Производството по делото е образувано на основание чл. 33 и сл. от ЗВАС по касационна жалба на министъра на правосъдието против решение от 07.03.2006 година, постановено по адм. дело №2054/2005 година на Софийски градски съд /СГС/.
Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "б" от ГПК.
Ответникът - Сдружение с нестопанска цел за осъществяване на обществено - полезна дейност "Зорница" със седалище град Враца, представлявано от председателя М. В., чрез пълномощника си адвокат Генова е представило писмено становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на СГС, което следва да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното решение СГС е прогласил нищожността на заповед №ЛС-04-95/28.01.2005 година на заместник министъра на правосъдието, с която на основание чл. 48, ал. 1, т. 1 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/ е заличено вписаното под №20020516005 в Централния регистър към Министерство на правосъдието юридическо лице /ЮЛ/ с нестопанска цел в обществена полза "Зорница". Като мотиви за извършеното заличаване административният орган е посочил, че при извършена служебна проверка с протоколи №1/08.07.2003 година и №2/06.07.2004 година е констатирано, че не са представени следните документи съгласно изискванията на чл. 46, ал. 2 от ЗЮЛНЦ: годишен доклад по чл. 40, ал. 2; годишен отчет по чл. 39 от ЗЮЛНЦ; информация за дейността на юридическото лице по чл. 38 от закона и декларация за дължимите данъци, такси, мита и други публични вземания. С оглед на това посоченото сдружение не е представило подлежащите на вписване обстоятелства по чл. 46, ал. 2 от ЗЮЛНЦ в указания срок по ал. 1 на същата разпоредба, поради което същото е заличено от регистъра с обжалваната заповед.
Като е извършил проверка за законосъобразност на обжалваната заповед съгласно разпоредбата на чл. 41, ал. 3 от ЗАП, СГС е обосновал правни изводи за издаването на същата при липса на материална компетентност на заместник - министъра на правосъдието, което води до нейната нищожност. Обсъдена е заповед №ЛС-04-165/24.09.2001 година на министъра на правосъдието, с която той е делегирал правомощия на заместник - министъра М. Т. да изпълнява функциите му, възложени с чл. 45 и сл. от ЗЮЛНЦ. Съгласно разпоредбата на чл. 45 от същия закон, правомощията се упражняват от министъра на правосъдието или оправомощено от него лице, с оглед на което зам. министър Тачева е имала правомощия да извърши вписване в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на сдружението - жалбоподател. Съгласно чл. 48 от ЗЮЛНЦ само министърът на правосъдието има право да заличи вписано в централния регистър юридическо лице с нестопанска цел. Различието в редакцията на двете разпоредби /на чл. 45 и на чл. 48 от ЗЮЛНЦ/, независимо че се намират в един и същи раздел, налагат систематическото им тълкуване в смисъл, че единствено министърът на правосъдието може заличава юридическите лица с нестопанска цел от централния регистър, без да може да делегира тези свои правомощия на други лица. Поради това СГС е приел, че министърът на правосъдието не е могъл да делегира правомощията си по чл. 48 от закона на зам. министър Тачева, поради което тя е издала обжалваната заповед при липса на материална компетентност, което води до нищожност на административния акт.
Касационната инстанция намира така постановено решение за правилно, като изцяло споделя изложените правни изводи в него. Обосновано СГС е приел, че след като законодателят в разпоредбата на чл. 45 от ЗЮЛНЦ е допуснал делегиране на правомощията на министъра на оправомощени от него лица, а в следващата разпоредба - тази на чл. 48 от закона, такова делегиране не е направено, законодателят изрично е изразил своята воля, която не може да бъде тълкувана разширително. Освен изложените от първоинстанционният съд мотиви досежно липсата на законова възможност на министъра на правосъдието да делегира правомощията си по чл. 48 от ЗЮЛНЦ на своите заместници или на други лица, настоящият състав счита, че такова тълкуване на закона се налага и с оглед неговата цел. Една от целите на ЗЮЛНЦ е да бъдат обхванати от Централния регистър всички юридически лица с нестопанска цел, което вписване е свързано с публичност на дейността на тези юридически лица, с ползване на облекчения по този закон и други. Вписването в Централния регистър е последваща дейност, която е възможна само след вписването от компетентния съд като юридическо лице с нестопанска дейност за извършване на общественополезна дейност или ако неговата дейност не противоречи на закона, т. е. вече е извършена съдебна проверка относно дейността на посочените ЮЛ. Заличаването им обаче, което представлява санкция при нарушаване на разпоредбите на същия закон, следва да бъде извършвано само при наличие на изрично предвидените от законодателя предпоставки и то при строга преценка от страна на административния орган дали това заличаване следва да бъде извършено, или целта на закона може да бъде постигната и по друг начин. Още повече, че с нормата на чл. 49, ал. 1 от ЗЮЛНЦ е предоставена възможност за повторно вписване на същото юридическо лице, но не по - рано от изтичането на една година след отпадане на основанията за заличаването му.
В тази връзка касационната инстанция намира за правилно изложени и мотивите на СГС досежно нарушаването на разпоредбите на чл. 7 и чл. 11 от ЗАП при издаването на обжалваната пред него заповед, независимо, че тези нарушения са относими само към законосъобразността на тази административен акт и не касаят констатираната му нищожност. Това е така, защото в случая нарушаването на чл. 7 и 11 от ЗАП представлява съществено нарушения на административнопроизводствените правила, предвид на приложените по делото доказателства, установяващи, че сдружението - жалбоподател пред СГС е разполагало с изискващите си по чл. 46, ал. 2 от ЗЮЛНЦ документи и ако административният орган го е уведомил в рамките на административното производство пред него, последният е могъл да ги представи. В такъв случай и резултатът би могъл да не бъде заличаването на ЮЛ от централния регистър. Т.е. в случая задължителното уведомяване на заинтересованото сдружение за започване на административното производство, за обсъждане на направените от него възражения и представяне на доказателства е свързано именно с целта на закона - да бъде събрана необходимата информация за това сдружение в Централния регистър, а не да бъде извършено неговото заличаване. Още повече, че в конкретния случай административният орган е констатирал едно и също нарушение в продължение на две години, без да предприеме други мерки, преди да наложи най - тежката законова санкция.
С чл. 46, ал. 1 от ЗЮЛНЦ се предвижда задължение за ЮЛ с нестопанска цел до 31 май на всяка година да представят информация за дейността си през предходната година, като с ал. 3 на същия текст на министъра на правосъдието се предоставя правомощие при констатиране на закононарушения да уведомява органите на прокуратурата и на държавния финансов контрол за извършване на проверки и на предвидените в закона действия. Следователно административният орган има право да упражнява контрол върху дейността на ЮЛ с нестопанска цел, когато те са вписани в Централния регистър и само ако е доказано системно непредоставяне на информация за подлежащите на вписване обстоятелства да предприеме крайната мярка - заличаване на ЮЛ.
Предвид на изложеното, обжалваното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Разноски от ответника не са поискани и не са представени доказателства за направени такива пред настоящата инстанция, поради което не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното, на основание чл. 40, ал. 1 от ЗВАС, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение от 07.03.2006 година, постановено по адм. дело №2054/2005 година на Софийски градски съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ З. Т./п/ Т. Р. М.М.