ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3607
Гр. София, 09.07.2025 г.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА
АТАНАС КЕМАНОВ
като изслуша докладваното от съдия А. К. гражданско дело № 2990 от 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. В. С., Л. Н. В., М. К. К., М. И. А., Е. Д. П., П. Й. В. и Ж. П. П., чрез процесуалните им представители адвокат Н. Б. и адвокат Д. Б., против решение № 473 от 29.04.2024 г. по в. гр. д. № 1864/2023 г. на Варненския окръжен съд.С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение № 2488 от 06.07.2023 г. по гр. дело № 9263/2022 г. на Варненския районен съд, с което е уважен предявеният от С. Д. Д., Г. М. Г. и Х. М. Г. против касаторите установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР - за признаване за установено между страните, че ищците са собственици на основание договор за доброволна делба от 30.01.1991г. и по наследство от М. Г. Р. на реална част с площ от 246кв. м. от ПИ № *** по КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, изм. със Заповед № КД-14-03-1401/31.05.2013г. на началника на СГКК, посл. изм. 30.09.2021г. при граници на реалната част: ПИ № ***, ПИ № ***, ПИ № *** и останалата част от ПИ № *** като заключена между точки А-Б-В-Г-А, графика 5 към заключението на в. л. на лист 170 от първоинстанционното дело, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението, която реална част погрешно е отразена в кадастралната карта, изм. със Заповед № КД-14-03- 1401/31.05.2013г., в границите на ПИ № ***.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен със законните последици.
В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроси, които според касаторите са обуславящи за изхода на делото и по които се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС - основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК. Тези въпроси са следните:
1.За дейността на въззивната инстанция и задължението й при самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал, след обсъждане на доводите и възраженията на страните, да изложи собствени мотиви по съществото на спора.
Касаторите поддържат, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС, включително задължителната такава, обективирана в ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС, ТР № 1/04.01.2001 г. по тьлк. д. № 1/2000 г., ОСГК, ВКС, Решение № 113 от 01.11.2021 г. по гр. д. № 2895/2020 г. на ВКС, IV г. о; Решение № 27 от 30.03.2022 г. по гр. д. № 2741/2021 г. на ВКС, I г. о; Решение № 222 от 27.03.2018 г. по т. д. № 505/2017 г. на ВКС, II т. о. и др.
2.Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор, без заинтересованата страна да е направила възражения за нищожност, когато следва да се приложи императивна правна норма /в случая чл. 59 ЗТСУ, сега чл. 200 ЗУТ/ и порокът следва пряко от съдържанието и формата на сделката.
Поддържат, че въззивното решение противоречи на задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/2020 от 27.04.2022г. на ОСГТК на ВКС.
3.Въпросът за настъпването на отчуждителното действие на дворищнорегулационния план с оглед разпоредбите на §6, ал.2, §8 и §9 ПЗР ЗУТ, включително и за дворищнорегулационен план, одобрен при действието на ЗПИНМ /отм./“.
Твърдят противоречие на приетото от въззивния съд с ТР №3/1993г. на ОСГК на ВС, както и с решение № 286/07.11.2011г. по гр. д. № 1242/2009г. на ВКС.
4.Въпросът, че предмет на съдебна делба може да бъде само годен обект на правото на собственост, а такъв годен обект представляват само реално определените части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания, които отговарят на изискванията за минимални размери по чл. 19 ЗУТ и не са сред изключенията на ал.2 на чл. 200 ЗУТ.
Поддържа се противоречие на въззивното решение с решение № 195/30.06.2014г. по гр. д. № 1279/2013г. на ВКС, ІІ г. о.
5.Грешка в кадастъра ли е по чл.53 ЗКИР включване на имот, който не отговаря на изискванията на маломерен парцел, съгласно чл. 200 ЗУТ към друг имот без да се нарушава правото на собственост.
6.Грешка в кадастъра ли е по чл.53 ЗКИР когато ответниците по делото не нарушават правото на собственост на ищците.
7.Правилно ли са конституирани като ответници по делото страните собственици на останалата част от парцела, различна от собствената на ищците, предвид че същите претендират да са собственици на реална част от имота и ответниците не нарушават правото им на собственост.
Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК.
