Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на Е.Ш, [населено място], [жилищен адрес] за отмяна на Определение №7357 от 25.10.2017 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №7389/2017 г., оставено в сила с Определение №545 от 15.01.2018 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело №14602/2017 г.

С Определение №545 от 15.01.2018 г. Върховният административен съд е оставил в сила Определение №7357 от 25.10.2017 г. на Административен съд, София град, с което е оставено без разглеждане жалбата на г-жа Шарбанова срещу Заповед №П-16 от 02.05.2012 г. на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) е прекратено служебното й правоотношение. І. Становища на страните:

1. Искателят – Е.Ш, моли съда да отмени Определение №7357 на основание чл. 239, т. 1 АПК. Новото обстоятелство, което е основание за отмяна на определението, е Решение №9861 от 18.07.2018 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело №6680/2017 г. Позовава се на Решение №89 от 23.02.2015 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е установена по отношение на нея дискриминация от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

Сочи, че дискриминацията е извършена под формата на неблагоприятно третиране в службата, поради което и с оглед на член 6, параграф 1 и 2 от Директива на Съвета от 9 февруари 1976 година относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионалната квалификация и развитие, и на условията на труда (Директива 76/207), изменена с Директива 2002/73/ЕО на Европейския парламенти и на Съвета от 23 септември 2002 година за изменение на Директива на Съвета от 9 февруари 1976 година относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до заетост, професионалната квалификация и развитие, и на условията на труда (Директива 2002/73) следва да бъдат отстранени вредните последици от установената дискриминация.

Счита, че Заповед №П-16 е един от многото актове, които са постановени в нарушение на ЗЗДискр (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ), поради което има правен интерес от нейната отмяна. Излага подробно действието на решението на Комисията за защита от дискриминация.

В представена по делото писмена защита от служебно назначения пълномощник се поддържа искане за отмяна на основание чл. 239, т. 1, 3 и 4 АПК.Пва се на Тълкувателно решение №6 от 25.11.2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело №4/2010 г. и счита, че в случая е налице същото искане, между същите страни на същото основание. Сочи, че е нарушено правото на защита и на справедлив процес, както и основни принципи на правото на Европейския съюз, което е основание за отмяна на определението.

Моли съда да отмени Определение №7357, потвърдено с Определение №545, и да върне делото на съда за ново разглеждане от друг състав. Искателят се представлява от адв. Д.С, Софийска адвокатска колегия.

2. Ответникът по искането – председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, счита искането за недопустимо, алтернативно за неоснователно. Излага подробно фактите по водените между страните съдебни дела и сочи, че въпросът за съответствието на Заповед №П-16 с чл. 73 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗД) е въпрос на законосъобразността на акта, преклузивният срок за преценката на който е изтекъл. Сочи, че доводът за незаконосъобразност на Заповед №П-16 е релевиран още в жалбата срещу Решение №2488 на Административен съд, София град, и Върховният административен съд се е произнесъл по него. ІІ. По допустимостта на искането:

Върховният административен съд счита искането за допустимо – подадено е от надлежна страна и в срока по чл. 240 АПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. ІІІ. Фактите по делото:

За да се произнесе по искането съдът установи от фактическа страна следното:

1. В периода 2002 г. – 2008 г. Е.Ш е заемала длъжността „младши инспектор“ с място на работа гр. Р. в Регионалния отдел на Главна дирекция „Контрол на пазара“ – гр. В. Т в Държавната агенция за метрологичен и технически и надзор.

2. На 10.06.2010 г., с Решение №132, Комисията за защита от дискриминация установява, по жалба на г-жа Шарбанова, че Държавната агенция за метрологичен и технически и надзор чрез Б.Г, И. Нойврит и С.Т не е упражнила дискриминационно отношение спрямо г-жа Шарбанова по признак „етническа принадлежност“.

3. На 02.05.2012 г., със Заповед №П-16, издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл), председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор прекратява служебното правоотношение на г-жа Шарбанова.

