Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - град София чрез юрк. К.Н, против решение № 502 от 30.07.2018 г., постановено по адм. дело № 277/2018г. на Административен съд-Пазарджик, с което е отменено като незаконосъобразно Уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания с изх.№ № 02-130-2600/375 от 02.02.2018г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Изложени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Конкретните твърдения са, че съдът неправилно е кредитирал изцяло заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-агрономическа експертиза, като не е взел под внимание констатациите от извършената проверка на място от експерти на Регионален технически инспекторат. Касаторът моли настоящата инстанция да отмени изцяло обжалваното решение, като потвърди оспорения административен акт като законосъобразен. Претендира разноски.
Ответната страна – „БУЛГАРЦВЕТ-ВЕЛИНГРАД” ЕООД – гр. В., чрез упълномощения й процесуален представител адв.. А в писмено възражение оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски.
Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред административния съд е образувано по жалба на „БУЛГАРЦВЕТ-ВЕЛИНГРАД“ЕООД против Уведомително писмо изх.№ 02-130-2600/375 от 02.02.2018г. на Зам. изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“.
От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, които подробно е обсъдил, съдът е приел за установено, че административното производство е образувано по подадено от жалбоподателя заявление УИН № 1314071583991/09.05.2015г. по следните схеми и мерки за подпомагане за кампания 2013г.: Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, Схема за преразпределително плащане, Схема за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания /ЗДП/,Схема за обвързано подпомагане за плодове Схема за преходна национална помощ за земеделска земя на хектар / ПНДП/, Агроекология и климат /Мярка 10/ и Компенсаторни плащания в планински райони / подмярка 13.1/ НР 1 /, като са посочени четири броя земеделски парцели, както следва : БЗС № 10450-33-38-2 с код на културата 224020 с площ 0,240 ха участва за подпомагане по следните схеми – СЕПП, ПНДП, СП АК 18 /Мярка 10/ и подмярка 13.1/НР 1; БЗС № 10450-33-36-3 с код на културата 224020 с площ 2,11 ха участва за подпомагане по следните схеми – СЕПП, ПНДП, СП АК 18 /Мярка 10/ и подмярка 13.1/НР 1; БЗС № 10450-831-1-1 с код на културата 315000 с площ 0,15 ха участва за подпомагане по следните схеми – СЕПП и подмярка 13,1/НР 1.
След обработване на заявлението за подпомагане са констатирани несъответствие с изискваният за подпомагане с резултат на автоматични проверки на въведени данни /л. 63/, както следва: над 0,05 дка от БЗС-то излиза извън площите подходящи за подпомагане за ДПП, ЕНП, попадащо/прилежащо към недопустимата част не участва в окончателната калкулация. Установени са 4 бр. грешки – БЗС № 10450-33-38/0,23744 ха; 10450-831-1/0,15285 ха; 10450-974-1/1,11604 ха и 10450-33-36/1,91672 ха. Посочено е, че не са декларирани всички площи, за които жалбоподателят има правно основание за ползване – 1 бр. с площ 1,88 ха. На жалбоподателя е извършена и проверка на място от Регионален технически инспекторат Пловдив, като проверката е извършена от експерт Н.М. За извършената проверка е изготвен и доклад за проверка на място /л. 49-52/. При проверката на място, която е започнала на 08.09.2015 г. и е приключила на 18.09.2015 г. са констатирани, че определени БЗС не отговарят на изискваният за подпомагане. Проверката е стандартна, като за същата е бил уведомен и кандидатът. При извършената проверка експертът констатира, че култура с код 224020 – „Малини“ е недопустима, отбелязано в таблицата към доклада за изготвената проверка. Методът на контрол е визуален. Посочено е, че парцелът не се обработва – БЗС № 10450-33-36. Същото е отбелязано и за БЗС № 10450-33-38. Изрично е посочено в забележки, че парцелът не се обработва. Относно БЗС № 10450-831-1 е отбелязано, че културата е постоянни пасища и че в края на парцела има неподдържана част, която е изключена при измерването. Относно БЗС № 10450-974-1 е посочен като площ с угари, като при забележки е посочено, че в западния и в северния си край парцелът е необработен, съответните части са изключени при измерването. При последните два парцела с култури ливади и угари методът на контрол е джи пи ес.
На 18.09.2015 г. Н.Л е подал забележка към проверката от 08.09.2015 г., като изрично е посочено, че видно от документацията малина сорт „Ралица“ е обрана през м. юли/август 2015 г. и е с добив от 470 кг/дка. Продукцията била приета от собствен хладилник, замразена и продадена. За продажбата имало издадени фактури от клиента. Малиновите насаждения били отрязани „до дъно“, като предстояла обработка за следващата година 2015/2016 г.
За изясняване на спора съдът е допуснал и изслушал агротехническа експертиза и разпитал един свидетел.
При тези данни по делото съдът е направил обстоен преглед на приложимата нормативна база, регулираща административното производство по схемите за директни плащания. По основното възражение в жалбата посочил, че административният орган носи тежестта да докаже наличието на фактите и обстоятелствата, послужили като основание за издаване на акта, което в случая приел, че не е направено.