Ответницата по касационната жалба – С. Д. Д., чрез процесуалния представител адвокат Н. А., е депозирала по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за това.Претендира присъждане на направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответниците по касация Г. М. Г. и Х. М. Г. не са изразили становище в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирани лица, чрез упълномощени адвокати, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от С. Д. Д., Г. М. Г. и Х. М. Г. срещу П. В. С., Л. Н. В., М. К. К., М. И. А., Е. Д. П., П. Й. В. и Ж. П. П. установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР, съединен в условията на евентуалност с положителен установителен иск за собственост с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК на основание придобивна давност.
За да постанови решението си, с което е признал за основателен предявеният главен иск за реална част от поземлен имот, въззивният съд е приел от фактическа страна, че по силата на НА № 52, т. 1, д. № 83/1963г., издаден по реда на ЗРПВПВННИ, Д. М. Д. е закупил дворно място с площ от 305кв. м., ведно с полумасивна жилищна сграда, находяща се в дясната страна на парцела, в [населено място], [улица], съставляващо ***., в кв.*** по плана на града.
С позволителен билет от 05.07.1963г. на Д. М. Д. е позволено строителството на двуетажна жилищна сграда в парцел ***-***, *** в кв. *** по плана на [населено място], [улица], №7.
С НА № 125, т. 9, д. № 3485/1970г. Д. М. Д. е признат за собственик на двуетажна жилищна сграда, построена върху собственото му дворно място, представляващо парцел ***-***, *** в кв. *** по плана на [населено място].
С договор за покупко - продажба, обективиран в НА № 48, т. 13, д. № 4807/1970г. Д. М. Д., със съгласието на съпругата си К. Д. Д., е продал на Д. М. М. и Г. Р. М. 1/2 ид. ч. от двуетажна къща, заедно с 1/2 ид. ч. от застроеното и незастроеното дворно място, цялото с площ от 270кв. м. представляващо парцел ***-***, ***, кв. ***, ***- ти подрайон находящи се в [населено място], [улица] при граници: парцели ***-***, ***-***, ***- *** и улица.
Със заповед № 1462/30.07.1982г. на Председателя на ИК на ОбНС-В. и на основание чл. 95 ЗТСУ, във вр. с чл. 268 ППЗТСУ е отчуждена част от имот находящ се в кв. ***, [улица], подрайон 25, пл. ***-***, ***, собственост на Д. М. Д., Г. Р. М. и Д. М. М. за предвижданията по ЗРП за мероприятие - бул. Л., изменение на регулация на [улица].На 28.07.1982г. е изготвен оценителен протокол за оценка на отчуждаваната част от 32кв. м. от дворното място.
С протокол от 20.12.1982г. по гр. д. № 4226/1982г. на ВРС, съдът е одобрил съдебна спогодба, като Д. М. М. и Г. Р. М. са получили в дял собствеността върху дял втори от заключението на в. л. представляващ - втори етаж от жилищна сграда в [населено място], [улица], заедно с 1/2 ид. ч. от дворното място, цялото с площ от 270кв. м., представляващо парцел ***-***, ***, в кв. ***, на ***- ти подрайон на [населено място], а Д. М. Д. е получил дял първи представляващ първи етаж от жилищна сграда в [населено място], [улица], заедно с 1/2 ид. ч. от дворното място, цялото с площ от 270кв. м., представляващо парцел ***-***, ***, в кв. ***, на 25- ти подрайон на [населено място].
С договор за дарение, обективиран в НА № 154, т. 2, д.№ 646/1988г., Г. Р. М. и Д. М. М. са дарили на сина си М. Г. Р. втори етаж от къща, находяща се в [населено място], [улица], № 7, заедно с 1/2 ид. ч. от дворно място, върху което е застроена сградата, цялото с площ от 270кв. м., представляващо парцел ***-***, в кв. ***, на ***- ти подрайон на [населено място].
Констатирано е от удостоверние за наследници № 3229/01.10.2008г., изд. от О. В. че Д. М. Д. е починал на 19.10.1990г. и е оставил наследници по закон К. Д. Д.-съпруга, М. Д. М.-син и С. Д. Д.-дъщеря.
Посочено е, че с договор за доброволна делба с нотариална заверка от 30.01.1991г., в дял и собственост на С. Д. Д. е поставен първи етаж от жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], заедно с 1/2 ид. ч. от дворното място, в което сграда е построена, цялото с площ от 270кв. м., представляващо парцел ***-***, ***, в кв. ***, на ***- ти на [населено място], срещу уравнение в размер на 5000лв., получена от М. Д. М. и поето от С. Д. Д. задължение да гледа и издържа майка си К. Д. Д. докато е жива, която си е запазила право на ползване върху сутеренната стая и сервизните помещения.