4. На 24.01.2013 г., с Решение №1177, постановено по административно дело №12871/2010 г., Върховният административен съд оставя в сила Решение №132 на Комисията за защита от дискриминация в частта, с която е установено, че по отношение на г-жа Шарбанова не е осъществена дискриминация по признак „етническа принадлежност“ и отменя решението в частта, с която е оставена без уважение жалбата на г-жа Шарбанова като връща преписката за ново произнасяне относно признаците „пол“ и „лично положение“.

5. На 23.02.2015 г., с Решение №89, Комисията за защита от дискриминация установява, че Държавната агенция за метрологичен и технически и надзор чрез Б.Г, И. Нойврит и С.Т са допуснали да бъде осъществена дискриминация под формата на неблагоприятно третиране спрямо г-жа Шарбанова по признак „пол“; установява, че М.М не е осъществил дискриминация по отношение на г-жа Шарбанова по признак „пол“, приложила е мярката по чл. 76, ал. 1 ЗЗД на председателя на агенцията, на И. Нойврит и на С.Т и е прекратила производството по отношение на М.М.

6. На 20.03.2015 г., с Решение №128, Комисията за защита от дискриминация установява, че Държавната агенция за метрологичен и технически и надзор не е осъществила дискриминация по отношение на г-жа Шарбанова по признак „лично положение“ и „увреждане“.

7. На 23.06.2015 г., с Решение №4353, постановено по административно дело №4096/2015 г., Административен съд, София град, отхвърля жалбата на г-жа Шарбанова срещу Решение №128 на Комисията за защита от дискриминация.

8. На 06.08.2015 г., с Решение №16, постановено по административно дело №213/2015 г., Административен съд, гр. Р., отменя Решение №89 от 23.02.2015 г. на Комисията за защита от дискриминация в частта, с която на основание чл. 76, ал. 1 ЗЗД са приложени мерки на И. Нойврит и на С.Т и е прекратено производството по отношение на М.М и отхвърля жалбата по отношение на предписанието на председателя на агенцията. В останалата част Решение №89 не е било обжалвано.

9. На 25.08.2015 г., с Определение №4608, постановено по административно дело №2849/2015 г., Административен съд, София град прекратява съдебното производство по жалба на г-жа Шарбанова срещу атестационни формуляри – нейни и на г-н М.М, и изпраща жалбата й срещу Заповед №П-16 от 02.05.2012 г., Заповед №А-021 от 23.01.2009 г., Заповед №А-262 от 18.06.2010 г., Заповед №А-058 от 04.02.2010 г., Заповед №А-125 от 18.03.2011 г. и Заповед №А-43 от 31.01.2012 г. на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и иска за обезщетение за вреди от тях на Административен съд, гр. Р..

10. На 03.11.2015 г., с Определение №11569, постановено по административно дело №11962/2015 г., Върховният административен съд оставя в сила Определение №4608 на Административен съд, София град.

11. На 14.04.2016 г., с определение, постановено по административно дело №556/2015 г., Административен съд, гр. Р., прекратява съдебното производство по жалба на г-жа Шарбанова срещу Заповед №П-16 от 02.05.2012 г., Заповед №А-021 от 23.01.2009 г., Заповед №А-262 от 18.06.2010 г., Заповед №А-058 от 04.02.2010 г., Заповед №А-125 от 18.03.2011 г. и Заповед №А-43 от 31.01.2012 г. на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

12. На 17.06.2016 г., с Определение №7331, постановено по административно дело №6103/2016 г., Върховният административен съд оставя в сила определение от 14.04.2016 г. на Административен съд, гр. Р..

13. На 19.12.2016 г., с Решение №13908, постановено по административно дело №9176/2015 г., Върховният административен съд оставя в сила Решение №4353 от 23.06.2015 г. на Административен съд, София град.

14. На 02.03.2017 г., с Решение №2627, постановено по административно дело №12438/2015 г., Върховният административен съд оставя в сила Решение №16 от 06.08.2015 г. на Административен съд, гр. Р., в частта, с която е отменено Решение №89 от 23.02.2015 г. на Комисията за защита от дискриминация, обезсилва решението в частта, с която е отменено Решение №89, в частта с която на И. Нойврит и на С.Т е приложена мярка по чл. 76, ал. 1 ЗЗД и е отхвърлена жалбата на г-жа Шарбанова относно мярката по чл. 76, ал. 1 ЗЗД по отношение на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

15. На 04.04.2017 г., с Решение №1, постановено по административно дело №9/2016 г., Административен съд, гр. Р., осъжда Държавната агенция за метрологичен и технически контрол да заплати на г-жа Шарбанова 9 000,00 лв. обезщетение за неимуществени вреди от неравноправно третиране от органите на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и отхвърля исковете й за претърпени имуществени вреди от същото третиране.

