Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД със седалище и адрес на управление
гр. Б.,представлявано от Изпълнителния директор инж.. Т, срещу решение № 1508/19.09.2017 г., постановено по адм. дело № 1907/2017 г. на Административния съд – Варна, с искане за отмяната му като неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържат се доводи, че решението е постановено в противоречие със ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ) (ЗВ), който е неправилно тълкуван и приложен.Твърди се, че понятието "отнет обем на водата" на база на която се изчислява дължимата такса по разрешителното за водоползване за периода от 01.01. 2015 г- 31.12.2015 г.,представлява разликата между иззетото количество от водоизточника и количеството вода използвана за технологически нужди. Неправилно в мотивите си съдът се е позовал на нормата на чл.194, ал.2 от ЗВ,според която " таксата по ал.1,т.1, букви "а" и "б "се определя на базата на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а.Съдът е изтълкувал единствено понятието "отнет обем вода",но не е изразил становище какво представляват "съответните норми на водопотребление " в съотвествие с което се определя таксата.Счита се, че правилното тълкуване на нормата на чл.194,ал. 1, т.1 от ЗВ изисква да се взема предвид и целта за използване на водата.Иска се отмяна на решението. Моли за присъждане на направените разноски по делото.
Ответникът по делото – Директорът на Басейновата дирекция "Черноморски район"- в съдебно заседание не се представлява.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.Поддържа доводи, че правилно в обжалвания АУПДВ е изчислена дължимата такса на база на цялото отнето водно количество от "В и К " ЕАД гр. Б..
Върховният административен съд – трето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211,ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
С обжалваното решение Административният съд – Варна, е отхвърлил жалбата на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД – гр. Б., със седалище и адрес на управление гр. Б., кв. „Победа”, ул. „Г. В. В”№ 3, ЕИК 812115210, с управител Г.Т срещу акт за установяване на публично държавно вземане №9/2017 от 09.06. 2017 г. за дължима сума – в размер на 152 000 лв., представляваща част от годишна такса за правото на водовземане за технологични нужди при ПСПВ "Камчия". За да постанови решението си съдът е приел, че при издаването на АУПДВ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Прието е, че между страните не е налице спор, а и от констативните протоколи -12 бр. е установено, че през периода от 01.01.2015г -31.12.2015г. от "В и К " ЕАД - Бургас е извършено водовземане от язовир "Камчия " в размер на 38227000 куб. м. за питейно водоснабдяване за "В и К " - Бургас и за технологични нужди при ПСПВ " Камчия " в размер на 7600000 куб. м. Установено е, че е платена само сумата от 764 540 лева относно иззетата вода за водоснабдяване за "В и К " - Бургас, но не е заплатена сумата дължима в размер на 152 000лв. за водовземане за технологични нужди при ПСПВ "Камчия ",поради което е издаден и оспорения АУПДВ.Ествения спорен въпрос между страните в хода на процеса е на каква база следва да се изчислява дължимата такса по разрешителното за водоползване - на база на цялото количество иззета вода от водоизточника или от него да се приспадне количеството вода, което е използвана за технологични нужди.
Съдът в мотивите си е направил подробен анализ на разпоредбата на чл. 194,ал.1, т.1 б "а " и "б " от ЗВ,съгласно която за правото на използване на водите се заплаща такси за водовземане.Приел е, че понятието "отнет обем вода" включва цялото количество вода, която дружеството черпи от водоизточника, като законът не прави разлика дали водата ще се подава за питейни нужди до абонатите за питейна вода или ще се ползва за технологичния процес по пречистване на водата.Позовал се е и на разпоредбата на §1,т.7 от ДР на ЗВ,който тълкува понятието "водовземане " в смисъл, че то обхваща всички дейности, свързани с отнемането на води от водните обекти. В крайна сметка е, че законосъобразно е определена дължимата такса и е отхвърлил жалбата на "В и К " ЕАД гр. Б.. Постановеното решение е правилно.
При правилно изяснена фактическа обстановка са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Оспореният пред Административния съд – Варна, АУПДВ е издаден на основание чл.195б, ал. 1 и 2 от ЗВод (ЗАКОН ЗЗД ВОДИТЕ) във връзка с разпоредбата на чл.194,ал.1,т.1, б „а" от същия закон и във вр. с чл.166 от ДОПК и
чл. 8, ал. 1, чл. 10, ал. 1 и чл. 15, ал. 1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (обн., ДВ, бр. 50 от 01.07.2011 г.).Съгласно чл. 194, ал. 1, т. 1, б. „а” и „б” от ЗВ за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане от повърхностни води и подземни води. Съгласно чл. 194, ал. 2 от ЗВ таксата по ал. 1, т. 1 б "а" и "б" се определя на базата на отнетия обем вода, и съответните норми за водопотребление, определени в наредбата по чл.117а. Основният спорен въпрос в случая както правилно е преценил първоинстанционния съд, както и възраженията изложени в касационната жалба са свързани с начина на определяне на задължението в процесния АУПДВ, конкретно базата върху която следва да се изчислява дължимата такса по разрешителното за водоползване за периода 01.01.2015 г. - 31.12.2015г. Правилно с обжалвания АУПДВ е изчислен размера на таксата на база отнетото водно количество от "Водоснабдяване и канализация " ЕАД гр. Б..Неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател за неправилно приложение на ЗВ от първоинстанционния съд.Правилно е тълкуван и приложен закона, като съдът се е съобразил и с постоянната съдебна практика на която се е позовал в решението си.
Съгласно разпоредбите на чл.194, ал. 1, т. 1 ЗВ, за правото на използване на водите се заплащат такса за водовземане и такса за ползване на воден обект, като в ал. 2 е предвидено, че таксата по ал. 1, т. 1 - такса за водовземане, се определя на базата на отнетия обем вода и съответните норми за водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а.Първоинстанционният съд е приложил относимите разпоредби на чл. 194, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗВ и на чл. 3 от Тарифа за определяне на таксите за водовземане, за използване на воден обем и замърсяване отм. , но действаща за процесния период.Правилно съдът е приел, че определената такса за водовземане е законосъобразно определена от административния орган, издал АУПДВ – директорът на Басейнова дирекция "Черноморски район". Законодателят нормативно е определил размера на таксата, която се изчислява по определена формула по чл. 8 от посочената тарифа, към която препраща чл. 194, ал. 6 ЗВ.
Не се споделят доводите на кастора, че в годишната такса "водовземане" съгласно чл. 194, ал. 2 ЗВ не следва да се включва цялото количество иззета вода, а само разликата между иззетото от водоизточника водно количество и количеството вода, използвано за технологични нужди, както се твърди с касационната жалба.Разпоредбите са ясни и точни и не създават смут при тълкуването им - таксата се дължи на база цялото иззето количество вода от водоизточника, независимо за какво се използва.
В оспореното решение съдът е изяснил релевантните за предмета на спора факти, като правно и фактически е обосновал решението си.При липса на твърдените в касационната жалба касационни основания за неправилност на решението, предвидени в чл. 209, т. 3 от АПК, и след извършена служебна проверка на решението за валидността и допустимостта му настоящата инстанция счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд – трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №1508 от 19.09. 2017г., постановено по адм. дело № 1907/2017г. по описа на Административния съд – Варна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.