На база приетата експертиза е установено, че задължително след приключване на беритбата на малините, те се изрязват и изгарят всички плододавали издънки по почвената повърхност и се изгарят. Изрично е посочено, че при подхранването на малината с торове през вегетацията се дава възможност за избуяване и на плевелната маса, като в зависимост от климатичните фактори след изрязването на издънките до дъно и тяхното изгаряне очистването на насаждението от плевелната растителност може да се извърши до късна есен. Относно периода на плододаване и бране на малиновите насаждения, които дружеството жалбоподател отглежда, е посочено че сорт „Ралица“ узрява за бране в началото на м. юли. Проверката от страна на техническия инспекторат е извършена в средата на м. септември, т. е. когато малиновите насаждения са били изрязани до дъно. Вещото лице заявява в съдебно заседание, че нормално е проверяващият през м. септември да е заварил бурени, което не означава, че не е имало малини преди това. Дори към момента на извършване на експертизата коренищата от малините все още са били налични, тъй като малините се отглеждали поне 12 години.
Съобразно експертното заключение, съдът е стигнал до извода, че се установява по безспорен и категоричен начин, че малинови насаждения и то от сорт „Ралица“ са съществували дори и към момента на проверката от страна на вещото лице. Административният орган не е изпълнил процесуалното си задължение по чл. 35 от АПК, като не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая. Доказването е дейност по издирване и установяване на правнозначимите факти и е пряко свързано със задължението на административния орган да приеме и разгледа обясненията и възраженията на заинтересованите лица.
По така изложените съображения, решаващият състав на съда е обосновал правния си извод за незаконосъобразност на оспорвания административен акт. Доколкото съдът не може да се произнесе по съществото на спора относно размера на дължимата субсидия на основание чл. 173, ал. 2 от АПК административната преписка е върната на административния орган със задължителни указания по прилагането на закона. Така постановеното решение е правилно.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗПЗП, кандидатите за подпомагане, които съгласно § 1, т. 18 от Допълнителни разпоредби на ЗПЗП са земеделски стопани и други физически или юридически лица, които могат да участват в схеми за подпомагане по Общата селскостопанска политика, подават до териториалните структури на Разплащателната агенция /РА/ заявление за подпомагане по образец. Относимата за случая разпоредба на чл. 43 ал.3 т.4 от ЗПЗП посочва, че Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва, като съобразно препращащата разпоредба на ал.4 от същия законов текст Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по посочената по-горе алинея съгласно критериите, установени в законодателството на Европейския съюз.
Съдът правилно е съобразил, че от приетите по делото писмени и гласни доказателства, е видно, че жалбоподателят е подал възражения, като конкретно е описал защо е имало бурени на мястото с малините, както и, че съгласно правилата за отглеждане на малини, след като се обере плода, същите следва да се изрежат до дъно, а израстаците да се изгорят. Въпреки подробното възражение, проверка на терен – повторна, не е извършена. Извършена е единствено и само проверка въз основа на приложените документи – след възражението от страна на жалбоподателя, направено и в момента на приключване на теренната проверка. Административният орган преди да издаде индивидуалният административен акт е следвало да положи усилия за установяване разминаванията между представените доказателства с възражението от страна на жалбоподателя и констатираното от проверката на място от служителя на техническия инспекторат.
Касационните доводи, свързани с твърденията, че съдът не е взел предвид констатациите от извършената проверка на място, а е кредитирал изцяло заключението на вещото лице основано само на документите по преписката, настоящият състав намира за неоснователно. В тази връзка следва да се посочи, че експертизата е изготвена изцяло въз основа на проверка на документите в административната преписка, в това число таблицата за формиране на сумата, общото заявление за плащания, таблицата за използваните парцели и контролния лист за проверка на място. Проверката от експерта е осъществена изцяло на документално ниво и то на базата на същите документи, които би следвало да се вземат предвид от административния орган при определяне на размера на субсидията, поради което е неоснователно твърдението, че съдебно-агрономическата експертиза не може да обори контролния лист, който бил официален документ. Освен това от показанията на вещото лице се установява, че дори и към момента на проверката на място от нея, там е имало малинови насаждения, като е съвсем нормално през септември бурените да са били повече от малиновите насаждения, които дружеството е било длъжно да окоси до дъно и да изгори фиданките. От показанията на св. Коппе се установява, че именно това е било направено – малиновите насаждения са били „окосени“, а част от израстъците са използвани за „майки“, поради увеличаване на площта засадена са малини. Поради това заключението обосновано е било кредитирано от съда, съответно законосъобразно е послужило за обосновка на правните му изводи.
Правилен е крайният извод на съда, че административният орган не е изпълнил процесуалното си задължение по чл. 35 от АПК, като не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая. В тежест на административният орган е било да докаже, наличието на фактите и обстоятелствата, послужили като основание за издаване на оспореният административен акт, което не е направено в хода на настоящото съдебно-административно производство.
Решението на съда е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от изложените с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила.
С оглед изхода на делото и направеното искане от пълномощникът на "БУЛГАРЦВЕТ-ВЕЛИНГРАД” ЕООД, гр. В. за присъждане на разноските за съдебната инстанция в размер на 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение следва да бъде уважено.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 502 от 30.07.2018 г., постановено по адм. дело № 277/2018г. на Административен съд-Пазарджик.
ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на "БУЛГАРЦВЕТ-ВЕЛИНГРАД” ЕООД, град Велинград, сумата 300.00 лв. /триста лева/ за заплатено адвокатско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.