Производството е по чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по две касационни жалби, подадени от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”, чрез процесуалния му представител юрисконсулт З.З, срещу решение № 5733 от 11.10.2018 г., постановено от Административен съд София-град по адм. дело № 2372/2018 г., с което е отменен негов мълчалив отказ да се произнесе по заявление за плащане, подадено от Н.М и решение № 6627 от 13.11.2018 г., с което на основание чл. 174 АПК му е определен едномесечен срок за изпълнение на съдебното решение. С касационната жаба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които претендира отмяна на решенията, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Н.М, представляван в производството от адв.. М, изразява становище за неоснователност на касационните жалби и претендира присъждане на разноски по приложен списък.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби, поради което предлага обжалваното решение, като правилно, да бъде оставено в сила.

Касационните жалби са подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество касационните жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на мълчалив отказ на изпълнителния директор на ДФЗ да издаде уведомително писмо за извършени оторизации по схемите и мерките по чл. 1 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, за кампания 2016 г. във връзка с подадено от Н.М заявление за плащане УИН: 22/120516/63485 от 12.05.2016 г. и молба вх.№ 02-6500/708 от 29.01.2018 г.

За да отмени мълчаливия отказ съдът е приел, че по реда на ЗПЗП административният орган е бил длъжен да се произнесе с изричен акт – за одобрение или за отхвърляне на заявлението, обективиращо данните от извършените проверки и одобрената за плащане сума, респективно размерът на наложените намаления и/или санкции. Установил е, че не са констатирани административни несъответствия по заявлението и са надлежно извършени всички проверки от страна на органа. Посочил е, че земеделският стопанин е подал общо заявление за подпомагане по няколко мерки, както и по мярка 12, като съгласно чл. 75, § 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета, плащанията по схемите и мерките за подпомагане се осъществяват в периода 1 декември до 30 юни на следващата календарна година, в който смисъл е и чл. 11, ал. 1 от Наредба № 5 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите” от ПРСР 2014-2020 г. Посочил е, че заявлението за подпомагане е подадено на 12.05.2016 г. за кампания 2016 г., като срокът за изплащане на финансовата помощ е започнал на 01.12.2016 г. и е изтекъл на 30.06.2017 г. От данните по преписката съдът е установил, че ДФЗ е извършил частично плащане по подаденото заявление, но липсва изпратено уведомително писмо за неоторизираните суми в общ размер от 2 373.28 лв., поради което е върнал преписката на административния орган за произнасяне по заявлението за подпомагане с изричен акт, в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение. Обжалваното решение е правилно.

