О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3590

София, 09.07. 2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 12.03.2025 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Й.

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д. Х. Мъгърдичян

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 3677/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Ц. Г. Ц. и Г. Н. Ц. - двете страни по в. гр. д. № 56/2024 г. на Варненския окръжен съд срещу въззивното решение № 525/15.05.2024 г. по делото, с което е отменено първоинстанционно решение, с което е изменен на основание чл.59, ал.9 СК режим на лични отношения между бащата Ц. Г. Ц. и децата Д. и С. и в останалата част решението е потвърдено.

Касационните жалби са допустими, подадени са в срок от страни по делото срещу въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване и жалбите са редовни.

Детето Д. е родено през 2011 г., а детето С. през 2016 г.

За мотивите на въззивния съд:

И двете страни са предявили искове по чл.59 ал.9 СК. И двете страни са обжалвали въззивното решение. Изложени са твърденията и доводите им, на които са основани исковете и жалбите им.

Двете страни нямат доводи, че фактическата обстановка не е правилно установена, поради което и на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно фактическата обстановка.

Въззивният съд е обсъдил задълбочено доводите и възраженията на страните по родителските права и местоживеенето на децата, по режима на лични отношения и по издръжката на децата.

По родителските права и местоживеенето на децата:

Въззивният съд е приел, че основното искане на бащата е да бъде постановено „споделено родителство“ между него и майката, но съгласно ТР № 1/03.07.2017 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС разпоредбата на чл.59, ал.2 СК изключва такава възможност в случай, че не се постигне споразумение по упражняването на родителските права.

Въззивният съд е разгледал исковете на родителите, като е изхождал от интересите на двете малолетни деца и така е приел, че майката трябва да продължи да упражнява родителските права, като е съобразил и желанието на детето Д., с което не е обвързан, както и с влошените отношения между родителите, но е преценил и това, че поведението на майката е по-зряло от това на бащата, необходимостта от установеността на децата на едно място и полаганите до момента грижи и отношението на майката към децата и възможностите за помощ от нейните родители (баба и дядо на децата) и близки при отглеждане и възпитание на децата и от социалното и обкръжение.

Въззивният съд е заявил, че споделя изводът на първоинстанционния съд, че предоставянето на родителските права на единия родител при невъзможност те да бъдат упражнявани общо от двамата не е равнозначно на отнемане на родителските права от другия съпруг (родител) по смисъла на чл.132 и сл. от СК. Родителят, който не упражнява непосредствено родителските права, не е лишен от тях. Родителите следва да положат грижи, за да подобрят комуникацията помежду си. И двамата следва да преосмислят поведението си и изказванията си към другия, тъй като и двамата с действията си проявяват признаците на отчуждаващия родител - забрана на децата да се свързват с другия родител, игнориране на другия родител при вземане на решения, касаещи децата, внушаване на децата на определени обстоятелства.

По режима на лични отношения:

Въззивният съд споделя извода на първоинстанционния съд, че от предходното произнасяне на съда с решение е настъпила съществена промяна в обстоятелствата по смисъла на чл.59, ал.9 СК, която е свързана с установяване по делото по несъмнен начин изначална липса на добро функциониране на определения режим на лични контакти между децата и техния баща, което се констатира от множество жалби и сигнали, които са подавани от родителите в ДСП-Варна, ОД на МВР-Варна, РП-Варна, включително и заведеното изпълнително дело за принудително осъществяване на режима на личен контакт между бащата и децата, както и от ангажираната кореспонденция между родителите, водена посредством електронна поща.

Искането на бащата съвпада с искането за споделено родителстване и формулирано по този начин, като претенция на режима на лични отношения, цели заобикаляне на постановеното в т.1 на ТР № 1/03.07.2017 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС. Въззивният съд вече е изложил мотиви по това искане по това искане за съвместно упражняване на родителските права.

СК не разписва правила за това какъв да бъде интензитетът на личния контакт на детето с родителя, като дава на съда свобода да преценява конкретните правнозначими обстоятелства с оглед интереса на детето, за да се постигне възможност детето да расте и се развива под грижите и с подкрепата на двамата родители.

Въззивният съд е мотивирал извода си, че една от мерките, които могат да предотвратят задълбочаването на конфликта и запазване на връзката на децата с бащата е максимално разширен режим на лични отношения с децата. Първоинстанционният съд е определил достатъчно разширен режим, но въззивният съд е преценил, че определеното време за осъществяване на такъв режим в делничен ден е крайно неудобен за децата, доколкото това ще попречи на ритъма на учебния процес и за подготовката им за училище, в случая съдът е длъжен да предпочете интереса на децата пред този на родителя. Неправилно е разбирането на въззивника, че във всички случаи времето, което той прекарва с децата, е абсолютно равно с това, което те прекарват с майка си.