Констатирано е от удостоверение за наследници на М. Г. Р., починал на 16.09.2009г., че негови наследници по закон са В. Д. Р.-съпруга и Г. М. Г. и Х. М. Г.-синове. Установено е, че В. Д. Р. е починала на 09.08.2014г. като нейни наследници по закон са синовете й Г. М. Г. и Х. М. Г..
Посочено е, че с НА № 387, рег. № 2556, д. № 483/04.09.1918г., К. Д. е придобила собствеността върху 205кв. м. от лозе в землището на м-ст „К.“ при съседи: И. И., д-р П., път и М. П..
С НА № 386 рег. № 2556, д. № 483/04.09.1918г., И. И. е закупила 305кв. м. от лозе в землището на м-ст „К.“ при съседи: д-р П., К. К.Д. и от две страни път.
С договор за дарение, обективиран в НА № 20, т. 13, д. № 390-5/1968г. К. М. Д. е дарила на дъщеря си Б. Д. А. къща заедно с дворно място от 205кв. м. на [улица], съставляващо парцел ***-***, кв. ***, подрайон *** при съседи: И. И., д-р П., път и М. П..
С договор за покупко - продажба, обективиран в НА № 95, т. 71, д. № 19075/1997г., Б. А. е продала на С. Г. Д. жилищна сграда, ведно с 205/464 кв. м. ид. ч. от дворно място съставляващо парцел ***-***, *** в кв.*** на ***-ти подрайон на [населено място], при граници - улица, парцел ***- ***, ***-***, ***-*** и ***-***, с адрес [населено място], [улица].
С договор за покупко - продажба, обективиран в НА № 97, т. 1, рег. № 107, д. 37/1998г., С. Г. Д. и съпругът й В. П. Д., са продали на Т. Г. Й. жилищна сграда, в [населено място], [улица], № 7а, ведно с 205/464 кв. м. ид. ч. от дворно място съставляващо парцел ***-***, *** в кв.***, по плана на ***-ти подрайон при граници - улица, парцел ***- ***, ***-***, ***-*** и ***-***.
Констатирано е, че с НА № 50, т. 5, рег. № 8340, д. № 832/2001г., „Рудон-94“ ЕООД е прехвърлил на Т. Г. Й. и В. Д. Й. само 12.5кв. м.ид. ч. от дворно място с площ от 410кв. м., находящо се в [населено място], [улица], № 4, представляващо УПИ ***-*** по плана на ***-ти м. р. на [населено място], а в замяна В. Д. Й. и Т. Г. Й. са прехвърлили на „Рудон-94“ ЕООД 205/464кв. м.ид. ч. от дворно място, цялото с площ 464кв. м., находящо се в [населено място] , [улица], № 7А, представляващо УПИ ***-***, *** в кв.*** на ***-ти подрайон на [населено място], при граници: [улица], УПИ ***-***, УПИ ***-***, ***-*** и ***-***.
От събраните гласни доказателства, показанията на свидетеля М. Д. М.-брат на ищцата С. Д. Д., е установено, че е живял на [улица], № 7 до 1975-76г., когато се установил със семейството си в жилището на съпругата си, но продължил да ходи там да вижда майка си поне веднъж седмично. Винаги е имало ограда между техния имот и този откъм [улица], направена от бетонови колове и мрежа.Собственик на другия имот били баба К. и дядо Д..Баба К. била болна на легло дълги години.Видял в един момент, че има бетонова стена и строеж към [улица].От стената нямало видимост към [улица].След смъртта на баща му през 1990г. си уредили сметките със сестра му като оставил всичко на сестра си срещу обезщетение. На първия етаж на къщата живеела сестра му, а на втория-техен братовчед-Х. М. Г..Баба К. имала достъп до къщата си от две места - по път откъм [улица], но понеже били в добри отношения, баща му й позволил да минава през едно малко пространство на оградата, пред къщата им и да излиза на [улица].
Свидетелят Д. заявил, че е съсед, живее на [улица], в имот № *** от 1968г. Знаел, че имотът на баба К. е ***. Къщата й била на 70-80м. от границата с имот ***.Между имот *** и *** имало мрежа, както и между *** и ***, където имало насяти люляци.При преглед на графика № 1 от основното заключение на вещото лице по допуснатата СТЕ, свидетелят поддържал, че по зелената линия ограда между имота на баба К. и С. нямало.Много по-късно, през 1998г. вече имало ограда.Баба К. имала порта между имоти *** и *** от [улица]. Портичката била на № 7а, от там минавала баба К.. Имала си пътечка между имоти *** и ***.Строителят, който строял направил оградата.В имота имало построени гаражи.Достъпът до гаражите бил от [улица], от там бил входът. Преди 4-5 години имало нов допълнителен зид. Строителят дошъл при тях за разрешение. Дали и при другите съседи е ходил не знаел.
