Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Общински съвет - Силистра, представляван от председателя му, против решение № 102/11.10.2018 г. по адм. д. № 114/2018 г. по описа на Административен съд – Силистра. С обжалвания съдебен акт е отменена Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услугите (Наредбата) в община С., приета с решение № 1105 по протокол № 44 от 06.03.2003 г. от заседание на Общинския съвет - Силистра. Касаторът счита решението за неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на оспорвания съдебен акт.

Ответникът – прокурорът при Окръжна прокуратура - Силистра, не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред Административен съд – Силистра е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Силистра против Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услугите (Наредбата) в община С..

При установената по делото фактическа обстановка, съдът е отменил оспорената с протеста Наредба, като е приел, че не са спазени правилата на чл.14, ал. 2 и чл.15, ал.1 от Указ № 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ), в приложимата му редакция към ДВ, бр. 57/22.07.1980 г. и на чл. 28 от ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) (ЗНА). Посочил е, че липсват доказателства за изпращане на проекта за процесната Наредба, заедно с мотивите, на заинтересованите обществени организации и ведомства, които да организират неговото обсъждане и да дадат мотивирано становище. След подробен анализ на относимите разпоредби и приложените по делото доказателства, административният съд е приел, че оспореният подзаконов нормативен акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които представляват основание за отмяна му по смисъла на чл. 193, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 146, т. 3 от АПК. Решението е правилно.

Основателно съдът е приел, че в случая са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Касационната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд относно неспазването на условията предвидени в чл.14, ал. 2 и чл.15, ал.1 от Указа 883/24.04.1974 г. и на чл. 28, изр. 2 от ЗНА.

Неоснователен е доводът на касатора за противоречие на съдебния акт с материалния закон, поради неприложимост на изискванията на ЗНА и Указ № 883/24.04.1974 г. към административнопроизводствените правила, действали към момента на приемане на оспорената Наредба. Съгласно чл. 8 от ЗНА /Изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г./ всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Систематическото тълкуване на разпоредбата обосновава извод за приложимост на ЗНА, включително – чл. 28, изр. 2 от ЗНА /редакция, ДВ, бр.27/1973 г., в сила до приемането на новата разпоредба /ДВ, бр. 46 от 12.06.2007 г./. Според посочената разпоредба законопроектът се изготвя съобразно този закон и указа за неговото прилагане. Той се придружава от мотиви. Изискване за обсъждане на проекта и изготвяне на мотиви към проекта съдържа и разпоредбата на чл.15 от Указ № 883/24.04.1974 г. съгласно която органът, който отговаря за изготвяне на законопроекта, го изпраща заедно с мотивите на заинтересуваните министерства, други ведомства или обществени организации, които организират неговото обсъждане и дават мотивирано становище. Указ № 883/24.04.1974 г. е приложим към предмета на спора нормативен акт, тъй като съдържа общи изисквания към проектите на нормативни актове, включително тези от местно значение.

В хода на производството не са представени каквито и да е доказателства за изпълнение на изискванията на чл. 28, изр. 2 от ЗНА и на чл. 14 ал. 2 от Указ № 883/24.04.1974 г., според които към проекта за нормативен акт задължително следва да се изготвят и приложат мотиви. Липсата на мотиви е от съществено значение за осигуряване на възможността на засегнатите от Наредбата лица, които в настоящия случай са неопределяемо широк кръг, да заявят мнения, становища по нейните текстове, като да мотивират позицията си въз основа на изтъкнатите от вносителя доводи. Мотивите обосновават и необходимостта от приемане на изцяло нов подзаконов нормативен акт, а не изменение на някой от текстовете засегнати от приети от законодателния орган на държавата актове от по-висока степен. За да се приеме нов нормативен акт е необходимо да се установи по безспорен и категоричен начин, че урегулирането на съответните обществени отношения коренно се различава от предходните правни позиции на законодателя.

Липсата на приложени към проекта за нормативен акт на основание чл. 28, изр. 2 от ЗАН ясни мотиви и публикуването им при провеждане на производството по приемане на акта, е ограничило във недопустимо висока степен възможността за пълноценно и своевременно участие на заинтересовани лица и организации в производството по приемане на Наредбата. Нито в хода на производството пред първоинстанционния съд, нито пред настоящата инстанция са изтъкнати доводи и представени доказателства относно обстоятелствата, водещи до съществено изменение в урегулираните от старата наредба обществени отношения и налагащи приемане на изцяло нов нормативен акт. Това ограничение е безспорно основание за формулиране на извод за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до незаконосъобразност на атакувания пред съда акт.

Твърденията на касатора за наличие на мотиви в докладната записка на кмета на общината и входирането на 19.02.2003 г. за приемане на Наредбата, не следва да бъдат кредитирани. Решение № 1105 по протокол № 44/06.03.2003 г. на Общинския съвет е прието очевидно след 14-дневен срок, на това не обосновава извод за предоставена възможност на заинтересуваните министерства, други ведомства или обществени организации да дадат мотивирано становище за проекта на Наредбата. В тежест на органа е било да докаже, като представи доказателства за оповестяване и осъществено обсъждане на проекта. Административният орган е следвало да окомплектова в пълнота преписката по приемане на подзаконовия нормативен акт и да може във всеки бъдещ момент да представи доказателства за реда и вида на предприетите и изпълнени от него процесуални действия.

Предвид гореизложеното, настоящата инстанция счита, че първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила като постановено при изяснена фактическа обстановка и при правилна и обоснована преценка за незаконосъобразност на атакувания подзаконов нормативен акт.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 102/11.10.2018 г. по адм. д. № 114/2018 г. по описа на Административен съд – Силистра. РЕШЕНИЕТО е окончателно.