16. На 13.04.2017 г., с Решение №2488, постановено по административно дело №8415/2016 г., Административен съд, София град, отхвърля жалбата на г-жа Шарбанова с искане за обявяване на нищожността на Заповед №П-16 от 02.05.2012 г. на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

17. На 25.10.2017 г., с Определение №7357, постановено по административно дело №7389/2017 г., Административен съд, София град, оставя без разглеждане жалбата на г-жа Шарбанова срещу Заповед №П-16 от 02.05.2012 г. на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и прекратява съдебното производство, тъй като по жалба срещу същата заповед е образувано в Административен съд, София град, административно дело №6680/2017 г. и постановено Решение №2488.

18. На 15.01.2018 г., с Определение №545, постановено по административно дело №14602/2017 г., Върховният административен съд оставя в сила Определение №7357 от 25.10.2017 г. на Административен съд, София град.

19. На 18.07.2018 г., с Решение №9861, постановено по административно дело №6680/2017 г., Върховният административен съд оставя в сила Решение №2488 от 13.04.2017 г. на Административен съд, София град.

20. На 07.08.2018 г., с Решение №10422, постановено по административно дело №5886/2017 г., Върховният административен съд обезсилва Решение №1 от 04.04.2017 г. на Административен съд, гр. Р., и връща делото за ново разглеждане от друг състав.

21. На 09.08.2018 г. в Административен съд, гр. Р., е образувано административно дело №385/2018 г. в изпълнение на Решение №10422 от 07.08.2018 г. на Върховния административен съд. Съдебното производство не е приключило.

22. На 20.02.2019 г. с Решение №1045, постановено по административно дело №4850, Административен съд, София град, отхвърля искането на г-жа Шарбанова за обявяване на нищожността на Заповед №Н-24 от 10.02.2012 г. на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

23. На 27.03.2019 г. г-жа Шарбанова подава касационна жалба срещу Решение №1045.

ІV. По съществото на спора:

При така установените по делото факти съдът приема искането на г-жа Шарбанова за отмяна на Определение №7357 от 25.10.2017 г. за неоснователно.

Искателят твърди наличие на основанията по точка 1, 3 и 4 на чл. 239 АПК.

По основанието по т. 1 на чл. 239 АПК:

За да е налице хипотезата на точка 1 е необходимо да са налице нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Това значи, че става въпрос за обстоятелства или за писмени доказателства, които са съществували по време на гледане на делото, но не са били известни за страните и не са станали достояние на съда, а са от съществено значение за изхода на делото. Новооткрито доказателство е налице тогава, когато дадено обстоятелство е било известно на страната, но тя не е могла да го докаже по съответния ред до приключване на делото.

Искателят твърди, че новото доказателство е Решение №9861 от 18.07.2018 г. на Върховния административен съд. То установявало по надлежния ред факт от съществено значение за делото, а именно – премахвало пречката пред съдебното производство, приключило с Определение №7357. Този довод на искателя е неоснователен.

С Решение №9861 е установено със сила на пресъдено нещо, че Заповед №П-16 от 02.05.2012 г. на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор не е нищожен акт. Това решение, съгласно чл. 177, ал. 2 АПК, има сила за страните. Това значи, че между г-жа Шарбанова и председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор е решен окончателно правният спор за нищожността на Заповед №П-16. Страните не могат повече да поставят пред съда въпроса за нищожността на тази заповед. Влязлото в сила съдебно решение ги задължава да преустановят спрямо държавата правния спор, което значи, че съдът не може да разглежда отново искане за обявяване на нищожност на Заповед №П-16.

Видно от горното Решение №9861 не е ново обстоятелство, което има съществено значение за делото, защото то само доказва, че към датата на постановяване на Определение №7351 действително е имало образувано административно дело с идентичен предмет и страни.

Това прави искането на това основание неоснователно.