По издръжката на децата:

Въззивният съд е мотивирал изменението на обстоятелствата, които имат значение за определяне на издръжката за изминалите повече от четири години от първоначалното и определяне. Съобразил е порасналите нужди на децата и възможността на бащата да я дава, както и настъпилите промени в обществено-икономическите условия на страната, довели до нарастването на разходите. Съобразил е минималния размер на издръжката и средния общ разход на домакинствата според данните на НСИ и липсата на специфични нужди и така е определил размера на издръжката на 550 лева месечно за всяко дете, който е разпределил между родителите според техните възможности и това кой осъществява непосредствените грижи за децата. Така е определил, че бащата следва да заплаща издръжка по 300 лева месечно за всяко дете, както е определил и първоинстанционният съд.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Жалбоподателят Ц. Ц. иска съдът да предостави родителските права за съвместно упражняване от двамата родители, а децата да живеят на равни периоди при всеки един от родителите, евентуално определеният режим на лични отношения да бъде още повече разширен и да бъде съобразен с предоставения на бабата на децата по бащина линия режим на лични отношения.

Жалбоподателят поставя следните правни въпроси, за които твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК:

1. Следва ли при определяне на режим на лични отношения между родители и дете да бъде съобразен вече определеният със съдебно решение режим между децата и тяхната баба (майката на жалбоподателя) по начин, който позволява ефективното изпълнение на двата режима? 2. Какъв е обемът на един „максимално разширен“ режим на лични контакти? В интерес на децата ли е този „максимално разширен“ режим да бъде определен по начин, който включва освен почивно, така и учебно време, в което те да са при всеки родител? 3. Колко време от времето на детето следва да се смята за достатъчно, то да прекарва с родителя си, за да се поддържа и развива нормална връзка дете-родител и за да е изпълнено позитивно задължение на държавата по чл.8 ЕКПЧОС, за да се гарантира правото на семеен живот на детето с всеки от родителите му? 4. При равни други условия трябва ли „състезанието“ за родителските права да се „спечели“ от родителя, който предлага режим на споделено родителство, ако другият родител необосновано го отхвърля? 5. Приложим ли е при спорове между родителите относно децата им Законът за равнопоставеност между жените и мъжете? 6. Трябва ли да се преценява дали процесуалното поведение на спорещите родители е в интерес на детето при преценката на кой от тях да се предостави за упражняване на родителските права? 7. Как се прилага чл.138а СК? Сезираният съд ли разпорежда задължителна социална услуга или указва на компетентната ДСП да издаде заповед? Може ли сезираният съд да се произнесе по чл.138а СК с определение за привременни мерки или това става само с решението по делото? 8. Може ли съдът по силата на чл.59, ал.2 и чл.127, ал.2 СК, с които съответно се дава право на съда да реши въпроса на кого (на майката или на бащата) се предоставя упражняването на родителските права да отнеме правата на единия родител с възлагането на правата на другия? Кои права съдът възлага при все, че съгласно чл.47, ал.5 от конституцията „условията и редът за ограничаване или отнемане на родителските права се определя със закон? 9. Следва ли при определянето на времето на лични отношения в най-добър интерес на детето уикендите и другото определяемо време в календара, което детето трябва да е при всеки от родителите да се определят на годишна база, а не както е масовата практика на съдилищата – на месечна база, което води освен до объркване на родителите и до загуба на време на детето с някой от родителите?

Настоящият съдебен състав намира, че от поставените от жалбоподателя Ц. Ц. въпроси са обуславящи тези, които се свеждат до правомощието на съда, който разглежда искове по чл.59, ал.2 СК, да предостави на родителите споделено упражняване на родителските права и доколко следва да дава приоритет на интересите на децата или на родителите.

Тези въпроси са разрешени в съответствие с ТР от 03.07.2017 по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС, което съгласно чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт е задължително за съдилищата, поради което настоящият съдебен състав не следва да излага съображения за неговата законосъобразност и правилност, а да следи за неговото приложение, както и са разрешени в съответствие с установената практика на ВКС, която изисква съдът, който разглежда искове по чл.59, ал.2 СК да се съобразява с интересите на децата (съгласно правилото на чл.59, ал.4 СК и § 1, т.5 от ДР на Закона за закрила на детето), на които да дава приоритет пред интересите на родителите им.

