [Фирма 1] проект е одобрен. В останалата й част жалбата се преценява неоснователна. След като експертите са установили, че Системата като цяло е била съгласувана с БТК, необосновано е оплакването, че предложените цени са в съответствие със законовите изисквания - след като регулаторният орган е установил, че същите са над присъщо-необходимите разходи за реализация, в съответствие със законовоопределените си правомощия, е дал задължителни указания за привеждането им в съответствие с изискванията, съгласно одобрената система, като коригирането е в намаление с процент, обоснован за всяка от цените. Не се споделя изводът в експертизата за нарушение на чл. 122 ЗД, тъй като предложените от БТК цени не са разходоориентирани. Съгласно т.Г-1.8 от заключението, експертите не са установили реалните разходи за оборудване, програмно осигуряване, техническо проучване и поддръжка, тъй като операторът не е предоставил изходни данни, а в разработените от БТК калкулации видовете разходи за услуги не съвпадат.
Върховният административен съд, в настоящия си състав при пето отделение, за да се произнесе, съобрази следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от дружество, внесло пред регулаторния орган предложение, изменено от КРС. Считайки ограниченията незаконосъобразни, [Фирма 1] е сезирало съда с искане за отмяна на решението - правният му интерес е налице. С оглед това, дружеството е надлежна страна в настоящето производство, жалбата е процесуално допустима.
С оспореното решение № 572/30.03.2006 год., КРС е одобрила внесения от “БТК” АД проект на типово предложение за сключване на договор за взаимно свързване с мрежата на БТК, със задължителни указания за изменение на определени условия и налагане на ограничения по отношение на предложени от оператора със значително въздействие върху пазара ценови условия за предоставяне на услугите по взаимно свързване на всеки друг оператор, който има право и отправи искане за взаимно свързване.
Обсъжданият индивидуален административен акт е постановен след и в изпълнение на отменително решение № 8647/06.10.2005г. на петчленен състав на ВАС, постановено по адм. дело № 6424 по описа му за 2005г. В него е посочена липсата на доказателства, че КРС е организирала общественото обсъждане на допълненията и измененията към проекта на Типово споразумение, депозирани на 23.03.2004 г., 28.05.2004 г. и 23.06.2004 г., обосновала извода за неизпълнено от страна на КРС задължение по чл. 36, ал. 4 от ЗД, съгласно който тя разглежда всички постъпили становища от заинтересованите лица и мотивира писмено тяхното неприемане, като публикува мотивите си на страницата си в интернет.
След изпълнение на дадените от съда задължителни указания - за продължаване на откритата процедура по обществено обсъждане на внесения от [Фирма 1] проект за типово предложение за сключване на договор за взаимно свързване, внесен на 06.01.2004г., в рамките на която са постъпили становища от заинтересовани страни, включително и от [Фирма 1], КРС е постановила решението, предмет на настоящото производство.
Какво точно представлява то, с оглед съдържанието му, е изяснено в определение № 8549/04.08.2006 год., постановено от петчленен състав на ВАС по адм. дело № 7459/2006 год., в което е прието, че същото не представлява един административен акт, а е сбор от няколко самостоятелни индивидуални административни актове. Първият от тях се съдържа в т.1 от решението и с него, на основание чл. 119, ал. 3 от ЗД, регулаторният орган е одобрил внесения от „БТК” АД проект на типово предложение за взаимно свързване, с неговите допълнения и изменения, съставляващи неразделна част от решението /приложение 1/. Същевременно с издаването на решение по чл. 119, ал. 3 ЗД, КРС е пристъпила към издаване на второ решение, в изпълнение на правомощията си по
чл. 120 ЗД, като в т. т. 1.1. и 1.2. на обжалваното решение е дала задължителни указания на „БТК” АД в две насоки: за изменение на определени технически условия от типовото предложение, които задължителни указания са изложени от КРС в Приложение № 2 и за изменение на определени условия от типовото предложение, свързани с тарифите и налагане на ограничения на определени цени на услуги по взаимно свързване, по приложение № 8 ”Цени на БТК за взаимна свързаност” и Приложение № 9.2 „Ценова листа за съвместно ползване”, като е определила конкретен размер на цени на услуги по взаимно свързване от цитираните приложения, съгласно приложение № 3. С последващото решение, в т. 2 от обжалвания административен акт, КРС е задължила „БТК” АД в 7-дневен срок от получаване на решението да осигури актуалност и публична достъпност на типовото предложение за взаимно свързване, преработено съобразно дадените задължителни указания и наложените ограничения, а последното решение се съдържа в т. 3 и с него „БТК” АД и операторите, сключили с посоченото дружество договори за взаимно свързване, се задължават да приведат същите в съответствие с одобреното Типово предложение.