Първоинстанционният съд е сезиран с жалба против мълчалив отказ на компетентния специализиран орган, който е формиран по редовно подадено заявление за подпомагане за кампания 2016 г. Земеделският производител е депозирал до изпълнителния директор на ДФЗ молба с вх.№ 02-6500/708 от 29.01.2018 г., с която е поискал да му бъде издадено уведомително писмо за извършените оторизации по схемите и мерките, които е заявил, както и по мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите” за кампания 2016 г. По преписката са представени доклади от извършени проверки на площи, протокол за архивиране и/или предаване на обработено досие с посочена крайна дата на предаване 15.12.2016 г., както и извлечение от сметка на кандидата, от което е видно, че има частично плащане по подаденото заявление. Между страните не е спорно, че административният орган не се е произнесъл с нарочен акт за одобрение и/или отказ от оторизация по заявените схеми. При тези безспорно установени данни и след осъществена проверка относно законосъобразността на обжалвания мълчалив отказ, АССГ правилно е преценил, че отказът е в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. В мотивите на обжалваното решение правилно е съобразено, че Държавен фонд „Земеделие” е акредитиран за единствена разплащателна агенция за Р. Б за прилагане на общата селскостопанска политика на ЕС, съгласно разпоредбата на чл. 11а ЗПЗП, и според § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на РА и същият организира и ръководи дейността и представлява РА, съгласно нормата на чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 ЗПЗП. С оглед на това изпълнителният директор на ДФЗ – РА е материално, териториално и функционално компетентен да издава актове от категорията на поискания със заявлението за подпомагане с УИН: 22/120516/63485 за кампания 2016 г. При тези данни съдът законосъобразно е счел, че мълчаливият отказ в това специфично административно производство е недопустим, защото за изпълнение на своите функции РА поддържа и използва Интегрираната система за администриране и контрол, на основание Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията и чл. 30 и сл. от ЗПЗП. Съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 1 ЗПЗП, кандидатите за подпомагане подават до териториалните структури на РА заявления за подпомагане по образец, по които се извършват административни проверки чрез интегрираната информационна система, като се съпоставят данните от заявленията с данните в регистрите, каквото е изискването на чл. 43 във вр. чл. 37 ЗПЗП.Уията и реда за подаване на заявленията и етапите на производството са уредени в Наредба № 5/27.02.2009 г., както и в специалните наредби, относими към подпомагането по конкретна мярка или схема. Заявените от Маноилов за кампания 2016 г. схеми и мерки на подпомагане са сред посочените в чл. 1, ал. 1 от Наредба № 5/2009 г., включително и регламентираната в т. 29 мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите”. Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба № 5 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите” от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. /в приложимата редакция/, ДФЗ изплаща финансовата помощ в периода между 1 декември на годината на подаване на заявлението за подпомагане и 30 юни на следващата календарна година, като изпраща информация за извършените плащания с уведомително писмо по реда на Наредба № 5/2009 г. /ал. 2/. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 75, § 1 от Регламент (ЕО) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика, поради което АССГ е извел вярно заключение, че административното производство, образувано по заявление за подпомагане при условията и по реда на ЗПЗП, задължително приключва с акт - издаване на уведомително писмо, обективиращо данните от извършените проверки и одобрената за плащане сума, респективно размера на наложените намаления и/или санкции, които следва да са отразени в съответните таблици, поради което за касатора е налице задължение за произнасяне с изричен акт. С извършеното частично плащане на сумата, не отпада задължението на органа да издаде изискуемия писмен акт, доколкото чрез извършване на фактически действия по превеждане на суми по сметка не е изпълнено задължението на касационния жалбоподател за издаване и надлежно съобщаване на уведомително писмо, на основание на който акт следва да се осъществяват плащанията на заявеното финансово подпомагане за 2016 г. Непроизнасянето на органа с издаване на изричен акт – уведомително писмо се засяга неблагоприятно правната сфера на кандидатите за подпомагане. Така разписаните правила не дерогират приложението на чл. 58, ал. 1 АПК, както твърди касатора, и съответно, възможността на засегнатите лица да оспорват пред съда формирания от административния орган мълчалив отказ при условията на чл. 149, ал. 2 АПК. В противен случай на лицата, подали заявление за подпомагане, би им се отнела законовата възможност да осъществят защита срещу непроизнасянето на компетентния орган в съответния срок с изричен акт.

Неоснователно е и твърдението за неправилност на допълнителното решение, с което на административния орган е определен едномесечен срок за произнасяне. Съгласно разпоредбата на чл. 174 АПК съдът определя срок за произнасяне, когато задължи органа да издаде административен акт. След като е отменил мълчаливия отказ и тъй като се касае за специално правомощие на изпълнителния директор на ДФЗ, правилно АССГ е върнал преписката на органа и на основание чл. 174 АПК му е определил срок за произнасяне – един месец, считано от влизане в сила на съдебното решение.

По тези мотиви, настоящият състав счете, че обжалваните решения са правилни и следва да бъдат оставени в сила.

При този изход на спора и своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение, ДФЗ ще следва да заплати на Н.М сумата от 500 лв. в намален от съда размер с оглед направеното от касатора възражение за прекомерност, в съответствие с фактическата и правна сложност на спора и съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5733 от 11.10.2018 г., постановено от Административен съд София-град по адм. дело № 2372/2018 г.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6627 от 13.11.2018 г., постановено от Административен съд София-град по адм. дело № 2372/2018 г.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” да заплати на Н.М, [населено място], [улица] разноски по делото в размер на 500 лв. Решението е окончателно.