Посочено е, че съобразно заключенията на вещите лица по приетите СТЕ, действалите за територията планове са: КП от 1956г.; РП от 1966г., одобрен със заповед от 01.07.1966г. и изменян със заповед 77/11.07.1975г. ; РП на 25-ти м. р., одобрен със заповед № 130/05.07.1983г.; КП от 1988г. за 25-ти м. р. на [населено място], одобрен със заповед № Г- 27/22.06.1992г. /не влязъл в сила/ и заповед № РД-18-92/14.10.2008г. за одобряване на КК и КР на [населено място].
По КП от 1956г. имотът с идентификатор *** се идентифицира с имоти пл. *** и *** в кв. ***, съставляващ парцел ***. В плана е нанесена корекция, като парцел *** е станал парцел ***-***, *** в кв. ***.Няма данни кога е извършена корекцията.В този план, в разписния лист имот *** е записан на К. Д. и НА № 387, д. 483, р. 2556/1918г., а за имот *** е записан М. М. Д. с НА от 1963г. на мястото на И. М..Измерената площ от растерното изображение на плана на имот *** е 213кв. м., а на ***-279кв. м.
В РП от 1966г. имотът с идентификатор *** се идентифицира с имот с пл. № *** и ***, като в плана е нанесена промяна-парцел *** е станал парцел ***-***, *** в кв. ***. Растерното изображение не е с добро качество на сканиране и не може да се използва.Кадастралната основа е на плана от 1956г., номерата на имотите са същите, поради което вещото лице приело, че и площите са същите.
В плана от 1975г., който представлява актуализация на предходните планове на 25- ти подрайон на [населено място], имотът с идентификатор *** се идентифицира с имоти с пл. № *** и *** и парцел ***-***, *** в кв. *** по плана на ***-ти подрайон. Измерената площ от растерното изображение на плана за имот *** е с площ 213кв. м., а за имот ***-279кв. м.С актуализацията на плана кв. *** вече е кв. ***.
В ЗРП от 1983г. имот с идентификатор *** се идентифицира с имоти с пл. №№ *** и ***, като част от имот *** с площ от 143кв. м., измерена цифрово по растерно изображение на плана попадал според предвиждането на плана в част от територията за обезщетение на собственици от детски дом от кв.***, попадащ западно от [улица].Останалата част по плана на ***-ти подрайон е била отредена за жилищен комплекс с гаражи и обезщетение отчуждения за обществени нужди, като тук попадали останалата част от имот *** с площ 70кв. м. и целият *** с площ от 279кв. м.
В КП 1988 имотът с идентификатор *** се идентифицира с имоти с пл. №№ *** и ***, с площ съответно 208кв. м. и 256кв. м. С този план е извършена промяна на границата на стар *** откъм ул. П. във връзка с отчуждителната процедура от 1982г. на 32кв. м. за улична регулация откъм ул. П. /реално измерена 28кв. м./ и западната граница между него и съседния му имот, без да се променя границата между двата имота пл. *** и пл. ***.
По действащия план от 1983г. регулационната линия преминавала през имот *** от север на юг.