Към това следва да се добави и следното:

Въззивният съд не е разрешил първия поставен въпрос. Не е приел, че има влязло в сила съдебно решение, каквото твърди жалбоподателят, с което е определен режим на лични отношения между децата и майката на жалбоподателя (тяхна баба), с което не следва да се съобрази. Жалбоподателят сочи като основание за допускане на касационно обжалване по него противоречие с решение на окръжен съд (Д.), което не обосновава наличие на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради което не следва да се обсъжда.

Вторият въпрос е хипотетичен, извън установените по делото конкретни факти и обстоятелства, които имат значение за спора. Доколкото може да се сведе до конкретните приложени от въззивния съд критерии, той не е разрешен в противоречие, а в съответствие с дадените отговори на правни въпроси в посоченото решение по гр. д. № 2778/2023 на III г. о. на ВКС: Мерките относно упражняването на родителските права и личните отношения между децата и родителите се определят при отчитане в съвкупност на всички конкретни за случая обстоятелства. Водещите критерии са нормативно уредени в чл. 59, ал. 4 СК и изведени в ППВС № 1/1974 г., а доколкото списъкът не е изчерпателен, съдът може да вземе предвид и други обстоятелства, но трябва да мотивира преценката си при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права при съблюдаване най-добрият интерес на детето, съгласно легалната му дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето. След което са изброени обстоятелства, които имат значение за най-добрия интерес на детето. Режимът на личните отношения трябва така да бъде определен от съда, с оглед особеностите на всеки случай, че да осигури в максимална степен възможност децата да растат и се развиват под грижата и с подкрепата и на двамата си родители, да предоставя оптимално възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права; да стимулира комуникацията между родителите, когато трябва да вземат общо решение за детето, включително да подпомагат комуникацията на детето с другия родител. Режимът на лични отношения трябва да е така предписан и до такава степен подробен, предвид конкретните обстоятелства, че да се избягват възможни конфликти при осъществяването му. Посочените критерии са съобразени от въззивния съд.

Третият въпрос, както и последният, също като втория са хипотетични, извън установените по делото конкретни факти и обстоятелства, които имат значение за спора. Той също не е разрешен в противоречие, а в съответствие с посоченото решение по гр. д. № 1012/2022 г. на IV г. о. на ВКС, в което е даден отговор на правния въпрос за задължението на съда да прецени най-добрия интерес на децата и за дължимата от съда преценка на всички обстоятелства, имащи отношение към вземане на решение в най-добрия интерес на децата, за необходимостта от ясно, точно и адекватно на обстоятелствата предписание относно личните отношения на децата с неупражняващия родителските права родител. Посочено е кои са критериите и обстоятелствата, които имат значение за преценката на най-добрия интерес на детето.

Този въпрос не е разрешен в противоречие, а в съответствие и с посоченото решение по гр. д. № 1241/2021 г. на IV г. о. на ВКС, с което е даден положителен отговор на въпроса: при настъпило родителско отчуждение спрямо родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, длъжен ли е съдът да определи мерки за преодоляването му, както и да съобрази режима на лични отношения с тази цел. Съставът на ВКС е приел, че: мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права.

Не противоречат на приетото в посочените решения изводите на въззивният съд, че: СК не разписва правила за това какъв да бъде интензитетът на личния контакт на детето с родителя, като дава на съда свобода да преценява конкретните правнозначими обстоятелства с оглед интереса на детето, за да се постигне възможност детето да расте и се развива под грижите и с подкрепата на двамата родители; В случая съдът е длъжен да предпочете интересът на децата пред този на родителя; Неправилно е разбирането на въззивника, че във всички случаи времето, което той прекарва с децата, е абсолютно равно с това, което те прекарват с майка си,.

В посочените, както и в другите решения на ВКС, е прието, че режимът на лични отношения се определя съобразно конкретните обстоятелства визирани по-горе като критерии за преценка на най-добрия интерес на децата)

Въпросите, които се отнасят до режим на споделено родителство са разгледани в началото. Видно от изложеното за мотивите въпросите за отнемане на правата на единия родител при възлагането на правата на другия, не са обуславящи. В съответствие с установената практика въззивният съд е приел, че предоставянето на родителските права на единия родител при невъзможност те да бъдат упражнявани общо от двамата, не е равнозначно на отнемане на родителските права от другия съпруг (родител) по смисъла на чл.132 и сл. от СК. Както и че родителят, който не упражнява непосредствено родителските права, не е лишен от тях.

Останалите въпроси не са обуславящи, не са обсъждани и не е следвало да бъдат обсъждани.