Въпросите действителни и законосъобразни ли са посочените по-горе административни актове, издадени от КРС под формата на едно решение - № 572 от 30 март 2006г., са предмет на обсъждане в настоящото производство.
Противоречия между отделните волеизявления в обжалвания акт настоящият съдебен състав не намира - одобряването на Типовото предложение е извършено в хипотезата на направените изменения в него, което личи от логичното, систематично и граматическо тълкуване на изложеното в т. 1 от решението. Одобряването, видно от съдържанието на обсъжданата част, е извършено при условията на "следните задължителни указания...", които са конкретизирани последователно в пункт 1.1 и п. 1.2 от него. В последния директно е посочено, че "поради липса на достатъчно основания за одобряване на предложените цени", т. е. в първоначния му вид, е пристъпено към изменението, а в следващия - п. 2, [Фирма 1] е задължено да осигури актуалност и публична достъпност на Типовото предложение, преработено именно "съобразно дадените задължителни указания и наложените ограничения". В този смисъл, не е налице неяснота - Комисията е одобрила внесеното от оператора със значително въздействие върху пазара, по смисъла на чл. 119, ал. 1 ЗД, Типово предложение не в първоначалния му вид, а с направени от нея промени. Именно по тези съображения съдът приема наличието на правен интерес за жалбоподателя, независимо, че одобряването е облагодетелстващ индивидуален административен акт.
Техническото изискване за придаване публичност на Типовото предложение (дори без да е посочено в решението), се дължи от операторите по ал. 1 по силата на чл. 119, ал. 4 ЗД, както и привеждането в съответствие на сключените вече договори (съобразно изискванията на чл. 119, ал. 6 ЗД), поради което настоящият състав счита, че конкретно изразена воля на административния орган в тези части на акта му не е налице. Доколкото последващите одобряването действия, обусловени от одобряването, са посочени в решението, вероятно е за по-голяма яснота и прецизност към финализирането на процедурата, след като са препредадени от КРС законово предвидени действия, насочени към операторите.
Решението е законосъобразно, жалбата срещу него е неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Прието е в рамките на материалната компетентност на КРС, издадено е в изискуемата форма, в съответствие с материалния закон и целта му, при липса на нарушения на процесуалните правила.
Съгласно разпоредбата на чл. 27, т. 18 ЗД отм. , на КРС е предоставено правомощието да определя операторите със значително въздействие върху пазара, да взема решение относно налагането на предвидените в този закон специфични задължения, както и да дава задължителни указания на обществени оператори в предвидените от този закон случаи - с решение на Комисията № 1317/20.06.2006 год., [Фирма 1] е определено за такъв оператор (приложено е по делото с молба от 19.10.2006 год. на юрк.. Я. - папка I). С оглед това й качество, на Компанията са наложени специфични задължения по чл. 47 ЗД, конкретно по ал. 1, т. 1 - досежно задължението за взаимно свързване на далекосъобщителните мрежи.
По силата на чл. 119, ал. 1 ЗД, операторите със значително въздействие върху пазара на фиксирани телефонни мрежи, предоставящи фиксирани гласови телефонни услуги, изготвят Типово предложение (ТП) за сключване на договор за взаимно свързване, което следва да съдържа задължително предвидените в ал. 2 компоненти. То е предназначено да определи условията, при които този оператор ще сключва договорите за взаимно свързване с останалите оператори, предоставящи услугата, като договорите не могат да изменят ТП - (ал.6).