По всички действали планове от 1956г. до плана от 1988г. имотите пл. №№ *** и *** не са променяни като контур и площ, както и границата между имоти с пл. ***/стар ***/ и ***/***/ не е променяна, с изключение на източната граница на ***/стар ***/ от към [улица], с оглед проведената отчуждителна процедура със заповед № 1462/30.07.1982г.Не са променяни и имотните граници на парцел ***,*** по ЗРП от 1983г.С ЧИЗРП и ЧКЗСП одобрен със заповед от 05.04.1996г. /ползвал като основа номерацията на имотите по плана от 1956г., но с контур от плана от 1988г. и невлезлия в сила план от 1992г. относно номерацията на кв., вместо влезлия в сила РП от 1983г./ в обхвата на парцели ***-***,*** , ***- ***, ***-***, ***-***, *** кв. *** по плана на ***-ти микрорайон се отреждат УПИ ***- ***,*** в кв. ***, отговарящ на процесния имот и УПИ ***.Заповедта за одобрение на ПУП от 1996г., касаела само имотите откъм ул. Е., но не и имот ***, за който не е открито изменение на действащ РП, изработен ПУП - ПР, ПЗ или ПРЗ. Съгласно тази заповед е променено предвиждането на плана от 1983г. и за процесния имот е отреден парцел в кв. ***.Вещото лице е посочило, че по отношение на посочените в заповедта от 1996г. имоти е мислимо по силата на пар. 22 ЗУТ, регулацията да е приложена само относно границата на имот ***.На място материализирана граница между имот *** и *** нямало.В разработката с този план предвиждането на плана от 1983г. за процесния имот се заличавало /без това да е посочено в заповедта/.За останалата част от имота действащ бил ЗРП от 1983г.По невлезлия в сила РП от 1992г. парцел в кв. *** включвал имоти **/стар ***/ и ***/стар ***/. В КП от 1988г. имоти *** и *** съществували, като с приемане на КККР през 2008г. процесният имот е бил с площ от 246.23кв. м, без данни за собственост и се идентифицира с имот *** по плана от 1983г./, съответно имот *** е с площ от 534.58кв. м. и в неговата източна част се идентифицира имот *** по плана от 1983г./. През 2013г. въз основа на скица - проект за нанасяне на дворищно - регулационната граница между УПИ ***-***, ***-***,*** е издаден акт за непълноти и грешки и заповед за изменение от 31.05.2013г. на КККР, като в проекта е била представена комбинирана скица от невлезлия в сила план от 1992г. и копие от ЧИЗРП и ЧКЗСП одобрен със заповедта от 05.04.1996г.На място в. л. е установило материализирана граница между двата имота преди изм. 2013г., а след изменението намираща се в централната му част от север на юг. На графика 1 в. л. е отразило в зелен цвят установената на терен граница между двата имота, която граница сочи да не е променяна до 2013г. и да е съответна на имотните граници установени по предходните планове от 1956г. нататък. Така установената като материализирана на терен граница, в. л. посочило, че е съответна на границата установена с КККР преди изменението от 2013г.Обособената реална част преди изменението през 2013г. в. л. заявило, че отговаря на изискванията на закона за образуване на самостоятелен парцел, но два самостоятелни имота не биха могли да се образуват от сегашния имот ***, доколкото вътрешният имот би бил лишен от достъп до път, а и поради липса на достатъчна площ.Според в. л. по всички действали планове, имот *** не е имал достъп до път.След извършени справки в. л. не е установило адм. карта, която да пази адресите на имотите, като процесният имот е вписан на адрес [населено място], [улица].
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд е приел, че спорът се основава на твърдението на ищците, че погрешно имотът им с площ от 270кв. м. е заснет в границите на имот с идентификатор *** по КК и КР на [населено място], а не самостоятелно, като не е спазена западната имотната граница, съобразно КП от 1988г., която грешка искат да бъде отстранена.
Ищците С. Д. Д., като наследник на Д. М. Д. и страна по договор за доброволна делба и Г. М. Г. и Х. М. Г., като правоприемници на Д. М. М. и след сключена спогодба по извършването на съдебна делба по гр. д. № 4226/1982 г. на ВРС, се легитимират като собственици на ПИ пл. № *** по КП 1956г., РП от 1966 г., ЗРП от 1983г., а ответниците на ПИ пл. № ***, идентични на имоти, съответно *** и *** по КП 1988г., според заключението на вещото лице по изслушаните СТЕ като двата имота са включени в обхвата на ПИ *** по КК и КР на [населено място].
Съдът е приел, че материализирана на място ограда между имота на ищците и ответниците има като според свидетеля М. такава винаги е имало, а според свидетеля Д., тя се е появила по - късно, към 1998г., като построена от строителя в имот № *** по КК и КР на [населено място].Според вещото лице при действието от КП 1956г. до КП 1988г. за имоти пл. №№ *** и *** не е променян контура и площта им, с изключение на промяната на имот пл. № ***/стар ***/ по източната граница, предвид проведената отчуждителна процедура от 1982г. на 32кв. м. от имота, а по измерване по растерната основа-28кв. м. за провеждане на уличната регулация на [улица], която промяна не се отразява на спорната западна имотна граница.Прието е, че дори и да се даде вяра на показанията на свидетеля Д., че масивната ограда по западната граница на имота на ищците е била построена по-късно, то не е спорно, че С. Д. Д. и баба К. и съпруга й Д. са владяли отделно двата си съседни имота, което е установено от показанията на същия свидетел.