По искането по т. 3 на чл. 239 АПК:

Съгласно т. 3 актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен.

Определение №7357 от 25.10.2017 г. на Административен съд, София град, потвърдено с Определение №545 от 15.01.2018 г. на Върховния административен съд, не е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен. То не е постановено и на основание акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен.

С Определение №7357 административният съд е прекратил съдебното производство на основание чл. 159, т. 7 АПК, тъй като в Административен съд, София град, вече е имало образувано административно дело по искане на г-жа Шарбанова за обявяване на нищожността на Заповед №П-16 от 02.05.2012 г. – административно дело №8415/2016 г. С постановяването на Решение №9861 от 18.07.2018 г. на Върховния административен съд, с което е оставено в сила Решение №2488 от 13.04.2017 г. на Административен съд, София град, е установено, че Заповед №П-16 от 02.05.2012 г. на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор не е нищожен акт.

Това значи, че по никакъв начин не е налице акт на съд или на държавно учреждение, който е отменен и който е послужил като основание за постановяване на Определение №7357, чиято отмяна се иска.

По искането по т. 4 на чл. 239 АПК:

За да е налице основание по чл. 239, т. 4 АПК е необходимо да съществуват две влезли в сила решения между същите страни, за същото искане, на същото основание, които си противоречат.

Видно от искането, с него не се твърди противоречие между две съдебни решения, които изхождат от еднакво компетентен правораздавателен орган, а се твърди противоречие между решение и определение. Съдебното решение и съдебното определение, макар да имат субективно тъждество нямат обективно такова. Предмет на съдебното решение – Решение №2488 от 13.04.2017 г. на Административен съд, София град, е нищожността на Заповед №П-16 от 02.05.2012 г. Това решение е оставено в сила с Решение №9861 от 18.07.2018 г. като негов предмет е валидността, допустимостта и правилността на Решение №2488, а предмет на определението - Определение №7357, е допустимостта на искането за обявяване на нищожността на Заповед №П-16 от 02.05.2012 г., а на Определение №545 от 15.01.2018 г., с което Определение №7357 е оставено в сила - валидността, допустимостта и правилността на Определение №7357.

Видно е, че Определение №7357, оставено в сила с Определение №545, има различен предмет от Решение №2488 и Решение №9861. Определението разрешава въпроса за правото на г-жа Шарбанова на искане за обявяване на нищожността на Заповед №П-16 от 02.05.2012 г. Решението разрешава въпроса за основателността на искането на г-жа Шарбанова за обявяване на нищожността на Заповед №П-16 от 02.05.2012 г. на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

Това прави искането на това основание неоснователно.

Видно от изложеното нито едно от сочените от искателя основания за отмяна на Определение №7357 не са основателни.

Без правно значение за настоящото съдебно производство са доводите на пълномощника на искателя, изложени в представената по делото писмена защита. Първо, следва да се посочи, че те са въведени в производство едва с писмената защита, което е недопустимо, и второ, дори и да бъдат разгледани, те не са относими към нито едно от основанията за отмяна по чл. 239 АПК. При посочените по-горе множество съдебни производства, проведени с цел защита на правата на г-жа Шарбанова, доводът за нарушено право на защита е най-малкото бланкетен, което го прави необоснован. Позоваването на практика на Съда по правата на човека, без надлежно да е посочено конкретно нарушеното право на защита в рамките на съдебното производство, постановеното по което определение се иска да бъде отменено, е бланкетно и неотносимо към предмета на делото. Следва да се посочи, че видно от изложените по-горе факти по делото съдебното производство, образувано по иска за обезщетение за вреди от дискриминационното отношение на Държавната агенция по метрологичен и технически надзор към г-жа Шарбанова не е приключило.

С оглед на горното искането на г-жа Шарбанова за отмяна на Определение №7357 от 25.10.2017 г. на Административен съд, София град, оставено в сила с Определение №545 от 15.01.2018 г. на Върховния административен съд като неоснователно следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Е.Ш, [населено място], [жилищен адрес] за отмяна на Определение №7357 от 25.10.2017 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №7389/2017 г., оставено в сила с Определение №545 от 15.01.2018 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело №14602/2017 г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.