КРС е компетентният орган, който според изричната ал. 3 на текста, следва да одобри изготвеното Типово предложение, в срок от 45 дни от постъпването му, след провеждане на обществено обсъждане, при условията на чл. 36 ЗД, със заинтересованите лица, визирани в ал. 2 на последния, в 30 дневен срок. Въпросът е признат от законодателя като такъв от обществена значимост за развитието на далекосъобщенията, поради което е предвидено широкото му анализиране и излагане на конкретни съображения по проекта, след което, съобразно ал. 4 на чл. 36 ЗД, Комисията разглежда всички постъпили становища, предложения, забележки от заинтересованите лица и мотивира писмено тяхното неприемане, като публикува мотивите си на страницата си в Интернет. Констатирани нарушения именно в тази част, както се подчерта по-горе, са обосновали отменителното решение № 8647/06.10.2005г. на петчленния състав на ВАС.
Задължителен елемент на Типовото предложение (чл. 119, ал. 2, т. 10 ЗД), са ценовите условия, при които ще се предоставят услугите по взаимно свързване. С оглед изискванията, заложени в чл. 121, ал. 2 ЗД цените за услугата, предложени от оператора по чл. 119 ЗД, следва да са разходоориентирани. Те, съгласно чл. 215, ал. 1, т. 1 се определят от обществените оператори, въз основа на приети с решение на Комисията правила за определянето им и разходите по нейното предоставяне, изчислени по одобрена от К. С. за определяне на разходите. По силата на чл. 215, ал. 1, т. 2 ЗД, ценовите условия подлежат на регулиране от КРС. В тази връзка и по силата на чл. 216, ал. 3 ЗД, КРС може да налага ограничения по отношение на цените по чл. 215, ал. 1, с оглед стимулиране ефективността на оператора и съобразно с инвестиционните му разходи за развитие на мрежата в средносрочен план.
При така направения обзор на относимата правна уредба и с оглед конкретните данни по делото, съдът счита, че КРС не е постановила акта си при липса на материална компетентност да определя самостоятелно цени на взаимно свързване, решението не е нищожно, както се твърди. С основание се възразява, че до самостоятелно и едностранно определяне на цени би се стигнало, ако административният орган бе определил същите без те да са предложени от БТК и без да са разгледани мотивите и доказателствата, представени от оператора със значително въздействие върху пазара, релевантни към размера им и без възможността за даване на задължителни указания за изменението им. Видно от съдържанието на решението, в частта му по т. 1.2, КРС: "дава задължителни указания за изменение на определени условия от типовото предложение, свързани с тарифите и налага ограничения на определени цени на услуги по взаимно свързване, по Приложение № 8", като намалява същите с % към конкретен размер в ценовата листа (Приложение № 9.2), с мотива, че "липсват достатъчно основания за одобряване на предложените цени за взаимно свързване, включени в Приложение № 8". Посочените правни основания - чл. 120, чл. 216, ал. 3, вр. чл. 215, ал. 1, т. 2 ЗД, са в съответствие с предприетите от регулаторния орган действия, за които същият разполага с предоставените му от закона правомощия. Този извод се налага, тъй като на КРС е вменена общата компетентност да одобрява Типовото предложение, да го изменя (арг. от чл. 119, ал. 3 ЗД) след провеждане на обществено обсъждане, тъй като й е признато правото да дава задължителни указания и да налага ограничения и тъй като ценовите условия са задължителен елемент на Типовото предложение и КРС е следвало да се произнесе и по внесената ценова листа. А след като по отношение на същата Комисията е преценила липсата на достатъчно основания за утвърждаване в този й вид, по силата на чл. 120 ЗД, е одобрила Предложението с наложените ограничения.
