№ 123/29.02.2016 г.Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на деветнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година в състав:Председател: Теодора Нинова

Членове: Светлана Калинова

Геника Михайловаразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 195 по описа за 2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 147/ 09.10.2015 г. по гр. д. № 320/ 2015 г, с което Варненски окръжен съд, като потвърждава решение № 799/ 24.04.2015 г. на Варненски районен съд, отхвърля иска с правна квалификация чл. 108 ЗС на [фирма] (в несъстоятелност) срещу [фирма] за предаване на владението на сгради и производствени площадки върху стоманобетонови фундаменти - недвижим имот в [населено място], представляващ съвкупност от вещи от шест елемента.

Решението се обжалва от ищеца [фирма] (в несъстоятелност) по материалноправния въпрос (допълнен и уточнен в духа на касационните основания – ТР № 1/ 2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС): Когато производството по несъстоятелност е заварено от ЗИДТЗ (обн. ДВ бр. 20/ 2013 г) и към влизане в сила на закона е влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ (първоначална редакция на текста), прилага ли се защитата по чл. 647, ал. 3 ТЗ (редакция на текста след изменението със ЗИДТЗ) за правата на третите добросъвестни лица, придобили имота възмездно преди вписването на исковата молба? К. счита въпросът включен в предмета на делото и обуславящ изводите на въззивния съд, а искането за допускане на касационния контрол извежда от допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По същество намира решението неправилно, постановено в нарушение на § 14 и § 15 от ПЗР на ЗИДТЗ (ДВ бр. 20/ 2013 г.). Претендира разноски.

От ответника [фирма] не постъпва писмен отговор на...