Прието е още, че съгласно заключението на вещото лице имот с пл. *** е включен в парцел *** /***/. Съсобственият парцел ***, кв.*** по плана на града е образуван с РП от 1966г., включващ имоти с пл. №№ *** и ***. По действащите КП границите на двата имота включени в парцела не са променяни, нито тези на отредения за тях парцел с РП.Посочено е, че ЗПИМН /отм./ има пряко отчуждително действие и по силата на отреждането му, следва да се приеме, че двата имота са станали съставна част на образуван по регулация съсобствен парцел и от момента на влизането му в сила, включените в него имоти са загубили самостоятелност и е възникнала съсобственост върху парцела, при което частите на собствениците на включените в него имоти се изравняват.По следващия РП от 1983г., имотът на ищците пл. *** се включва с цялата си площ в процесния имот, а този на ответниците с площ от 40кв. м.Останалата част от имота на ответниците е предвидена за обезщетяване.Планът, като приет при действието на ЗТСУ /отм./ има пряко отчуждително действие, освен за мероприятия по чл.22 ЗТСУ отм., където следва да се проведе специална процедура по обезщетяване, каквато според в. л. няма провеждана.Отчуждителната процедура е извършена единствено относно провеждането на предвижданията за улична регулация въз основа на заповедта от 1982г. и оценителния протокол.Прилагането на дворищната регулация, както по ЗПИНМ, така и по ЗТСУ, настъпва едва след заплащане обезщетение за придаваеми части или изравняване частите в общия парцел, или заемане имотите по установения ред.Взето е предвид, че едва тогава планът се счита за приложен и създадените с него граници следва да се считат за имотни, които следва да се имат предвид при изработването на следващ КП или РП съгласно чл. 33 ЗТСУ/отм./ и ако до изработването на следващия план регулацията не е приложена, то отчуждителното му действие се прекратява и старите имотни граници следва да служат като основа за изработване на новия план.Според вещото лице по допуснатата СТЕ, няма никакви данни за прилагане на проведените регулации, чрез заплащане на обезщетение за придаваеми части, с изключение на РП 1983г., но само по отношение на източната граница към [улица].С последващия ЧИЗРП и ЧКЗСП одобрен със заповед от 05.04.1996г. в обхвата на парцели *** , ***, *** , *** кв. *** по плана на ***микрорайон се отреждат УПИ *** в кв. ***, отговарящ на процесния имот и УПИ ***.Заповедта за одобрение на ПУП от 1996г. касае според заключението на вещото лице само имотите откъм ул. Е., видно от графичната част на заповедта, но не и имот ***, за който вещото лице не открива изменение на действащ РП.Прието е, че и с тази заповед имот *** не е урегулиран, поради което последно действащият за него РП е този от 1983г., за приложението на който също няма данни за уреждане сметки по регулация, а съществувалата на терен граница между двата имота, съответна на КП от 1988г., никога не е променяна, съгласно гласните доказателства и отразяванията от вещото лице по КП.Този РП се явява заварен от ЗУТ /2001г./, който запазва действието на заварените при влизането му в сила ДРП, но не и отчуждителното действие, освен ако регулацията е приложена до влизане в сила на ЗУТ или по реда на пар. 6 ПРЗУТ.За имот 527 няма данни за приложение в предвидения в пар. 6 ПРЗУТ 6- месечен срок.Планът от 1983г. не е приложен, защото не е имало обезщетяване на частите в общия парцел, нито общо владение на парцела от собствениците на отделните включени в него имоти -*** и ***.Свидетелят М. е посочил, че баба К. /собственик на имот пл. № ***/ имала достъп до къщата си от [улица], но била допускана да преминава от къщата си, покрай къщата на наследодателя на С. Д. Д., построена в имот пл. № *** и да излиза на [улица], защото съседите са били в добри отношения, но не установява владението й, още по-малко по отношение на целия имот.Свидетелят Д. поддържал, че баба К. е стигала до имота си по пътечка през портичка между имоти *** и *** на адрес [улица], а не през имота на С. Д. Д..Всеки от съседите е зачитал правото на собственост в рамките на документа му за собственост.Въззивният съд е приел, че имот *** не е урегулиран и с РП от 1996г., защото е бил урегулиран съседния-***. Изложени са мотиви, че след като регулацията не е приложена, отчуждителното й действие е отпаднало, съгласно пар. 8 ПР на ЗУТ и границите на собствеността се определят от имотните граници, а не от регулационните.