Съгласно действащото към момента на постановяване на обжалвания акт законодателство, когато установи, че не са налице основания да бъдат одобрени представените от оператора по чл. 119 ЗД цени по чл. 215, ал. 1 ЗД, пред регулатора са налице две възможности - да задължи вносителя да ги преработи, съгласно чл. 218, ал. 2 ЗД, или да наложи ценови ограничения по чл. 216, ал. 3 ЗД. В обсъждания случай съдът споделя становището на ответника и заинтересованите страни, че първата процедура - за връщане и даване на задължителни указания до вносителя за преработване на цените е неприложима. Това е така, тъй като до постановяването на решение № 572 се е стигнало не по инициатива на БТК, след провеждане на всички предхождащи процедури, с установените за тях двумесечни, 4-месечни, 6-месечни и пр. срокове, а в резултат на задължителната за КРС сила на съдебния акт (отменителното решение на петчленния състав на ВАС) и от указаната в него фаза - продължаване на процедурата по обществено обсъждане на внесения вече проект. В този случай, регулаторът е обвързан от предвидения в чл. 119, ал. 3 ЗД 45-дневен срок за одобряване на Типовото предложение, поради което и на посоченото в акта основание - чл. 120 ЗД, е използвана втората възможност - за изменение на внесеното предложение в частта му относно тарифите, чрез налагане на ограничения, по реда на 216, ал. 3 ЗД, с цел стимулиране на ефективността на оператора и съобразяване на инвестиционните му разходи за развитие в мрежата в средносрочен план. Решението е мотивирано в посочения смисъл, видно от приложение № 3 към него, изискванията на нормата са налице.
С цел пълното изясняване на спора и необходимостта от специални знания, по искане на жалбоподателя съдът допусна и изслуша комплексна - икономическа, счетоводна и техническа експертиза, представила в срок заключението си, която не бе оспорена от страните и възприета от съда. Становището на експертите, поддържано и в съдебно заседание, установява редица несъответствия с относимите нормативни разпоредби, изискващи: цените за взаимно свързване да бъдат разходоориентирани, да бъдат изчислени съобразно Системата за определяне на разходите, а самата Система да е одобрена от КРС - в случая Системата е одобрена с Решение на КРС № 1049 от 15.04.2004г. Въпросните отклонения, наречени от експертите "изменения", са посочени конкретно в заключението. На стр. 8 напр. се съдържа констатацията за неспазеното от БТК изискване на чл. 121, ал. 4 ЗД за водене на разделно счетоводство - за разходите, свързани с дейностите по взаимно свързване, от една страна, и от друга страна - за разходите, свързани с други далекосъобщителни дейности. В Компанията не е открит изричен акт, с който да е разпоредено изпълнението на това императивно изискване. Въведени са били отделни елементи, с променени кодове, но като цяло счетоводната политика на БТК не е законово съобразена. Експерите посочват също, че на Системата, която е била одобрена и приета от КРС, е бил направен последващ одит и БТК е възприела процедура по окрупняване на разходите. В резултат на това, при подаването на последваща информация на регулатора е установено, че "разходите са кодифицирани различно и имат друго съдържание". Одобрение на това изменение от КРС не е извършено, а при проверката си при жалбоподателя експертите не са установили и надлежно потвърждаване на такова - в с. з. бе направено уточнение, че досежно разходите за труд и за персонал при сравнителния анализ в одобрената Система са били посочени едни номера на сметки, а след това в КРС е дадена информация за други такива. В резултат на подобни действия, с основание се счита наличие на възможност за отклонения. На стр. 10 е отбелязан и фактът, че самото ползване на системата като отворена - с възможност за въвеждане на корекции по преценка на оператора, създава предпоставки за съществени отклонения. На стр. 28 експертите сочат, че предложените от БТК цени на услугите, изчислени според Системата, са над присъщо необходимите разходи за реализацията им, констатират и че прилаганият от оператора подход за отчитане на дълготрайните активи като елемент на ценообразуване (по Системата) съдържа отклонение по отношение на разходоориентираността на цените, изразяващо се в пазарна надбавка, която не е в пряка зависимост от инвестиционната дейност на БТК. Резерви са изразени и по отношение на формираните разходи за архитектурно-строителни дейности (стр. 36), превишение е установено и при посочването на