Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Г.П срещу решение №316 от 17.07.2018 г. по адм. д. № 309/2018 г. на Административен съд В. Т, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1060 от 20.04.2018 г., издадена от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – В. Т за наложена на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗАвтП (ЗАКОН ЗЗД АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ) /ЗАвтП/ принудителна административна мярка спиране от движение за срок от 6 месеца чрез сваляне и отнемане на табела с рег. номер [рег. номер на МПС] на собствения му лек автомобил "С. К" и документа, удостоверяващ регистрацията на превозното средство №[номер], като определено място на домуване охраняем паркинг гр. В.То, ул. „Н. Г“ № 74 – „Пътнически превози“ АД.

Счита решението за неправилно. Не оспорва извършения от съда анализ относно инициирането и прововеждането на процедурата по оспорената пред съда заповед, статуса на автомобила и относимата нормативна уредба. Неоснователно съдът приел, че жалбоподателят е извършил обществен превоз, поради това, че е получил възнаграждение за извършения превоз в размер на 8 лв. от лицата Пенев и Паунов, които е превозвал, които данни съдът приел за сведения дадени от двете лица в качеството им на пътници, които не са доказани в съдебното производство. Разпитаната свидетелка отрекла да е давала възнаграждение за извършения превоз, не видяла колко са евентуално дадените пари от Пенев и Паунов, което стнало по тяхна инициатива, без да са поискани и на което жалбоподателят се противопоставил. Няма доказателства, че е щял да откаже транспортирането на лицата ако не са били оставили парите. Предприел пътуването за да закара св. Георгиева и още едно лице от селото, което не се явило, а качването на Пенев и Паунов в автомобила е било по молба на двамата и е било случайно за жалбоподателя. Счита, че Пенев и Паунов са били служители на Агенция "Автомобилна администрация" и са провокирали жалбоподателя да извърши нарушение. Роднинството на св.Георгиева с жалбоподтеля е далечно, а нейните показания са единственото събрано доказателство пред съда. Не е влязло в сила издаденато наказателно постановление.

Ответната страна е представила писмен отговор - становище.

Счита за неоснователни доводите на жалбоподателя, че не е извършвал обществен превоз на пътници със собствения му автомобил, което е установено както по административната преписка, така и пред съда. Правилно съдът не е кредитирал показанията на св. Георгиева, която е заинтересувана от изхода на делото и е дала противоречиви показания, в противоречие с данните по акта за установяване на административно нарушение. Неоснователни са твърденията, че Пенев и Паунов са били служители на "Автомобилна администрация", за което може да се направи справка и да се установи.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена на 20.09.2018 г., в срока по чл.211, ал.1 АПК, при връчено съобщение за решението на 10.09.2018 г. Разгледана по същество е неоснователна.

За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че при проверка на автомобила на жалбоподателя е установено, че извършва превоз на пътници срещу заплащане с автомобил, който не е включен в списъка на автомобилите с удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. От съставения акт за устновяване на административно нарушение, както и от сведенията на пътниците Е.П и П.П, дадени в хода на административното производство, може да се направи категоричен извод, че е изпълнен фактическия състав на чл. 106а, ал. 1, т. 1 от ЗАвтП, тъй като същите са били превозвани от с. О. могила до гр. С. срещу договорено възнаграждение за услугата от 8 лева в двете посоки, колкото е цената на билета за автобус по същия маршрут.