Въз основа на горното е направен извод, че ищците са собственици на имот пл. № *** по КП от 1988г., за който е извършено отчуждаване със заповед № 1462/30.07.1982г. на 32кв. м. в източната му част към [улица], измерени от вещото лице по допуснатата СТЕ по растерна основа в размер на 28кв. м., съответстващ на реалната част от имот с идентификатор ***, оконтурена от вещото лице по допуснатата СТЕ на графика 5 със син контур и обозначена от първоинстанционния съд като заключена между точки А-Б-В-Г-А.Посочено е, че КК няма вещно - прехвърлително действие и грешното заснемане в кадастралната карта на границите на един недвижим имот не води до промяна на правата на собственост върху грешно заснетата част от имота.За неоснователно е прието оплакването на ответниците, че от имота с идентификатор *** по КК и КР на [населено място] не могат да се обособят два имота, отговарящи на изискванията за площ и достъп до път, тъй като може да бъде изготвен ПУП, защото според вещото лице това е технически възможно и при съгласие на страните, като се уредят имотните взаимоотношения, а и спорната реална част може да се обособи в самостоятелен УПИ.
При уважаване на главния иск, съдът е приел, че не следва да се произнася по евентуално предявения.
Допускането на касационното обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд е обусловено от посочване от страна на касаторите на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по първия поставен въпрос.В постоянната си практика ВКС приема, че въззивният съд е длъжен да даде свое собствено разрешение на спорния предмет на делото като извърши самостоятелна преценка на доказателствата, формира свои самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и ги изрази писмено в мотивите към решението си. Мотивите към въззивното решение следва да съдържат изложение относно приетата за установена фактическа обстановка по делото, преценка на доказателствата, доводите и възраженията на страните и приложението на закона.При това съдът е длъжен да прецени всички допустими и относими доказателства, и то съвкупно/в тяхната взаимна връзка и зависимост/ като в мотивите на решението съдът трябва да обсъди доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани/решение № 120 от 04.04.2013 г. по гр. д. № 964/2012 г. на IV г. о. на ВКС; решение № 157 от 08.11.2011 г. по т. д. № 823/2010 г. на II т. о. на ВКС; решение № 382 от 21.01.2016 г. по гр. д. № 2056/2015 г. на IV г. о. на ВКС/.
Въззивният съд е изпълнил това си задължение и е дал отговор на всички доводи и възражения на страните.Въз основа на представените по делото писмени доказателства и заключенията по допуснатите основна и допълнителна СТЕ, е приел, че праводателите на страните са били собственици на съседни поземлени имоти, които по КП от 1956г. са имоти с №№*** и ***.Първият регулационен план е бил приет през 1966г., когато за двата поземлени имота е бил отреден съсобствен по регулация парцел ***.Впоследствие е извършена корекция в РП от 1966г., в който парцел *** е станал парцел Х***. По следващия РП от 1983г., имотът на ищците пл. *** се включва с цялата си площ в процесния имот, а този на ответниците с площ от 40кв. м.Съобразено е, че по всички действали планове от 1956г. до плана от 1988г. имотите пл. №№ *** и *** не са променяни като контур и площ, както и границата между имоти с пл. ***/стар ***/ и ***/***/ не е променяна, с изключение на източната граница на ***/стар ***/ от към [улица], с оглед проведената отчуждителна процедура за обществено мероприятие.Отчетено е, че последващият ЧИЗРП и ЧКЗСП одобрен със заповед от 05.04.1996г. засяга само имотите откъм ул. Е., но не и имот ***/номера на процесния имот по действащата кадастрална карта/. Поради това е прието, че последно действащият за спорния имот РП е този от 1983г.