размера на ангажирания капитал, влияещ при определяне на цените за взаимно свързване (стр. 15). На следващо място, на стр. 17 са посочени три елемента от Системата, касаещи дълготрайни активи, работен капитал и обичайна печалба, по отношение на които също се счита, че не са строго разходоориентирани - например стойността на дълготрайните активи е определена и въведена в Системата "след оценка на специалисти на БТК", т. е. оценката не е извършена от независими оценители или след конкурс, поради което вещите лица също допускат отклонение от действителните стойности. Не се споделя и оплакването на жалбоподателя, че КРС, в противоречие със закона, при налагането на ограничението в цените е използвала "най-добрата европейска практика" - "бенчмарк" (т.1.3, стр. 28 и сл.), неприложима за Р. Б., с оглед разпоредбите на ЗД, в частност чл. 216, ал. 4, т. 4 ЗД. Въпросът е изяснен в заключението, с извода за наличие на отделни елементи, имащи характера на сравнителен анализ, но като цяло не е налице прилагането на посочения метод при ценообразуваното. Доколкото е видно позоваване от страна КРС на практиката на Европейската комисия (стр. 29) по отношение на услугите за трафик към/от фиксирана далекосъобщителна мрежа на ЛОДО, цените "са коригирани от КРС, като е използвано процентно намаление и е приложено съотношение на цените между различните сегменти [...] Комисията е допуснала увеличение в цената на всеки един от сегментите, по-ниско в сравнение с предложените от БТК цени и по-високо от ползваното от ЕК". Като правилно е възприето становището на Комисията, че финансовите разходи не са били изрично изключени при преобразуването на счетоводните разходи по междинен финансов отчет в разходи по настояща стойност, като са изложени и конкретни съображения за този извод (стр. 29), не е била извършена разбивка на сумата, нито са открити данни такава разбивка да е предоставяна на КРС. След представянето на допълнителни доказателства за целите на експертизата (приложение № 2 към писмо № 92-00-217/21.03.2007г.) е установено, че тези финансови резултати са били изключени при преобразуване на данните от отчета в такива за целите на Системата, но без да се предоставени на КРС. В тази връзка, като забележка експертизата уточнява, че липсата на подадена информация за изключване на тези финансови резултати представлява липса на входни данни за Системата.
С оглед направения от вещите лица подробен анализ, се налага изводът за неоснователност на оплакванията за нарушения на материалния закон с налагането на ограничения, поради изложеното по-горе от фактическа страна и констатираните промени в одобрената Система за определяне на разходите едностранно от страна на жалбоподателя, без същата да е предварително одобрена от КРС - съобразно провомощията й и законовото изискване за това. След като на КРС е възложено регулирането на цените за взаимно свързване, тя би следвало да има във всеки момент възможността да установи дали предложените от БТК цени отговарят на законовите критерии за разходоориентираност и дали са определени при спазване на принципа за прозрачност и равнопоставеност. Съгласно разпоредбата на чл. 218 ЗД в хода на процедура по одобряване на цени, БТК е задължена да внесе всички документи, относими към ценообразуването, които да установяват спазване на изискването за разходоориентираност. Ирелевантно е защо БТК не е предоставила тази информация своевременно на КРС, (нито по време на общественото обсъждане), след като регулаторът би могъл да формира своето решение единствено и само на база на нея. Комисията, в приложение № 3 към решението, е изложила мотивите си досежно основния проблем при анализа, свързан с ценообразуването, извеждайки извода за завишаване на разходните данни на входа на Системата, изграден законосъобразно, поради липсата на документи за изключване на съответните разходи. Допълнително представените, едва в хода на съдебното производство, пред експертите доказателства, не могат да бъдат съобразявани и не влияят на законосъобразността на обсъждания акт. В тази връзка отново следва да се подчертае, че с оглед указанията на съда и обвързана от цитираните вече неколкократно срокове, КРС не е била длъжна да дава задължителни указания и да връща цените за преработване, (на база представените от БТК документи не е имала и мотива за това), а съобразно правомощието си по чл. 120 ЗД, вр. чл. 216, ал. 3 ЗД, е финализирала процедурата по одобряването на ТП, налагайки ограниченията.