Изводът на административния орган за извършване на таксиметров превоз се основават на показанията на пътниците Е.П и П.П, всеки от които е посочил еднозначно и непротиворечиво, че е се е качил в автомобила след като е бил поканен от водача, като му е платил сумата от 8 лева – цена на автобусния билет в двете посоки по маршрута с. О. могила – гр. С.. Съдът е кредитирал тези обяснения на лицата, които не са опровергани в хода на съдебното производство от жалбоподателя, независимо от изслушаните показания на св. Б.Г. която заявявила, че е била в колата по време на първоначалните разговори между жалбоподателя и тези две лица, които са били извън нея, поради което не е успяла да чуе съдържанието им. Съдът не кредитирал показанията на свидетелката в частта, в която твърди, че по време на пътуването жалбоподателят не е искал пари от Пенев и Паунов, а те сами му предлагали и оставили между седалките някакви суми „за почерпка“, които преди това жалбоподателят нееднократно отказвал. В случая се касае за две абсолютно различни лица, които са попаднали случайно в колата на жалбоподателя (обратното не е доказано) и които свидетелстват еднозначно. Взето е предвид, че според писмените обяснения на жалбоподателя свидетелката е негова братовчедка, а самата тя заявява, че са приятели и поддържат близки отношения, т. е. нейните показания в посочената не следва да бъдат кредитирани с оглед явната й заинтересованост и предвид разпоредбата на чл. 172 от ГПК вр. чл. 144 от АПК. Освен това са в противоречие със съдържанието на представения по делото акт за установяване на административно нарушение, който е официален свидетелстващ документ и съгласно чл. 179, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК се ползва с материална доказателствена сила за установените в него факти и обстоятелства. Установеното в него напълно кореспондира със сведенията на пасажерите Пенев и Паунов дадени в хода на административното производство, а освен това жалбоподателят изрично е вписал, че няма възражения по установеното с него, т. е. на практика е налице извънсъдебно признание. В писмените обяснения на жалбоподателя при проверката също не се съдържат твърдения, че е превозвал Пенев и Паунов безвъзмездно. Ирелевантно за спора е обстоятелството, че свидетелката не е заплатила на Петров за извършения превоз, което е обяснимо именно с близките отношения между тях. Показанията на останалите две лица, дадени в рамките на административното производство пред органите на ООАА основателно са ценени от ответника като надлежни доказателства, каквито те представляват по силата на чл. чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от АПК. Показанията на тези лица са написани собственоръчно от тях и за достоверността им лицата са се подписали лично. Пред съда не е доказано те да са неверни. Твърденията на процесуалния представител на ответника за „провокация към нарушение“, „мними пътуващи“ и пр. съдът намерил за неоснователни, доколкото не са ангажирани каквито и да е доказателства в тяхна подкрепа. Решението е правилно.

Правилно е прието от съда, че са доказани основанията за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 106а, ал. 1, т. 1, във връзка с ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗАвтП (ЗАКОН ЗЗД АВТОМОБИЛНИТЕ ПРЕВОЗИ), тъй като жалбоподателят е извършвал обществен превоз на пътници със собствения си автомобил, срещу заплащане, без автомобилът да е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници. Правилно е прието от съда, че от обясненията на превозваните лица в административното производство категорично се установява, че е извършен превоз срещу заплащане. Адмнистративният орган законосъобразно е обосновал акта си на доказатествата събрани в административното производство и правилно е прието от съда, че тези доказателства не се опровергават от доказателствата допуснати в съдебното производство. Дори и доведената от жалбоподателя свидетелка в съдебно заседание е заявила, че Пенев и Паунов са оставили пари на водача. Неубедителната е тезата, че оставените пари са били за почерпка след като и двете превозвани лица са оставили поотдено една и съща сума пари и в то в размер на билета за превоз от от с. О. могила до Свищов. Това, че свидетелката не е видяла колко пари са оставени, също не подкрепя твърденията на жалбоподателя, тъй като в административната преписка са налице доказателства, че двете лица са заплатили по 8 лв. за превоза. Свидетелката заявила, че не е чула първоначалните разговори между жалбоподателя и посочените лица, тъй като не е била в колата, следователно и тя не твърди, че знае какъв е характера на заплащането на дадените суми. Твърденията в касационната жалба, че е имало уговорка с друго лице от селото да пътува, което не се явило, също сочи за извършване на обществен превоз. Не е установено, че лицата, които са се качили в автомобила са били служители на "Автомобилна администрация", както твърди жалбоподателят, но дори да са били подставени лица, това не изключва извършването на нарушение. Основателно съдът се е позовал на това, че в автомобила са се качили две различни лица, непознати на жалбоподателя, които са оставили пари за превоза и няма причини да се приеме, че са били за почерпка, дадени неочаквано и пожелание, без да са поискани. В административното производство жалбоподателят също изрично е вписал, че няма възражения по установеното и не се установява в съдебното производство нещо различно от установеното от администратвиня орган. Без значение е обстоятелството, че към момента на постановяване на обжалваното съдебно решение административнонаказателното производство не е било приключило с влязло в сила наказателно постановление.

Не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение, което като правилно следва да се остави в сила.

Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №316 от 17.07.2018 г. по адм. д. № 309/2018 г. на Административен съд В. Т. Решението не подлежи на обжалване.