Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от П.З от [населено място], чрез процесуален представител, срещу Решение № 425 от 29.05.2018г. по адм. дело № 71 по описа на Административен съд – Хасково за 2018г.,в частта, с която е отхвърлено оспорването на чл. 73 и чл. 74 от Наредба № 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. Дд.

Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт, в горепосочената му част, е неправилен поради нарушение на материалния закон. Намира, че с оспорените разпоредби Общински съвет Димитровград е надхвърлил законовите предели на компетентност, вече уредени с по - висш по степен нормативен акт – чл. 128, ал.1 и ал.3 ЗМДТ. Сочи, че сторените от него разноски в размер на 650 лв. не са прекомерни спрямо фактическата и правна сложност на делото, с оглед на което необосновано първоинстанционният съд не ги е присъдил в пълен размер. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и иска отмяна на решението в обжалваната му част и решаване на спора по същество като се обявят за нищожни или се отменят атакуваните разпоредби, ведно с присъждане на осъществените разноски.

Ответникът по касационната жалба - Общински съвет – Димитровград не изразява становище по основателността й.

Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

Изводът на първоинстанционния съд за законосъобразност на оспорените разпоредби на чл. 73 и чл. 74 от Наредба № 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на О. Дд е мотивиран с липсата на констатирано противоречие между нормите на подзаконовия нормативен акт с разпоредби от по - висок ранг. В частност е визиран чл. 128 ЗМДТ, чиято съпоставка...