Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Г. Т. от гр. М. срещу решение от 28.01.2009 г., постановено по адм. д. № 690 по описа за 2008 г. на Административен съд-Монтана. С обжалваното решение съдът е отхвърлил подадената жалба срещу заповед № 2622 от 26.09.2008 г. на кмета на община М..

В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевират се доводи за необоснованост и нарушение на съществени процесуални правила – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените съображения в нея и в писмените бележки на адвокат-пълномощника на касатора се моли, решението да се отмени, а делото върне за ново разглеждане от друг състав при същия съд. Приложени са и писмени доказателства.

Ответникът и заинтересованите страни не са взели становище.

Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно. От данните по делото съдът е установил, че жалбоподателят е упражнил правото си по отменения § 5 ПЗР на ППЗСПЗЗ, като имотът му е бил оценен. Той няма право да ползва новираният срок по § 61 ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Този срок се отнася само за лицата, които не упражнили правото си при предходното действие на срока.

На следващо място счита, че жалбоподателят не е заплатил оценката на имота, според представения оценителен протокол. Несъобщаването му няма значение за спора, защото според отменения § 5, ал. 4 ПЗР на ППЗСПЗЗ гражданите, на които е предоставено право на ползване до 31.12.1992 г. заплащат цената на земята по депозитна извънбюджетна сметка на съответната община. По делото липсват данни за заплащането на цената на земята, поради което решението на съда е правилно.

Настоящият състав...