О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 124

София, 01.03.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

БОНКА ДЕЧЕВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр. д. № 5141/2015 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Р. Л., И. Р. К., Н. Р. С., В. П. В. и Р. П. В. чрез техния пълномощник адв. Й.Р., срещу решение № 1289 от 26.06.2015 г. по гр. д. № 1368/2015 г. на Варненския окръжен съд. С него е потвърдено решение № 1325 от 18.03.2015 г. по гр. д. № 14414/2014 г. на Варненския районен съд, с което са отхвърлени предявените от касаторите субективно и обективно съединени искове против М. Р. Н., Д. П. Н. и С. М. Н. за ревандикация на 4/12 ид. части от недвижим имот, представляващ УПИ ІІ- 408 в кв. 50 по плана на [населено място], с площ на имота 823 кв. м, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда.

В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Касаторите поддържат, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, поради което е направил необоснован извод, че ответниците са придобили имота на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност. Сочат, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като същото е постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за приложението на чл. 235...