Този жалбоподател се позовава и на очевидна неправилност - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК. Това е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Като аргумент за очевидна неправилност жалбоподателят твърди, че не е съобразен най-добрият интерес на децата. Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него). В конкретния случай при запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства).

По жалбата на Г. Ц.:

Тя иска да бъде отхвърлена исковата претенция на Ц. Ц. поради липса на основание за уважаването и, евентуално иска да бъде определен разумен, а не санкционен режим.

Поставя следните въпроси

1. При съвпадение на датите на различните режими – този на бащата и този на неговата майка, има ли приоритет за прилагане на единия ? Конфликтът може ли да бъде преодолян с обединяване на двата режима на личен контакт с децата? По този въпрос твърди противоречие с определение по гр. д. № 1536/2022 г. на IV г. о. на ВКС. Това определение е постановено в производство по чл.288 ГПК, с него не е допуснато касационно обжалване. В това определение е прието, че основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса налице ли е обусловеност между делата по иск по чл.128 СК и по иск по чл.59, ал.9 СК, не е надлежно обосновано (не е налице допълнителното основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос). За пълнота е отбелязано, че нормата на чл.213 ГПК не вменява задължение на съда служебно да съедини дела, които имат връзка помежду си в едно производство, а единствено предоставя такава възможност.

Както беше посочено, въззивният съд не е разрешил тези въпроси. С посоченото определение поставените въпроси са определени като фактически, а противоречието с определение на ВКС, постановено в производство по чл.288 ГПК, не обосновава наличие на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.

2. Необходимо ли е определянето на общ режим на две деца с безспорно установени различия в ежедневните им занимания, представляващи регулярни, с години продължаващи извънкласни занимания, както в конкретния казус? Следва ли съдът да отчете тези факти и да формира мотиви за подходящ, различен за всяко от децата поотделно режим на личен контакт или поне да изложи съображения и изводи защо възприема за по-подходящ обединен и едновременно проведен режим на лични отношения на двете деца с бащата? 3. Възможно ли е за изглаждане, развитие, запазване или надграждане на емоционалната връзка дете-баща да бъде използвана гарантирана от държавата принуда по изпълнение на съдебно решение? 4. При констатирано вредоносно за децата поведение на бащата следва ли съдът да изследва и проследи корекция в поведението му преди да постанови нови, различни от действащите мерки по режима? 5. Възможно ли е изобщо тричленен състав на съда да формира абсолютно идентично вътрешно убеждение по отношение на фактите кои са приоритетите при оценяване на вътрешните изживявания на различните деца, за всяко едно от децата поотделно, предвид разликите у самите деца – тяхната чувствителност, разбиранията им, предвид различната възраст и ежедневие, поставяйки ги под общ знаменател – един общ режим, както и предвид обстоятелството, че всеки съдия от състава възприема през собствената си призма и усеща фактите по делото, имат различен професионален и житейски стаж и опит и всеки поотделно формира различно вътресобствено убеждение? 6. Следва ли всяко дете да бъде отделен обект на изследване за защита на собствения му интерес? И при различия: Следва ли за всяко дете в рамките на производството да се определи подходящ и специфичен за нуждите му/и отделен режим на личен контакт? Не се ли гарантира именно така най-пълната защита на интересите на децата? Въпросите са хипотетични. Въззивният съд не ги е разгледал и не е бил длъжен да ги разглежда.

Следващите въпроси от втори до пети включително също не са обуславящи. Въззивният съд не ги е обсъждал. Вторият въпрос е и хипотетичен. Както и петият.

В петия въпрос се съдържа оспорване на правораздавателната власт на съда да разгледа предявените от страните искове и да прилага процесуалния закон. Това не се нуждае от повече коментар.

Шестият въпрос е обуславящ, но не е разрешен както се твърди, тъй като въззивният съд е изхождал от най-добрия интерес за всяко едно от децата. Той не включва отделен режим на контакти с родителите.

По отношение на тези въпроси не са обосновани допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, така, както е предвидено в ТР № 1 /2010 г. по тълк. д. № 1 /2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Поради изложеното по тях не е налице основание за допускане на касационно обжалване.

Тази жалбоподателка също се позовава на очевидна неправилност, каквато настоящият съдебен състав не установява при прочита на въззивното решение.

Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане по касационно обжалване по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК по нито една от двете жалби.

С оглед на този изход на делото жалбоподателите нямат право на разноски, а следва да понесат разноските, които са направили. Поради което разноски не следва да се присъждат

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска касационно обжалване на въззивно решение № 525/15.05.2024 г., постановено по в. гр. д. № 56/2024 на Варненския окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.