Съобразена е и практиката на ВКС, че съгласно § 6, ал. 2 от ПР на ЗУТ действащите към деня на влизане в сила на този закон дворищнорегулационни планове могат да бъдат приложени по досегашния ред в 6-месечен срок от деня на влизането в сила на закона. Според § 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ след изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява автоматично/ ТР № 3/28.03.2011 г. по тълк. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС/.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по втория и четвърти въпроси, които са сходни по съдържание, тъй като в случая те са неотносими.От съдържанието на представения по делото договор за доброволна делба от 1991г. се установява, че е прекратена съсобствеността върху недвижим имот, който съсобствениците са придобили по наследяване от Д. М. Д..Участващите в сключването на договора преживяла съпруга и две деца са прекратили съсобствеността върху първи етаж от жилищна сграда, която фактически е изградена върху поземлен имот №***, както и на 1/2 ид. ч. от парцел ***, ***.Не е извършена делба на дворищнорегулационен парцел в нарушение на разпоредбата на чл.59 от ЗТСУ-отм., действаща към момента на сключване на договора.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по третия въпрос.Тълкувателно решение № 3 от 1993 г. на ОСГК, което е постановено при действието на ЗТСУ/отм./ приема, че дворищнорегулационния план има отчуждително действие, като преминаването на собствеността е условно - след изпълнение на законовите изисквания за заплащане на обезщетението и завземане на имота.Ако тези условия не са изпълнени при бъдещо изменение на плана собствеността върху придаваемия имот, който не е заплатен и завзет, се възстановява на предишния собственик.Според решение №200 от 11.05.2011г. по гр. д.№ 439/2010 г. на ВКС, I г. о., което се споделя от настоящия състав, ТР № 3/1993 г. на ОСГК на ВС има отношение не само към дворищнорегулационните планове, изработени при действието на ЗТСУ /отм./, но и към тези, които са приети при действалите преди това закони - ЗПИНМ, ЗБНМ, Закон за благоустройство на населените места в Княжество /Царство/ България.Това е така, тъй като ако не е бил приложен планът, приет при действието на ЗТСУ /отм./, съдът следва да проследи дали е бил приложен някой от предходните планове, приети при действието на по-стари закони/в същия смисъл е и решение № 780 от 13.11.2009 г. по гр. д. № 3024/2008 г. на III г. о./.
Въззивният съд се е съобразил изцяло с посочената съдебна практика и е приел, че както РП от 1966г., така и последващия РП от 1983г. се явяват заварени от ЗУТ.Прието е още, че и двата РП не са приложени, защото не е имало заплащане на обезщетение за изравняване на частите в образувания съсобствен дворищнорегулационен парцел.След като регулацията не е била приложена както по първия, така и по последващия регулационен план, отчуждителното им действие се прекратява и съществуващите стари имотни граници следва да послужат за основа при изработване на новия план.В кадастралната карта имотът на ищците следва да бъде нанесен според площта и границите, които са определени с КП от 1988г., тъй като при съставянето му е отчетено, че със заповед № 1462/30.07.1982г. са отчуждени на 32кв. м. от имота в източната му част към [улица],
Въззивният съд е съобразил и това, че одобрението на кадастралната карта няма вещно-прехвърлително действие, нито може да погаси или измени правото на собственост върху имотите по действащия регулационен план /ПУП/, нито въз основа на него може да възникне съсобственост, при действащи регулационен план /ПУП/ и кадастрална карта границите на собственост на имотите се определят съобразно действащия регулационен план /ПУП/, а не по кадастралната карта.Несъответствията между действителното правно положение и отразеното в картата няма правопораждащо или правопрекратяващо действие./т. 4 на ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК на ВКС, решение № 50008/01.02.2023 г. по гр. д. № 1745/2022 г. на ВКС, І г. о., решение № 48/16.03.2015 г. по гр. д. № 6047/2014 г. на ВКС, І г. о., решение № 60112/12.10.2021 г. по гр. д. № 1042/2021 г. на ВКС I г. о./.
Въпрос №5 е неотносим към решаващите изводи на въззивния съд, който е приел, че имотът на ищците следва да се отрази в кадастралналата карта съобразно отразяването му в КП от 1988г., а не по някои от действащите регулационни планове.В този случай въпроси, които са свързани с приложението на чл.200 от ЗУТ нямат отношение.
Последните два въпроса са фактически, а не правни, което е формално основание да не бъде допускано касационно обжалване по тях.
Не може да бъде споделена и тезата на касаторите, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.
За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост.Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, както и неприлагането от страна на въззивния съд на императивна правна норма. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, в който законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл, както и когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на отменена правна норма.При прочита на обжалваното решение подобни пороци не се установяват.Същото е постановено при точното приложение на разпоредбите, относими към производство по предявения иск, както и с трайно установената практика на ВКС.
С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторите следва да заплатят на ответницата по касация С. Д. Д. направените от последната разноски в настоящото производство, а именно сумата от 3000 лв. за адвокатско възнаграждение.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделениеОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 473 от 29.04.2024 г. по в. гр. д. № 1864/2023 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА П. В. С., Л. Н. В., М. К. К., М. И. А., Е. Д. П., П. Й. В. и Ж. П. П. да заплатят на С. Д. Д., направените в касационното производство разноски, а именно сумата от 3000 лв. за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: