Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/

Образувано е по жалба на О. Исуф срещу решение № 1615 от 02.10.2018 г. по адм. д. № 1651/2018 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена подадената от него жалба против заповед №18-0769-001290 от 17.05.2018 г., издадена от началник група, сектор „Пътна полиция“/ПП/- ОД МВР Бургас, за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл.171, т.4 ЗДвП - изземване свидетелството за управление на МПС, поради неизпълнение на задължението по чл.157, ал.4 ЗДвП да го върне, след като му са отнети всички контролни точки.

Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. В издадената заповед са посочени наказателни постановления за периода 2005 г.-2012 г., а принудителната административна мярка е наложена 6 години по - късно. В акта не е посочено ясно на коя дата е останал без контролни точки. През 2013 г. органите на МВР са продължили да му налагат административни наказания и да му отнемат точки. На 17.06.2015 г. му е преиздадено свидетелството за управление на МПС №[номер] валидно до17.06.2020 г. и е издаден нов контролен талон №5572671. Своевременно е подал документи за преиздаване на свидетелството за управление на МПС с изтичащ срок и е възстановявал точки при намаляването им. Съдът не е анализирал приложената по делото справка картон на водача, а е взел предвид само посочените в заповедта наказателни постановления. Ответната страна не е взела становище.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, на 16.10.2018 г., при връчено съобщение за решението на 19.10.2018 г. Разгледана по същество е неоснователна.

За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че от наличните наказателни постановления се установява, че на 11.07.2008 г., когато е издадено наказателно постановление №2449, жалбоподателят е притежавал 23 к. т. С...