В раздел ІІІ.4 от жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност при дадените задължителни указания от КРС, изведени в пунктове от 1 до 18, които съдът също намира неоснователни. Част от тях - п. п. 4.4, 4.5, 4.12, 4.15, 4.16, 4.17 и др., са предложени в цитираното и обсъждано вече писмо вх. № 04-04-47/01.02.2006 год., направени са извън срока на общественото обсъждане и не са отхвърлени, както некоректно се сочи от жалбоподателя, а не са разгледани от регулатора. Останалите съставът не споделя, с оглед становището на вещите лица в техническата част на заключението. Видно е от отговорите на поставените задачи, допълнителните разяснения и уточнения в съдебното заседание, че не е налице техническа пречка за осъществяване на услугите селекция и преселекция в локален сегмент (т.2.5, 2.6, 2.8), тъй като разлика в принципите на маршрутизация на повиквания към мрежата на БТК или към мрежите на други оператори не съществува. На практика всяка централа има техническата възможност да осъществява транзитни функции, като в йерархичната структура на БТК те са разделени условно на логически нива. Доколкото в определени централи са открити само локални точки на взаимно свързване, тази особеност е отчетена от Комисията, като изрично в т. 34 от Приложение № 2 е посочено в кои точки няма възможност за предоставяне на услугата "избор на оператор". Вещите лица изясняват, че на транзитно ниво са дефинирани междуселищни телефонни централи, наричани "транзитни" и са реализирани точките на взаимно свързване, но чисто транзитните централи са малко на брой. Останалите осъществяват и абонатни функции, т. е., те са комбинирани и в тях съществува възможността повикване, постъпило към входяща съединителна линия, да се маршрутизира към изходяща съединителна линия, т. е., повикването преминава транзитно. В заключението ясно е подчертано, че при всички направления и варианти ("сценарии" - л. 44), за осъществяването на услугата се използва единствено вече съществуващото комутационно поле на локалната централа и наличието, или липсата на транзитни функции, не влияе на възможността да се осъществяват повиквания във всички направления. Освен това е направен и изводът в тази връзка, че не е налице необходимост от каквито и да било допълнителни хардуерни или софтуерни промени в локалната централа и оттам - необходимост за нови разходи за БТК. Изрично е отбелязано (л. 45), че заложените от КРС промени в маршрутизирането ще доведат "единствено до промяна на маршрутните таблици за избор на направление". С оглед изложеното, условия за предоставяне на достъп до мрежата на опаратор на преносна среда във всички точки на локален, градски и двоен сегмент са налице, а доводите за невъзможност за предоставяне на свързване, поради липса на транзитни функции на съоръженията на БТК на локално ниво, са оборени от експертизата.
Не се споделя и твърдението, че Комисията е превишила правомощията си и е издала акт в разрез с чл. 9, чл.19 и чл. 22 от Наредба 10 на МТС за условията и реда за взаимно свързване на далекосъобщителните мрежи. Съгласно последно посочената разпоредба, елементите на Типовото предложение са определят подробно и ясно, така, че да позволяват взаимното свързване да се осъществява в технически най-подходящите точки на мрежите, както и да не се допуска заплащане на допълнителни съоръжения или услуги, които не са необходими за осъществяването на исканата услуга, нито да се поставя ползването на една услуга в зависимост от ползването на друга, незадължително свързана с нея услуга. С оглед това, не следва да се съобразява само функционалността на централите, досежно технически най-подходящите точки на мрежите, а и да се намери целесъобразно решение, при което да се изпълни и другото, кумулативно въведено изискване - да не се допуска допълнително заплащане на съоръжения или услуги от останалите оператори. Погледнато по този начин, въведеното от КРС задължеие към БТК е в изпълнение на цитираното изискване на Наредбата - като се задължава БТК да маршрутизира трафика до най-близката точка, се гарантира, че по ефективен начин ще се използват елементите на мрежата и разходите за ползващия услугата ще бъдат сведени до реалната цена за ползването й.
Съдът намира, че при постановяването на решението не са допуснати и нарушения на процесуалните правила. С оглед доказателствата по делото, БТК е уведомена от КРС (писмо № 04-04-275/26.10.2005 год. - п. 3 по приложен опис) за стартиралата отново процедура по обществено обсъждане и публикувания на посочен адрес проект на Типово предложение, с писмо № 04-04-320/23.11.2005 год. (п. 4), Компанията е представила становище, без конкретни предложения за изменение на проекта, с твърдение за открити проблеми и неуредени въпроси при предоставяне на услугата "избор на оператор на абонаментна основа", но без конкретни доказателства в тази насока, както и защо цените за нея се преценяват неефективни, като, с коментар на мотивите на ВАС, се предлага включване в решението на КРС за утвърждаване на Типовото предложение на разпоредба, с която да се отложи действието му за определен срок, или се предостави на БТК разумен срок за внасяне на проект за изменение и допълнение на същото. Безспорно задължението за доказване на изложените твърдения и на подаване на актуална информация е на оператора, за да може КРС да прецени дали действително се налага изменение в реда и условията за предоставянето на услугите в проекта на Типовото предложение. В хода на процедурата по обществено обсъждане са били депозирани от заинтересовани лица - "Н. Б." ЕАД, "Орбител" АД, "С. Н." АД, "Сдружение за електронни комуникации" и др., цитирани в мотивите на решението становища по проекта, които Комисията е обсъдила и съответно отразила в него, или ги е включила в таблицата за неприети забележки, със съответните мотиви, съгласно изискванията. Наред със съображения по постъпилите становища в хода на обсъждането, с писмо № 04-07-47/01.02.2006 год., БТК е направила и нови предложения, които, като подадени след срока, КРС не е обсъждала в рамките на тази процедура, а подробните съображения за това са изложени на стр. 4 и 5 в процесното решение. Т.е., след като направените предложения не са отхвърлени от КРС, не е възможно и да са нарушени разпоредби на материалния закон, а би могло да се обсъжда само дали с основание същите са оставени без разглеждане от регулатора. В случая не може да се приеме, че в процедурата по одобряване на ТП е засегнато правото на БТК да представи своето становище относно условията, които предлага да станат част от него. Затова и с основание са изтъква обстоятелството, че след като [Фирма 1] не е представила актуална информация и не е направила конкретни предложения, това се дължи единствено и само на нейното поведение. Ако такива бяха представени в срока на общественото обсъждане, няма съмнение, че регулаторът би ги преценил, както тези на заинтересованите оператори. ЗД е специален закон, с оглед което и указаната в него процедура за одобравяне на ТП има приоритет над общите норми на процесуалните закони - чл. 11 ЗАП отм. не е нарушен. Погледнато и от практическа гледна точка, ако не бе оставила без разглеждане в това производство внесените нови предложения от оператора по чл. 119 ЗД, това, съгласно решението на ВАС би означавало и ново обществено обсъждане на същите, неспазване на сроковете по чл. 116, ал. 3 ЗД и нефинализиране на процедурата по одобряване на ТП, започнала още през 2004 год. А ако компетентността на КРС бе само да одобрява, или да отказва, като връща с указания, без да може да коригира показателите на внесеното предложение, както се твърди, тя не би изпълнила правомощията и предназначението си на регулатор, предоставени й от закона. Че не такава е волята на законодателя, по отношение на КРС, доказва и новоприетият Закон за електронните съобщения.
По така изложените съображения, настоящият състав на ВАС намира жалбата неоснователна, поради което и на основание чл. 172, ал. 2, пр. последно АПК,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Българска телекомуникационна компания” АД, гр. С., против решение № 572/30.03.2006г. на Комисията за регулиране на съобщенията, с което е одобрен внесеният проект на Типово предложение за взаимно свързване, като на далекосъобщителния оператор са дадени задължителни указания, с които същото следва да бъде приведено в съответствие.
Решението подлежи на касационно обжалване пред петчленен състав на ВАС, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ А. И.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ З. Т./п/ И. Р.
З.Т.